Решение № 14344 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2010 г.

Решение № 14344 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" Пловдив срещу решение № 520/12.04.2010 г. по административно дело № 199/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът ВМА-МБАЛ Пловдив в писмено становище, представено в съда, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - гр. Пловдив е отменил Решение № 04 от 12.01.2010 г. г. на Директора на РУ "СО" гр. Пловдив в частта, с която разпореждане № 1464 от 07.12.2009 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО"-гр. Пловдив за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 2952-1840 от 19.11.2009 г. е изменено като главницата е намалена от 7194,44 лв. на 6856,19 лв., а лихвата е намалена от 6730,20 лв на 6255,23 лв., или размерът на общата сума за внасяне по ревизионния акт е изменена от 13 924,64 лв. на 13 111,42 лв. Решението предмет на касационното производство не е постановено в нарушение на материалния закон, нито при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Спорният въпрос по делото е бил дали лицата Боряна Николаева Стефанова и Илиана Пламенова Косева са имали качеството - осигурено лице - към датата на настъпването, на съответните за тях социални рискове, за които осигурителят е изтеглил и им е изплатил от фондовете на ДОО парични обезщетения. По първоинстанционното дело е било безспорно установено, че Боряна Николаева Стефанова е била в трудово правоотношение с ВМА-МБАЛ Пловдив, като същата е ползвала разрешен неплатен отпуск, през периода от 04.03.2003 г. до 04.09.2003 г. От 28.08.2003 г. лицето излиза в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане като до 19.07.2004 г. представя непрекъснати болнични листове. От 19.07.2004 г. до 15.04.2006 г. на Стефанова е разрешен отпуск за отглеждане на малко дете до 2 години. Осигурителят е изтеглил от бюджета на ДОО за Стефанова парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по чл. 40, ал. 1 от КСО, обезщетение за бременност и раждане по чл. 49 КСО, както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО за описаните по-горе периоди. Видно от представените по делото доказателства, независимо от неплатения отпуск повече от 30 дни, трудовото правоотношение не е прекратено и това е така, защото Стефанова е излязла в неплатен отпуск с надлежно разрешение от работодателя. По делото не се спори, че същото лице има трудов и осигурителен стаж повече от шест месеца. След 04.03.2003 г. Стефанова няма отработени дни, но въпреки това е получила обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, обезщетение за бременност и раждане, както и обезщетение за отглеждане на малко дете. Съгласно 40, ал. 1 от КСО в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Съгласно чл. 48а от КСО, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Разпоредбата на чл. 52а от КСО в съответната й редакция създава право за осигурените лица за посочените по-горе социални рискове да получават обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че са придобили осигурителен стаж с продължителност шест месеца. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете /т. 1/, на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане /т. 2/ и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които ползват отпуск за временна неработоспособност, отпуск по бременност и раждане, както и отпуск за отглеждане на малко дете до 2 години. Налице е валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Обстоятелството, че Стефанова е ползвала неплатен отпуск повече от 30 дни преди излизането й в платен отпуск за бременност и раждане не се отразява на посочените права, тъй като тя е имала повече от шест месеца осигурителен стаж преди това. Съществено е също така, че продължителния неплатен отпуск е бил разрешен и във връзка с това не се е стигнало до прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на Илиана Пламенова Косева е било изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 01.02.2006 г. до 13.09.2007 г., като тя е била в трудово правоотношение с ВМА-МБАЛ Пловдив от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г., през който период е ползвала отпуск по бременност и раждане, приключил на 30.12.2005 г. От 01.02.2006 г. до 31.12.2007 г. Косева е била назначавана в осигурителя със срочни договори. Тя е подала молба за ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, считано от 01.02.2006 г. до 13.09.2007 г., като за посочения период осигурителят е изтеглил от фондовете на ДОО и и изплатил обезщетение за отглеждане на малко дете. Касационният жалбоподател е приел, че към 01.02.2006 г. - датата на настъпване на въпросния осигурен социален риск, Косева няма отработен ден във ВМА - МБАЛ Пловдив, няма изплатено трудово възнаграждение, няма внесени осигуровки, т. е. не е била осигурено лице, поради което не е имала право на обезщетение за отглеждане на малко дете, каквото Косева е поискала да й бъде изплатено за времето от 01.02.2006 г. до 13.09.2007 г. В обжалваното решение Пловдивския административен съд е приел, че при установените данни Илиана Косева е била осигурено лице и е имала право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Не се спори между страните, че на 01.02.2006 г. Косева е имала изискуемия по чл. 52а КСО 6 месеца осигурителен стаж и че работодателят й е разрешил отпуск за отглеждане на малко дете. А според § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО лицето се смята за осигурено и през периода по чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО (платен или неплатен отпуск за отглеждане на малко дете). Следователно по силата на посочената законова фикция Илиана Косева е била осигурено лице, поради което е ирелевантно обстоятелството дали тя има отработен поне един ден по новия трудов договор. Стигайки до същите правни изводи решаващият състав на Административен съд - гр. Пловдив е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението като валидно, допустимо, правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,