Решение № 1274 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14114/2018 г.

ВАСVIII отделение30.01.2019 г.докладчик т Мариника Чернева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1881/11.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1516/2018 г. на Административен съд - В.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1274 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14114/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. В. против решение Решение № 1881/11.10.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 1516/2018 г. С решението е отменено Решение № 32-132840/10.05.2018 г. към MRN: 18 BG002005 H0003446/07.03.2018 г., на Началник на М. В., с което е отказано приемане на митническа стойност на декларирана стока по процесната митническа декларация и е определена допълнителна митническа стойност на стока - палмов олеин, дължими суми за доплащане мито/АОО/ в размер на 3298, 07 лв. и ДДС /ВОО/ в размер на 7988, 65 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са мотиви касателно неприемането на декларираната митническа стойност и за установената стойност на "сходни стоки". В случая стойността на стоките е определена по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (EC) № 952/2013, като е използвана договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ и местоназначение в митническа територия на Съюза и изнесени в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Според касатора са неоснователни изводите на съда, че формално е изследвано търговското равнище на продажба на стоките и отчитане средностатистическата стойност. Съдът при постановяване на решението си не е отчел обстоятелството, че от представените от третото неучастващо по делото лице, така и от представените от "Милки груп БИО" ЕАД документи е видно, че внесеното количество стока и от двете дружества е на търговското равнище на вноса. Според касатора законодателят не въвежда изискване при определяне на митническата стойност да се има предвид целия годишен внос на икономическия оператор, а от съществено значение е да бъде установено количеството стоки, изнесени в същия момент или в приблизително същия момент и допуснати в свободно обращение, което е преценено от митническите органи. При отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган правилно и законосъобразно се е съобразил с Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното митническо решение. В условията на евентуалност, ако бъде прието, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. юрк. Тодорова поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея, като представя писмо на ОЛАФ с изискани и получени в митница В. износни декларации, касаещи процесната стока и относими към предмета на спора. Ответникът - "Милки груп био" ЕАД, чрез адв. Желязкова, в писмен отговор и в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Във връзка с представената от касатора в съдебно заседание износна декларация от Малайзия счита, че същата няма никакво отношение при издаване на решението, тъй като то е издадено на съвсем друго основание. Износната декларация няма обвързваща съда доказателствена сила, като сама по себе си не доказва по-висока митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б. Така, че износната декларация не представлява някакво ново обстоятелство, не въз основа на нея административният орган е издал решението си, съдът вече се е произнесъл по този въпрос, обсъдил е, че дори да има такава износна декларация, същата не представлява годно доказателство, което да докаже по-висока митническа стойност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. По делото е установено следното: На 07.03.2018 г. в МП "П. В." при М. В. е представена MRN 18 BG002005 H0003446/07.03.2018 г., за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стока – палмов олеин - 5600 туби по 20 кг. нето тегло, 112 000 кг. с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. В кл. 22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 64 288 USD, при валутен курс за митнически цели 1, 58856 лв. за 1 USD. С писмо рег. № 32-69283/08.03.2018 г., на началника на М. В. за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 от "М. Г. Б." ЕАД е изискано, представянето допълнителни документи касаещи процесния внос. С писмо вх. № 32-73605/13.03.2018 г. /стр. 79 от адм. преписка/ "М. Г. Б." ЕАД е представило договор за продажба BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017 г., проформа фактура, търговска фактура, справка от "Групама застраховане" ЕАД, уточнение, че стоката по коносамент MSCUPV039073 е застрахована и застрахователната премия е 122, 15 лв. и 48, 86 лв. Дружеството е посочило, че не разполага с износна митническа декларация – направено е запитване към изпращача; няма приходи от продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; няма документи във връзка с доказване на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използване на авторски и подобни права. Относно търговското досие по сделката е посочено, че "М. Г. Б." ЕАД и "И. Ф." са дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни търговски отношения през последните 15 г. Търговската кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на всички интегрирани отдели – търговски, операции, финансово-счетоводен, аналитичен, технологичен, маркетингов, логистичен, постсейл сървиз и др. Предаването на кореспонденцията в цялост, би било изключително обемисто и разнопосочно. Голяма част от операциите и сделките се фиксират и обработват на спот договорки. Заявката за доставка на остойностяваните стоки е направена по телефона, което е обичайна практика в търговските им отношения и след постигане на съгласие за цената на заявеното количество, се изготвя договор за покупка. Във връзка с представените документи с писмо рег. № 32-82639/21.03.2018 г. /стр. 70 по реда на чл. 22 § 6 от МК, началникът на М. В. е уведомил "Милки груп био" ЕАД относно обстоятелства, въз основа на които са възникнали основателни съмнения касаещи реалността на декларираната митническа стойност, поради което не следва да бъдат приложени правилата на чл. 70 от МК. Административният орган се е позовал на справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини, цени, данни анализ, според която за периода от януари 2017 г. до ноември 2017 г. цената на палмов олеин при условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 729. 00 до 617. 50 щатски долара за 1 тон. След справка в системата МИСЗА е установена декларирана и приета митническа стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество – MRN 18 BG002002 H0015786/29.01.2018 г. – DUKE`S BRAND палмов олеин; RBD; кашона по 20 кг. нето – 22 400 кг. – митническа стойност 1, 32 лв. за 1 кг.; 4. С договор BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017 г. е договорена доставка на 448 тона (±2%), като количеството е окончателно, при договорена цена от 574 USD на тон, период на договора: м. декември 2017 г. до м. януари 2018 г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Посоченото общо количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит не потвърждава цената от 574 щатски долара на тон. Липсвали уведомления от изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т. 5 от договора; 5. липсва износна митническа декларация; банков суифт не е представен, тъй като стоката не е платена, т. 6. не е представено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. В подкрепа на твърдението, че заявката за доставката е направено по телефона, дружеството би могло да представи справка за проведените телефонни разговори; Извън дневниците за продажби, митническите органи следва да разполагат с информация относно общите разходи, комисионни, размера на печалбата и др. Не са представени банкови документи и застрахователна полица. Дружеството е уведомено за това, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, че определената към момента нова митническа стойност на основание 74, пар. 1 и пар. 2 от МК е в размер на 147 840 лв., както и че за да бъде разрешено вдигането на стоките следва да бъде внесен депозит или учредено поръчителство – еднократно обезпечение съгласно приложение 1 към чл. 193 от ЗМ до определената нова митническа стойност в размер на 11 286, 72 лв. По изложените съображения и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административно производство, а на основание чл. 22 § 6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. В тази връзка е постъпило становище вх. № 32-114892/23.04.2018 г. /стр. 46/, с което дружеството е дало разяснения и е направило възражения по всяко едно от обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи по достоверността на договорната стойност. Допълнително са представени договор 256 и официално писмо от изпращача, относно номера на договора, като реквизит на фактурата; абонаментна застрахователна полица и банков суифт за плащане по фактури № 37637985 и № 37637986 и счетоводни дневници към тях. Въпреки така дадените разяснения е прието, че представените от дружеството документи и обяснения не са довели до отпадане на съмненията относно митническата стойност. Позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15, началникът на М. В. е издал обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18 BG002005 Н0003446/07.03.2018 г. за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1, 32 лв. за кг. и е установено мито /А00 за доплащане в размер на 3298. 07 лв. и ДДС/ВОО/ в размер на 7988, 65 лв., ведно с лихвите за забава. По делото е назначена ССЕ от заключението по която се установява, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637985/06.01.2018 г. е в размер на 64 288, 00 USD.; платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637986/06.01.2018 г. е в размер на 25 715, 20 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод в размер на 284 183, 55 USD на 18.04.2018 г. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането; Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер – 64 288. 00 USD за 156. 800 МТ, а декларираната стойност по процесната фактура е за част от фактурираното количество – 156. 800 МТ в размер на 112. 000 МТ. За да отмени процесното митническо решение съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МК. Според решаващия съд дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз", за извършени транспортни разходи, като интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на посочените в решението за корекция съмнения. Обстоятелството, че не е представена справка за проведени телефонни разговори с доставчика според съда не може да се тълкува във вреда на дружеството, т. к. не е спазено условието, изведено от практиката на СЕС по дело С-263/06, т. 52 - допълнително изисканата информация да бъде съобразена с възможностите на лицето. Позоваването на липса на представени документи за разходите във връзка с транспортиране, натоварване или разтоварване на стоките от порт Кланг до пристанище В., според административния съд е направено за пръв път в обжалваното решение, и е в нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение, поради което и по арг. от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49, не може да се тълкува в негова вреда. Ирелевантно към определянето на митническата стойност и към проверката за нейната достоверност е обстоятелството, че в коносамент № MSCUPV039073, липсва позоваване на договора с доставчика. Съдът е приел, че неправилно е тълкувано във вреда на жалбоподателя и обстоятелството, че не е представил износната декларация. Износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл. 5, т. 12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима "износ" по смисъла на чл. 5, т. 35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл. 172 от МК - поради естеството ? на едностранен акт, не представлява "решение" по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК – Решение от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, EU: C: 2011: 587, т. 35. Не е ясно и с каква цел е изисквана информация за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар, при положение че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Прието е за основателно възражението, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице - цената от 1, 32 лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на трето лице. Не е извършен анализ на условията по двете доставки и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане, на разликата в договорените количества; на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата вноса – обстоятелство което по арг. от чл. 141, пар. 5 от Регламента. Според съда качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство, качеството – не е достатъчно, а следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества: 448 тона от "Милки груп био" и 22 400 кг. за третото лице, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода м. 01 – м. 11. 2017 г. – когато е сключен договора за продажба с производителя, пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83. 63% - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. Такъв анализ изобщо липсва за следващите периоди и конкретно за м. 01. 2018 г., през който е подадена декларацията за процесния внос. Н. в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS. В тази връзка според съда митническият орган неправилно е интерпретирал тълкуването дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г., ЕURO 2004, С-291/15. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В случая спорна по делото е митническата стойност посочена в MRN: 18 BG002005 H0003446/07.03.2018 г. за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока - палмов олеин, 5600 туби по 20 кг. нето тегло, 112 000 кг. нето с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. Страните спорят дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент(ЕС)№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74 § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Съгласно чл. 70 § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. В хода на административното производство митническите органи са изискали износните митнически декларации и търговските фактури, вписани в износните декларации, като тези документи не са представени от дружеството. В хода на настоящото производство - в с. з. на 04.12.2018 г. процесуалният представител на касатора е представил писмо на Олаф - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износните митнически декларации В18201002000 и В18201001993 от 04.01.2018 г. за износ на палмов олеин. Посочените в тях стойности превишават с около 30% стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация. Настоящият касационен състав намира, че предвид така представените нови писмени доказателства обжалваното решение следва да бъде отменено. Представените доказателства са нови, от значение са за решаването на делото и касаят установяването на действителната митническа стойност на внесената стока – палмов олеин. При решаването на делото те не са били известни на страната, респективно същите не са могли да бъдат обсъдени и от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва конкретно да обсъди представените в настоящото производство нови писмени доказателства заедно с останалите доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод дали декларираната от "Милки груп био" ЕАД в MRN: 18 BG002005 H0003446/07.03.2018 г. договорна стойност на стоката – палмов олеин представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от МК, обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент(ЕС)№ 2015/2447, съответно законосъобразно ли е обжалваното митническо решение. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 208