Решение № 37 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2014 г.

Решение № 37 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Т. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново /ОС/ по гр. д. № 1278/13 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроси от предмета на двете основания по чл. 132, ал. 1 и 2 СК, с кумулативното прилагане на които касаторката е лишена от родителски права по отношение на двете й малолетни деца - А. и Г. М., родени съответно през 2002 и 2008 г. от брака й с А. М. /род. през 1964 г./. Касаторката поддържа жалбата си и моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно /незаконосъобразно/ и вместо него да се постанови ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни. Ответникът по жалба А. М. я оспорва като неоснователна. Прокурорът намира касационната жалба за основателна, а въззивното решение за неправилно. ВКС на РБ, като разгледа касационната жалба, намира следното: с въззивното решение е прието, че касаторката не притежава родителските и морални качества на майка. Тя упражнява занятие /танцьорка в нощен клуб/ и следва поведение, противоречащо на установените нравствени правила, въпреки че има много други начини да изкарва прехраната си и да издържа децата си. Неморалността на занятието се отразява пряко на психическото, физическо и интелектуално израстване на децата и на възпитанието им. Още в ранна възраст те вече имат своя оценка за поведението на майката, изразяват несъгласие с него и го осъждат. Според ОС осъществени са както основанието по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК, като поведението на майката е особено тежък случай на поставяне в опасност на личността, здравето, възпитанието и имуществото на децата, така и осн. по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК - майката без основателна причина трайно не полага грижи за децата и не им дава издръжка. По поставените в определението за допускане въпроси: В практиката на ВКС е изяснено, че лишаването от родителски права на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 СК (отм.) вр. чл. 74, ал. 1 СК (отм.) - чл. 132, ал. 1, т. 1 СК/09 г., е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител. Мярката се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето. Грижата по см. на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 2 СК (отм.) - чл. 132, ал. 1, т. 2 СК/09 г. Засилената защита на интереса на детето по чл. 132, ал. 1, т. 1 и 2 СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя- ответник по иска и въздействието му върху детето. Съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства. Искането за лишаване от родителски права не е достатъчно мотивирано, когато е продиктувано от чисто практически съображения - напр. да се преодолеят затрудненията във връзка с получаването на съгласие от родителя за пътуване на детето в чужбина, и не може да се уважи на това основание. В този смисъл са р. по гр. д. № 172/08 г. на четвърто г. о., по гр. д. № 153/11 г. на трето г. о., по гр. д. № 4468/08 г. на четвърто г. о. и по гр. д. № 1125/10 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.. По основателността на касационната жалба: Бракът на страните е прекратен с вл. в сила решение от 12.11.2010 г. С него е прието, че вина за развода има съпругата, а родителските права за децата са предоставени за упражняване от бащата. Установено е по делото, че след развода в интерес на децата страните са направили опит отново да заживеят заедно, но са се разделили с неприязън. Касаторката танцува в нощен клуб срещу заплащане. Изрично е заявила, че не е стриптизьорка или проститутка. Безспорно е, че е имала такова минало в Х., но преди брака си с ответника по жалба /и ищец/ и раждането на децата. Представените по делото снимки от нощния клуб на момичета в оскъдно еротично облекло са рекламни и ответницата по иска /сега касатор/ се разпознава на повечето от тях. Безспорно е още, че ответницата по иска /касатор/ желае да вижда децата и е започнала да дава издръжка от м. VI. 12 г. Има данни, че ищецът не й осигурява редовен достъп до децата в определеното й за лични контакти време - свидетелите Б. и И. Д., данни за полицейска проверка за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, по неин сигнал и за заведено изпълнително дело за режима на личните й отношения с децата, признание на ищеца по делото - в заявление на л. 88 и сл. По данни от социалния доклад на АСП - Велико Т. /където живеят децата и техният баща/ за периода 2012-13 г. майката поддържа активен контакт с класния ръководител на детето А. М. и се интересува от образователните му потребности.. Впечатленията на изслушаното от съда дете А. М. за поведението на майката са противоречиви, повлияни от конфликта между родителите и разкриват несамостоятелност при формирането им и при оценката на това поведение. От една страна детето сочи, че майка му неочаквано е идвала в училище, за да го види и се отнасяла добре с него и със сестра му; по телефона не му се обаждала, защото номерът му бил сменен, но и той вече не иска да му се обажда. От друга страна, разкрива страхове за сестра си - че майка му може да я "отведе", "открадне" и "продаде". Твърди, че майка му върши глупости, "краде и лъже". Излъгала ги, че няма да излиза повече навън и ще стои тук /при тях/ завинаги. Откраднала пари от дома им. Идвала да го вижда най-вече в училище и само веднъж го завела в дома й в [населено място]. Показанията на св. Ц. и М., че майката не търси въобще децата и за лошото нейно отношение към тях /св. М./, както и тяхно към нея /св. Ц./ са опосредени и се разминават с данните от изслушването на детето и цитирания по-горе доказателствен материал. Затова ВКС ги намира за недостоверни. При тези данни по делото, според ВКС, не се установява с категоричност поведението на майката да е особено тежък случай, в който са поставени в опасност личността, здравето, възпитанието и имуществото на децата - чл. 132, ал. 1, т. 1 СК. Само по себе си упражняваното от нея занятие не разкрива висока и нетърпима степен на аморалност и опасност за децата в съвременния свят. С парите от нощния клуб майката заплаща издръжката им и има възможност да търси общуване с тях в свой дом и своя домашна среда /има постоянен приятел, с когото живее под наем във функционално пригодено и хигиенично жилище в [населено място]/ - социален доклад на АСП - Г.. Не се установява и да се е дезинтересирала от децата по см. на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, като без основателна причина трайно не полага грижа за тях /не ги търси и не се интересува от потребностите и състоянието им/ и не им дава издръжка. По-добрите родителски качества на бащата и условията, с които той разполага за отглеждане на децата са взети предвид при предоставяне на родителските права за упражняване. Основанията за лишаване от родителски права на майката - като крайна мярка за защита на децата, предвидена в закона - не се установяват по делото. Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Затова на осн. чл. 293 ГПК ВКС на РБ, трето гр. отделение