Решение № 8045 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2012 г.

Решение № 8045 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Бейхан Шукри Якуб, жив. в гр. Разград, срещу решение № 5227/17.11.2011 г. по адм. дело № 7570/2011 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № ЧР-33/16.08.2011 г. на Главния директор на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - Главният директор на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с обжалваната пред него заповед законосъобразно на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Бейхан Шукри Якуб - сътрудник по охраната I степен на областно звено "Охрана - Разград" към Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение. По отношение на жалбоподателя е установено със справка за съдимост от 8.08.2011 г., че е осъден с одобрено от съда и влязло в сила на 9.10.2003 г. споразумение по нохд № 104/2003 г. на Районен съд, гр. Исперих, между подсъдимия Якуб и Районна прокуратура - Исперих, по силата на което страните са се съгласили за следното: подсъдимият Якуб се признава за виновен за това, че на 28.03.2003 г. в с. Самуил е причинил средна телесна повреда на Мария Асенова Чернева, изразяваща се в трайно затруднение на дъвкателната функция и говор, поради избиване на първи и втори резец горе вляво - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и на подсъдимия Якуб да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК глоба в размер на 300 лева. Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да дееспособно физическо лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Заповедта е издадена при спазване на административно - производствените правила, от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът правилно е определил правното основание, на което е прекратено служебното правоотношение на касатора, водейки се от изписаното в заповедта със думи и цифри основание, които си кореспондират. Заповедта не е издадена на посоченото в касационната жалба основание чл. 245, ал. 7, б. "а" от ЗМВР, поради което е неотносимо към правилността на решението и законосъобразността на оспорената заповед дали са налице основанията по този законов текст. В чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР всяко осъждане за престъпление от общ характер, независимо от вида на наказанието е пречка осъжданото лице да бъде държавен служител в МВР дори когато лицето е реабилитирано, както е в настоящата хипотеза. Съгласно чл. 161 от НК престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК е престъпление от общ характер и в настоящето производство не могат да бъдат обсъждани доводи относно квалификацията на деянието, за което има влязло в сила споразумение с последиците в сила осъдителна присъда съобразно чл. 383 НПК. При откриване на обстоятелство по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР при вече възникнало служебно правоотношение по ЗМВР, е налице основанието чл. 245, ал. 7, буква "д" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение поради обективна невъзможност да се изпълняват задълженията поради установяване на обстоятелствата по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Независимо от разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид изтеклия двугодишен срок от извършването на деянието и разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, в случая е налице и третата предпоставка по текста на чл. 245, ал. 7 буква "д" от ЗМВР - органът по назначението няма задължение да наложи дисциплинарно наказание уволнение поради изтеклия законов срок по чл. 225, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗМВР, който при престъпления тече от влизане в сила на присъдата /споразумението/. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно, а с оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати за производството пред ВАС 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,