Решение № 4519 от 11.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Мега - 2020 ООД със седалище гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Исов, срещу решение 5430 от 21.09.2021г. по адм.д. 9756/2018г. Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РА 30 309 от 09.08.2018г. на Директора на Дирекция Общински строителен контрол на Столична община /ДОСК на СО/, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Ресторант Веселото село, находяща се в поземлен имот /ПИ/ идентификатор 68134.109.31, парк Борисова градина, район Средец, Столична община, изграден без строителни книжа, собственост на жалбоподателя. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като навежда такива, а именно неточно определяне на квадратурата на наредения за премахване обект, както и неговия вид неправилно приемане на същия за строеж, а не за преместваем обект. В тази връзка навежда и възражения за неправилно приложение на материалния закон досежно извода на съда, че е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, като твърди, че е налице преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Посочва и че нарушенията при съставяне на констативния акт са се отразили на законосъобразността на оспорената заповед като тя не съдържа точно и ясно индивидуализиране на наредения за премахване обект, съответно са нарушени изискванията за форма чл. 59 ал. 2 АПК. Твърди и неправилно приложение на материалния закон досежно извода за законосъобразност на заповедта, че може той да е адресат на оспорената заповед и съответно задължено лице да премахне на приетия за незаконен строеж, тъй като посочва, че не е извършител или собственик на същия. Навежда аргументи и за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, а именно приемане от съда в оспореното решение, че нареденият за премахване обект представлява строеж в противоречие с установяванията в приетата по делото СТЕ, която се твърди, че е дала становище, че обектът е преместваем такъв. Твърди и че незаконосъобразно не са взети предвид представени по делото два акта за узаконяване на обекти в имота, а именно 21 от 03.05.2000г. и 20 от 03.05.2000г. на Главния архитект на София, с които са узаконени намиращите се обекти в ПИ идентификатор 68134.109.31. Твърди и че необосновано е прието в оспореното решение, че спорният обект е изграден през 2007г. с оглед установяване на неговата търпимост. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Директорът на ДОСК на СО, чрез процесуалния му представител юрк. Керемидчиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК по пощата, от страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощиясъгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и представена по делото заповед на кмета на СО, като в нея се съдържат посочени правни и фактически основания за издаването й, както и описание на наредения за премахване строеж. Приел е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, безспорно установен, като е изложил съображения за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че се касае за преместваием обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Посочил е освен това, че представените по делото два броя акта за узаконяване на обекти в ПИ идентификатор 68134.109.31 са неотносими към законосъобразността на издадената заповед, тъй като касаят обекти, различни от наредения за премахване, което е приел, че се потвърждава и от приетите по делото две СТЕ. Приел е и че разминаването между установената площ на наредения за премахване обект в оспорената заповед и направеното със СТЕ от геодезист измерване на място не е в обем, който да създаде съмнение относно наредения за премахване обект, който е индивидуализиран в заповедта. Приел е, че е установено безспорно, че спорният строеж е извършен без строителни книжа одобрени проекти и разрешение за строеж и съответно е незаконен, отговарящ на правното основание, посочено в заповедта чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Приел е и че строежът не е търпим нито по правилата на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършен през 2007г., което е потвърдено и от разпитания по делото свидетел, тъй като е извършен извън времевите рамки по посочените разпоредби, в които може да се приеме, че строеж е търпим. Най накрая е приел, че съгласно чл. 225 ал. 6 ЗУТ жалбоподателят може да бъде адресат на заповедта, ведно и с извършителя на строежа, поради предвидената солидарност на отговорността на лицата, извършители или собственици на извършен незаконен строеж, както и на другите такива, визирани в правната норма. Поради това е стигнал до извод, че заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно АССГ е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без строителни книжа, поради и което се явява незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя пред първата инстанция, че се касае за преместваем обект, предвид материалите, от които е изпълнен и начина им на прикрепване към земята, които не позволяват демонтирането му без нарушаване на целостта му и индивидуализацията, т.е. същият не изпълнява условията на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, даваща легално определение на понятието преместваем обект, извод, който не се разколебава от приетите по делото СТЕ. Правилно съдът е приел и че спорният строеж не представлява узаконен обект по представените по делото два акта за узаконяване 20 и 21 и двата от 03.05.2000г. на Главния архитект на СО, тъй като от СТЕ се установява, че нареденият за премахване с оспорената заповед строеж не е идентичен с нито един от обектите по двата акта за узаконяване нито като местоположение, нито като индивидуализация, нито като конструкции и в частност не е идентичен с узаконения павилион бирария или павилион за кафе и безалкохолни напитки и бира с навес и гараж за картове и електрически детски колички, за които обекти от СТЕ се установява, че към момента не съществуват. От СТЕ се установява, че нареденият за премахване строеж ресторант Веселото село съответства на обект по представен по делото инвестиционен проект, изработен от Плот - арх от 2007г., който обаче не е одобрен и въз основа на него няма издадено разрешение за строеж. Предвид това е обоснован извода на съда, че спорният обект е изграден без строителни книжа, поради липсата на одобрен проект и разрешение за строеж и съответно е незаконен по смисъла на посоченото правно основания, на което е издадена оспорената заповед чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилност на съдебното решение, поради незаконосъобразен извод за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Правилно съдът е приел, че не са допуснати такива, като е спазена процедурата по издаването й, както и същата съдържа предвидените в закона реквизити фактически и съответни на тях правни основания за издаването й. Неоснователно е възражението за липса на индивидуализация и неточно описание на наредения за премахване строеж. Действително е налице разминаване между площта на същия по отразяването му в кадастралната карта на гр. София /обстоятелство, което не може да го направи законен предвид същността на кадастъра да отразява действителното състояние на ПИ/ и площта отразена в констативния акт и заповедта, но от СТЕ се установява, че разминаването е в рамките на допустимата грешка от една страна, а от друга на използвания начин на измерване. Освен това в заповедта са посочени приблизителни размери на обекта, като това не се отразява на яснотата на описанието, тъй като той е индивидуализиран по вид, по местоположение, приблизителна площ, като в поземления имот, в който се намира, че е налице друг обект с подобно описание, което да създаде съмнение относно това кой точно е нареденият за премахване строеж. Правилен е и извода на съда, че с оглед установената година на построяване 2007г. строежът не е търпим такъв и не отговаря на изискванията на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Събраните по делото писмени доказателства подкрепят направения извод в оспорената заповед и от съда за извършване на строежа в посочения период, а ангажираните от жалбоподателя доказателства в тази насока, включително и гласни, не оборват извода за извършване на строежа към този момент. Като незаконен и съответно при липса на предпоставки да се приеме за търпим правилно съдът е стигнал до извода, че спорният строеж подлежи на премахване, а заповедта е законосъобразна. Най накрая правилно досежно определянето на адресати на заповедта съдът във връзка със споразумение от 01.12.2014г., приложено по делото, се е позовал на разпоредбата на чл. 225 ал. 6 от ЗУТ. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че следва да са в размер на 100 лева. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,