Решение № 11772 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13971/2015 г.

Решение № 11772 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13971/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. против решение № 2031/08.10.2015 г. по адм. дело № 208/2014 г. на Административен съд - В., с което е отменен ревизионен акт № 271005285/31.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 198 от 09.05.2011 г. на директора на Дирекция на "ОУИ" (понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Италес" ООД в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11 и 12.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 28 934,80 лв. по фактури издадени от "Фунги" ООД и "Аква дриймс" ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяна на атакувания съдебен акт в посочената част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - "Италес" ООД, с. Р., общ. Х. - Ш., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 168/08.01.2014 г. по адм. д. № 6291/2013 г. Върховният административен съд, по касационна жалба на "Италес" ООД, е отменил решение № 641/14.03.2013 г., постановено по адм. д. № 2164/2011 г. по описа на Административен съд - В., с което е била отхвърлена жалбата срещу РА и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания, съдържащи се в мотивите на решението. При инстанционния контрол на съдебното решение на АС - В., Върховният административен съд е установил допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в обосноваване на фактически изводи при игнориране на събрани при насрещните проверки на доставчиците писмени доказателства. Като не са обсъдени представените документи, съдът е намерил, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. ВАС е приел, че липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане на делото съдът е направил анализ на съдържащите се данни в доказателствата представени от жалбоподателя и преките доставчици, в заключението по съдебно-счетоводната експертиза и тези свързани с осъществени последващи доставки със стоки от вида на процесните, а именно: "замразени и сушени манатарки". Намерил е, че същите установяват реалност на доставките, осъществени от "Фунги" ООД и "Аква дриймс" ЕООД, а тези фактурирани от "В. Т. К." ООД са счетени за недоказани. В резултат на горното съдът е отменил РА в частта досежно доставките от "Фунги" ООД и "Аква дриймс" ЕООД и е отхвърлил жалбата на "Италес" ООД в останалата част, а именно относно фактурираните стоки от "В. Т. К. " ООД. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата, не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в атакуваната отменителна РА част, е неправилно. Предмет на доставките по двете процесни фактури, издадени от "Фунги" ООД и "Аква дриймс" ЕООД е "замразена и сушена манатарка", от първия доставчик количество - 1 168 кг гъби по фактура № 0.........27/29.12.2009 г., като е разделена на две доставки "франко склада" в гр. П. на дати 05.11.2009 г. и 27.11.2009 г., с посочен предходен доставчик "В. Т. К." ООД по ф/ри № 0.......60 и № 0.......61 с дата 28.12.2009 г. Доставката от втория доставчик "Аква дриймс" ЕООД е с количество 8 128 кг фактурирани на 27.11.2009 г. Видно от приложените в административната преписка писмени доказателства, през м. 08, 10 и 11.2009 г. "Италес" ООД е купувало сушена и замразена манатарка и от други дружества - "Дени А" ООД, "Ди - Ви" ООД и "Т. Е." ООД, по отношение на фактурите издадени от които, ползваният данъчен кредит е признат. Във връзка със стоките предмет на доставка от "Фунги" ООД са представени приемо-предавателни протоколи, от които е видно, че гъбите са предадени на две части - на 05.11.2009 г. и на 27.11.2009 г., но фактурите на предходния доставчик са с по-късна дата - 28.12.2009 г. Изготвените протоколи са с дати, които съвпадат с датите на международните товарителници (ЧМР), с които е документиран превоз на гъбите до Италия, но не е доказано, че тези гъби са доставени от посочения доставчик. Относимо към спора е констатираното разминаване в датите на издадените документи, а именно: прекият доставчик "Фунги" ООД е придобил процесните стоки от "В. Т. К." ООД с фактури № 60/28.12.2009 г. и № 61/28.12.2009 г., като датите на последните са с месец по-късни от датите на фактурите на преките доставки от "Фунги" ООД към РЛ. Поради влязлото в сила решение по отношение фактическите установявания и потвърдения отказ на данъчен кредит по отношение на фактурите, издадени от доставчика "В. Т. К." ООД, съдът е следвало да направи изводи, съответстващи на вече приетите по отношение на "В. Т. К." ООД, който е доставчик на "Фунги" ООД, при това в последващи периоди, неотговарящи по дати на фактурираните доставки на гъби от "Фунги" ООД към ревизираното дружество и съответните документи за превоз към Италия. Досежно доставката от "Аква дриймс" ЕООД са представени копие на фактурата, движение по сметка 304 партида "гъби", оборотна ведомост за м.11.2009 г., международна товарителница, протоколи от В. С. Й. за закупена прясна гъба манатарка и заплатени суми от името и за сметка на "Аква дриймс" ЕООД, Договор за поръчка за изкупуване на стока от 25.09.2009 г. сключен между "Аква дриймс" ЕООД в качеството му на възложител и В. Й. - изпълнител. Във връзка с пряката доставка между РЛ и доставчика "Аква дриймс" ЕООД