Решение № 1227 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13955/2015 г.

Решение № 1227 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13955/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д. от гр. В., чрез пълномощника адв. Б. С., срещу решение № 2063/12.10.2015 г., постановено по адм. дело № 2326/2014 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 12/30.04.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. В., с което е потвърдено разпореждане № 5211220981/03.01.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /РО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, чрез процесуалния си представител касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне с указания за зачитане на труда през спорните периоди от първа категория. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. В., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отхвърлена жалбата на Д. Г. Д. против решение № 12/30.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. В., с което е потвърдено разпореждане № 5211220981/03.01.2014 г. на ръководителя на "ПО", с което на основание § 4, ал. 1 ПЗР КСО на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.04.2013 г. За да постанови това решение административният съд е приел, че при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Д. административният орган правилно е зачел от втора категория труда на същия през спорните периоди, както следва: на моторен кораб /м/к/ "Г. В. З." от 27.06.2002 г. до 28.12.2002 г.; на м/к "Й. Н." от 07.04.2003 г. до 29.03.2004 г.; на м/к "Г. Г." от 04.02.2005 г. до 09.09.2005 г.; на м/к "България" от 12.12.2005 г. до 12.06.2006 г.; на м/к "С. Р." от 30.06.2011 г. до 21.12.2012 г.; на м/к "Перелик" от 12.05.2012 г. до 09.09.2012 г. и на м/к "К." от 20.11.2012 г. до 21.02.2013 г. Съдът се е позовал на изслушаното по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, на представените писмени доказателства, както и на свидетелските показания, в резултат на което е направил извода, че трудът на жалбоподателя през спорните периоди е правилно зачетен от административния орган от втора категория по чл. 2, т. 26 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, а не от първа категория по чл. 1, т. 8 от същата наредба, както претендира жалбоподателят. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Д. Г. Д., касационен жалбоподател в настоящото производство, е подал до директора на ТП на НОИ гр. В. заявление с вх. № МП-28962/17.06.2013 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5211220981/28.06.2013 г. на ръководителя на "ПО" е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, считано от 10.04.2013 г., в размер на 503,88 лв., като е зачетен осигурителен стаж от първа категория 2 години 3 месеца и 13 дни, от втора категория - 18 години и 27 дни и от трета категория - 14 години, 4 месеца и 6 дни, както и общ осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд на основание чл. 104 КСО - 40 години 9 месеца и 1 ден. При обжалването по административен ред относно категорията на зачетения стаж през отделни периоди, разпореждането е отменено с решение № 20/04.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ и преписката е върната за ново произнасяне с указания за събиране на доказателства и изясняване на конкретни обстоятелства, свързани с категорията на осигурителния стаж през спорните периоди. От ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. В. е издадено разпореждане № 5211220981/03.01.2014 г., което е с идентично съдържание като предходното. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № 12/30.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. В., което е било предмет на оспорването, по което е постановено обжалваното в настоящото производство съдебно решение. По делото е безспорно, че през периода от 22.06.2001 г. до 21.02.2013 г. Д. Г. Д. е работил при осигурителя Параходство "Български морски флот" АД на различни кораби и на различни длъжности - втори помощник капитан, старши помощник капитан, капитан. Осигурителният му стаж през периода 21.09.2006 г. - 19.05.2008 г. е зачетен от първа категория, през периода от 22.06. до 03.12.2001 г. е зачетен от трета категория, а през останалите периоди - от втора категория. Спорът по делото е правен и е свързан с определяне на категорията, при която следва да се зачете трудът на жалбоподателя Д. Д. през следните периоди: на м/к "Г. В. З." от 27.06.2002 г. до 28.12.2002 г.; на м/к "Й. Н." от 07.04.2003 г. до 29.03.2004 г.; на м/к "Г. Г." от 04.02.2005 г. до 09.09.2005 г.; на м/к "България" от 12.12.2005 г. до 12.06.2006 г.; на м/к "С. Р." от 30.06.2011 г. до 21.12.2012 г.; на м/к "Перелик" от 12.05.2012 г. до 09.09.2012 г. и на м/к "К." от 20.11.2012 г. до 21.02.2013 г. Становището на жалбоподателя е, че стажът през посочените периоди следва да се зачете от първа категория на основание чл. 1, т. 8 НКТП, а становището на административния орган е, че стажът следва да се зачете от втора категория при условията на чл. 2, т. 26 НКТП. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на спорния въпрос, като изложените в тази връзка доводи и съображения в съдебното решение се споделят от настоящия състав на съда. От събраната в административното производство справка № 2972/13.11.2013 г., издадена от Параходство "БМФ" АД се установява, че корабите, на които е работил жалбоподателят през спорните периоди са морски кораби от типа B. C. /кораб за насипни товари/ и са предназначени за превоз на всякакъв вид насипни /непакетирани/ товари, като захар, шрот, зърно, торове, руда, цимент, глина и други, включително въглища, но не са специализирани само за превоз на един вид товар, тъй като функционалните им характеристики позволяват едновременно да бъдат превозвани различни по вид товари в един и същи рейс. От заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза от вещи лица корабостроител и инженер-химик, както и устните пояснения на вещите лица, дадени при разпита им в съдебното заседание на 12.11.2014 г., а на второто вещо лице и на 23.09.2015 г., се установява, че корабите тип "балкер" /B. C., съкратено Bulкer/ са предназначени за превоз на масовите насипни товари; тези кораби могат да бъдат както специализирани - за точно определени товари /рудовози, въглевози, зърновози и др./, така и универсални - за различни масови товари; с цел рационално използване на товароносимостта на корабите, няма пречка и често се практикува едновременно превозване в различни трюмове на различни насипни товари; м/к "Г. В. З.", м/к "Й. Н.", м/к" Г. Г.", м/к "България", м/к "С. Р.", "Перелик" и м/к "К." са кораби тип "балкер" за превозване на всякакви насипни товари с характерна конструкция, типична за този вид кораби; тези кораби са предназначени и са използвани за превоз на всякакъв вид насипни товари и не са специализирани за превоз само на химически вещества и въглища. От направения от вещите лица анализ и от съдържанието на приложението към комплексната експертиза, се установява, че представените по делото коносаменти се отнасят само за част от корабите /м/к "България", м/к "К." и м/к "Перелик"/ и за част от спорните периоди, а освен това само част от превозваните стоки /съгласно представените коносаменти/ представляват въглища и химически вещества. Този извод на вещите лица се потвърждава от съдържанието на самите коносаменти, които са представени по делото. От правна страна, в чл. 1, т. 8 НКТП е предвидено, че от първа категория е трудът на екипажи на кораби, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища, а в чл. 2, т. 26 НКТП е предвидено, че от втора категория е трудът на екипажи на кораби от морския и речния флот, без включените в чл. 1, т. 8 и 9, и тези от крайбрежния флот. В издадената от управителя на Националния осигурителен институт, на основание § 4 НКТП, Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, са дадени допълнителни пояснения относно изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии, като в чл. 8, т. 10 е посочено, че по чл. 1, т. 8 от наредбата от първа категория е трудът на всички членове на екипажи на плавателни съдове, специализирани за превоз на нефтопродукти, химически вещества /химикаловози/ и въглища, а по чл. 9, т. 35 е посочено, че от втора категория е трудът на всички членове на екипажите от корабите на морския флот /без включените в чл. 1, т. 8 и 9 НКТП/ и от речния флот, превозващи пътници и товари в международно и вътрешно съобщение по р. Дунав, с изключение на плавателните съдове от крайбрежния флот, свързани с обслужването на пристанищата и крайбрежието: кораби - дълбачи; противопожарни кораби; кораби за аварийно-спасителни работи; кораби за почистване на вода; инспекционни катери; навигационни катери; кораби за крайбрежен риболов; увеселителни кораби; кораби - хотели; яхти; лодки и др. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага извода, че за да се признае от първа категория трудът на чл. на екипажа на кораб, е необходимо корабът, на който е положен трудът да е специализиран за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от решаващо значение е обстоятелството дали корабът, на който е полаган трудът е специализиран за превоз на посочените видове товари, а не обстоятелството, че такива товари са превозвани на кораба /самостоятелно или заедно с други видове насипни товари/ на конкретни рейсове /през определени периоди от време/. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. В изпълнение на тази делегация е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г., обн., ДВ, бр. 123/1998 г., в сила от 1.01.2000 г., с последващи изм. и доп./. Тази наредба представлява подзаконов нормативен акт по смисъла чл. 75 АПК и може да бъде оспорвана по реда на чл. 185 и сл. АПК. В настоящото производство е недопустимо инцидентно да се преценява нейната незаконосъобразност като цяло или незаконосъобразността на отделни нейни разпоредби. Подзаконов нормативен акт може да остане неприложен от съда, съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, само ако противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Такова противоречие в случая обаче не се установява. Преценката към коя категория да бъде причислен трудът е предоставена на Министерския съвет и тази преценка следва да бъде направена въз основа на характера и особените условия на труда. От съдържанието на разпоредбите на чл. 1, т. 8 и чл. 2, т. 26 НКТП не може да бъде направен извод, че при категоризиране на труда на работниците /членове на екипажа на кораб/ в хипотезите по двете разпоредби не са отчетени характера и условията на труда. В тази връзка първоинстанционният съд обосновано е заключил, че при определяне на първа категория на труда на лицата по чл. 1, т. 8 НКТП /положен на специализирани кораби за превоз на нефтопродукти, химически вещества и въглища/ е отчетен интензитета на вредното въздействие на превозваните насипни товари върху здравето на персонала, обусловено от близостта на вредни химически вещества, така и от непрекъснатостта на вредното влияние, което се осъществява на кораби, специализирани да превозват единствено такива продукти. Този извод се споделя от настоящия състав. При превоз единствено на товари от вида на посочените в чл. 1, т. 8 НКТП /нефтопродукти, химически вещества и въглища/ вредното им влияние върху човешкия организъм е по-голямо именно поради интензитета и непрекъснатостта на въздействието. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че не може по тълкувателен път да се разширява приложното поле на чл. 1, т. 8 НКТП, като в него се включат и случаите, при които на универсални кораби за превоз на насипни товари са превозвани и товари от вида на посочените в т. 8 /химически вещества, нефтопродукти и въглища/, самостоятелно или заедно с други видове товари. Като критерий за определяне на труда от първа категория по чл. 1, т. 8 НКТП е използвана характеристиката на мястото, на което е полаган трудът "...кораби, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища"/, като в тази връзка са отчетени както характера, така и особените условия на труда, които от своя страна несъмнено са обусловени, както от вида на превозваните насипни товари, така и от интензитета и продължителността на вредното въздействие върху членовете на екипажа. В случай, че волята на нормотвореца е била да се определи от първа категория трудът на екипажите на кораби за периодите от време /тоест за рейсовете или курсовете/, през които на кораба са превозвани товари от вида на посочените в чл. 1, т. 8 НКТП /химически вещества, нефтопродукти и въглища/, то описанието на труда в подзаконовата правна норма би било направено именно по този начин, а не чрез посочване на характеристика на кораба, на който е положен труда. Всъщност с посочването на характеристиката на кораба като единствен критерий за определяне на категорията на труда имплицитно се въвежда изискването единственият превозван товар на кораба /тоест през целия период, през който е полаган труда на кораба/ да е само от вида на посочените в чл. 1, т. 8 НКТП. По изложените съображения относно тълкуването на изискването по чл. 1, т. 8 НКТП, не следва да бъдат обсъждани доводите и съображенията на касатора относно вида на насипните товари, които са били превозвани на корабите през спорните периоди /в частност относно определянето им като "химически вещества"/. Наред с това, следва да се преповтори изложеното от първоинстанционния съд, че представените превозни документи /коносаменти/ се отнасят само за част от корабите и за части от спорните периоди /включително за корабите, за които са представени коносаменти/. Доказателствената стойност на свидетелските показания правилно е преценена от първоинстанционния съд, тъй като свидетелите не дават пълни и точни данни за периодите, през които жалбоподателят е работил на съответните кораби, както и за периодите, през които на тези кораби са превозвани химически вещества. Последното се посочва само във връзка с доводите в касационната жалба, че свидетелските показания не са прецени правилно. Същественото за случая е, че свидетелските показания не установяват релевантни за спора факти и обстоятелствата, тъй като от решаващо значение за преценката относно категорията на труда по чл. 1, т. 8 НКТП е дали корабът, на който е положен труда е специализиран за превоз на нефтопродукти, химически вещества и въглища, а не дали насипните товари, които са били превозвани на кораба през определен период или периоди от време са били от вида на посочените в нормата. Изложеният в касационната жалба довод за това, че в Параходство "БМФ" АД изобщо няма регистрирани /нито са строени, нито притежава/ специализирани кораби за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища, е неотносим към правния спор, тъй като в случая се преценява категорията на труда, положен на конкретно посочени кораби, за които са събрани доказателства /включително представени от Параходство "БМФ" АД/, че не представляват специализирани кораби за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища. Доводите на касатора за вида на корабите, които са обосновани с текст от съдържанието на Голяма съветска енциклопедия /представен в превод/ не могат да бъдат възприети, тъй като по делото е изслушана съдебна експертиза, включително относно вида на корабите, на които е полаган трудът на жалбоподателя през спорните периоди. За отговорите на въпроси, свързани с вида, характеристиките, предназначението и други подобни на транспортни кораби, са необходими специални познания, с каквито по общо правило съдът не разполага и именно поради това първоинстанционният съд е допуснал и изслушал съдебна експертиза. Заключението е изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, отговорите са дадени по поставените въпроси, последователно и задълбочено, изводите са в съответствие с представените по делото писмени доказателства, поради което първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещите лица от комплексната съдебна експертиза. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни и не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до нищожност или недопустимост на съдебното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не се произнася по възлагане на разноските за тази инстанция, тъй като не са направени искания от страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,