Решение № 1428 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Радойков, с настоящ адрес в гр. София и постоянен адрес в гр. Лом, чрез процесуален представител, срещу решение 216/31.03.2023 г. по адм.дело 157/2023 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му против заповед 513з -10825 от 09.12.2022 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директор на СДВР, чрез процесуални представители в писмени бележки и в съдебно заседание, искат оставяне на решението в сила, претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АС е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.194, ал.2, т.1, предложение първо ЗМВР вр. с чл.187, ал.1 ЗМВР , чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор К. Радойков - полицай (водач на патрулен автомобил) в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 09 Районно управление при СДВР. Дисциплинарното наказание е наложено за дисциплинарното нарушение "неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни", а именно неявяване за нощна смяна от 19 ч. на 23.02.2022 г. до 07ч. на 24.02.2022 г. и от 19 ч. на 24.02.2022 г. до 07 ч. на 25.02.2022 г. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.204,т.3 ЗМВР, съответства на изискванията на чл.210 ЗМВР за писмена форма и съдържание на акта, не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми при издаването й. АС е извършил подробен анализ на фактите и е приел за доказано, че независимо от последващото на отсъствията от работа без уважителни причини издирване на Радойков и настаняване за болнично лечение в [лечебно заведение] болница и поставяне на диагноза "[диагноза ]" същият е имал съзнание, че на процесните дати следва да се яви на работа и при неявяване ща бъде дисциплинарно уволнен и за тези дати не разполага с болничен лист или ЕР на ТЕЛК, нито е подавал молба за ползване на отпуск. АС е приел, че заповедта съответства на материалното право, извършеното нарушение е тежко по смисъла на ЗМВР, изложени са и мотиви за съответствие на заповедта с целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че отсъствието му от работа на процесните два дни се дължи на здравословното му състояние, поради което не е без уважителни причини. В приобщената към дисциплинарното производство медицинска документация от последвалия престой в [лечебно заведение] болница с поставена диагноза "[диагноза ]" е видно, че същото е на тема умишленото му заразяване със [заболяване], но по отношение на останалите теми е адекватен, което е обичайно за тази диагноза - л.193 от делото. Видно и от приложените извадки от интервюта с него в болницата същият е съзнавал, че трябва да е на работа и е разчитал да го уволнят дисциплинарно при неявяването му - л.160 от делото. Тези документи са надлежно приобщени към дисциплинарното производство, част са от него и съгласно, чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда. Обоснован е изводът на съда, че за този период Радойков не разполага с документ, разрешаващ му ползване на отпуск поради заболяване, нито е подавал молба за друг вид отпуск - платени или неплатен. Освен това с определение от 13.02.2023 г. съдията - докладчик е указал на жалбоподателя тежестта на доказване и нито той, нито представлявалият го в първата инстанция адвокат, са формулирали доказателствени искания, свързани с твърдяната в касационната жалба невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което АС не е бил длъжен да събира повече от наличните по делото доказателства относно субективната страна на деянието. Неоснователни са и доводите за неправилна преценка на АС за спазване на срока по чл.195, ал.2 ЗМВР и в частност на двумесечния срок от откриване на нарушението. Както е посочено и ч чл.196, ал.2 ЗМВР дисциплинорното нарушение се счита установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган (ДНО). АС е възприел най - ранната възможно дата за постъпване на материалите, а именно 12.10.2022 г., когато е било изготвено становището на дисциплинарно - разследващият орган, след което дисциплинарното производство е изпратено на ДНО. Заповедта е издадена на 09.12.2022 г. - по - малко от два месеца от изпращането на материалите на ДНО, тоест от откриване на нарушението от него. Не може да се възприеме тезата на касатора, че от самото начало на дисциплинарното производство е било открито нарушението, тъй като противоречи на чл.196, ал.2 ЗМВР и освен това са събрани множество доказателства именно за наличието на субективната страна на деянието, с които ДНО се е запознал едва след получаване на материалите по дисциплинарното дело. Срокът е до издаване на заповедта, когато е наложено наказанието, а датата на връчването й е ирелевантна за броенето на този срок. Последната има значение единствено за срока на обжалване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На СДВР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,