не са представени приемо-предавателни протоколи. Други доказателства за индивидуализиране, транспортиране и предаване на стоките, съответно съхранение на "замразени гъби" и съответно "сушени гъби" не са представени. Спецификата на стоката и значителните количества, налага безспорни доказателства в последователност на датите от доставките, съответно съхранение и последващи доставки. Съдът, несъобразявайки липсата на относими към спора доказателства, е приел реалността на доставката за доказана единствено на база притежаването на фактури отговарящи на изискванията на ЗСч, водена счетоводна отчетност на ревизираното дружество потвърдено от ССчЕ и последващата реализация с дата 27.11.2009 г. ВОД към Италия, като при тези данни се е позовал на практика на СЕС, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. Съдът е игнорирал събраните в хода на ревизията при насрещни проверки данни от физически лица, че приемо-предавателни протоколи за предадени гъби от същите посочени физически лица, са с невярно съдържание, което опровергава твърдение за реално осъществени доставки. Не е съобразено от съда и наличието на доставки в големи количества с предмет същата стока от други доставчици, които не са оспорени от ревизиращия орган и е следвало да бъдат съобразени от вещото лице по ССчЕ, при което заключението в тази част е несъответстващо на останалите доказателства по делото, което съдът е следвало да отчете. При тези данни, липсва връзка между доставките от тези двама доставчици, с последващата доставка към Италия, поради което изводите на съда, направени на тази база, са необосновани със съответните за това доказателства. При оспорена реалност на доставка на посочената във фактурите стока, доказателствената тежест е за оспорващия, който със съответните относими доказателства следва да установи по безспорен начин реалното натоварване, транспортиране и предаване/приемане на фактурираната стока, каквото доказване в настоящото производство не е проведено за предмета на доставката - "замразена и сушена манатарка", при това в големи количества. Случаят е специфичен - касае се за префактуриране на една и съща стока в голямо количество, при това в рамките на един ден, съответно на 05.11.2009 г. и на 27.11.2009 г., с цел да съответстват на датата на осъществена ВОД към Италия. Сочените обстоятелства навеждат на извод за участието на ревизираното лице в префактурирането на една и съща стока, т. е. за недобросъвестност и злоупотреба с право. Наличието единствено на издадени фактури, договори, приемо-предавателни протоколи при това само за единия доставчик "Фунги" ООД и международни товарителници за последваща реализация, при липса на относими към спора други доказателства, главно за осъществен транспорт, липса на данни за място на натоварване и разтоварване, съответно за съхранение на стоката "замразени и сушени манатарки" в големи количества, отразени във фактурите, не доказва реалното извършване на доставката по процесните фактури, издадени от "Фунги" ООД и "Аква дриймс" ЕООД, нито доказва връзка със стоката, фактурирана като ВОД към Италия. За посочените обстоятелства получателят на доставката следва да притежава безспорни доказателства в тяхната последователност и изчерпателност, каквито в случая липсват. Последваща реализация на стоките трябва да се разглежда в съвкупност с всички доказателства по делото. От установената по делото фактическа обстановка не се установява фактическото предоставяне на стоката между страните по пряката доставка, което е определящо за реалността на процесните доставки. Такива доказателства липсват, което води до извод за недоказани реално осъществени доставки на стоки по фактурите, оспорени от органа по приходите. След като получателят е този, който претендира правото, по общото изискване на чл. 154 от ГПК, приложим в данъчното съдебно производство, съобразно § 2 ДРДОПК е длъжен да установи с безспорни доказателства реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС и да опровергае основанието за отказ по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При тези данни, законосъобразно органа по приходите е отказал данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение на посочените двама доставчици "Фунги" ООД и "Аква дриймс" ЕООД общо в размер на 28 934,80 лв. за д. п. м. 11 и м. 12.2009 г. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно реалността на посочената доставка са необосновани и са довели до материална незаконосъобразност на решението и същото следва да бъде отменено в атакуваната му част, включително и в частта за присъдените по компенсация разноски. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на "Италес" ООД срещу процесния РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 28 934,80 лв. по фактури издадени от "Фунги" ООД и "Аква дриймс" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и 12.2009 г., и съответните лихви и в частта за разноските по компенсация. При този изход на спора следва да се присъди в полза на касатора юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложимата Наредба № 1 за минималните размерни на адвокатските възнаграждения, определено по чл. 8, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 161 ДОПК, в размер общо на 2 830 лева за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение