Решение № 12434 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2015 г.

Решение № 12434 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение № 8486 от 9.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3341/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата срещу решение по т. 25 от протокол № 8 на ВСС от заседание, проведено на 19.02.2015 г. Развитите в касационната жалба доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Висшият съдебен съвет е оспорил касационната жалба в писмено становище. Ответникът Георги Бойчев Христов от гр. Ловеч е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), взето по т. 25 от протокол № 8 от проведено заседание на 19.02.2015 г., с което е прието, че Георги Христов - председател на Районен съд - Ловеч, не е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ и е отхвърлено предложението на Инспектората на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на същия. С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспореното решение от компетентния орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Изводите на съда се основават на извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че броят на постановените съдебни актове извън предвидения инструктивен срок спрямо всички постановени актове е около 15.6 %, а не около 45 %, както е посочено от вносителя на предложението. Неясно по какви съображения са били изключени определени видове дела, разгледани и свършени от съдията. Неразделна част при преценката дейността на магистрата, който е и административен ръководител, е управленската му компетентност съгласно поставения критерий от чл. 194б, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. В тази връзка е възприето като правилно заключението на ВСС, че се касае до невиновна невъзможност съдията, който е и административен ръководител, да се справи в срок с големия обем служебни задължения. В константната практика на Върховния административен съд се приема, че дисциплинарно нарушение е налице само при виновно неизпълнение на служебни задължения. Така постановеното решение е правилно. Като неоснователни се преценяват касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалния закон. Разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ квалифицира като дисциплинарно нарушение системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. С оглед спецификата на служебните задължения на съдията за "системно" поведение в цитираната хипотеза следва да се приеме неспазване на процесуалните срокове по преобладаващия брой постановени съдебни актове. Бездействията следва да са редовни, последователни, относими към значителна част от актовете, т. е. система в работата, и да не се дължат на причини от обективно естество. В разглеждания случай е установено, че броят на постановените съдебни актове извън предвидения инструктивен срок спрямо всички постановени актове е около 15 %, а продължителността на допуснатите забави е в рамките от 16 дни до 6 месеца. Както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, установеният от процесуалните закони срок за произнасяне е едномесечен, но той не съответства обективно на действителната натовареност на най-големите съдилища в страната, поради което в практиката на ВСС за "разумен срок" се счита тримесечният срок. Натовареността на съдиите в Районен съд - Ловеч е около средната за страната, а на председателя на съда е близка до тази на наказателните съдии от отделението. С оглед обема на свършената от него работа при решаване на делата и при изпълнение на задълженията му на административен ръководител не може да се приеме, че е налице виновно извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Не е доказано обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, допуснато виновно от съдията поради умисъл или небрежност. Оспореното решение на ВСС, с което е прието, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на магистрата, изключват основанието по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, е взето при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта му. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,