Решение № 13636 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2012 г.

Решение № 13636 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, представляван от процесуалния му представител юрисконсулт Мария Караниколова срещу решение № 7817/4.06.2012 г. по адм. дело № 6217/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Жоро Мачкански чрез процесуалния си представител адв. Каменова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, пето отделение е отменена като незаконосъобразна заповед рег. № К-1469/15.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, на Жоро Илиев Мачкански е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Преди уволнението си Жоро Мачкански, ответник в настоящото производство е бил държавен служител категория Г - II степен, полицейски инспектор V степен в група "Оперативна дежурна част" към Пето районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от данните по делото, оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура, като дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на наказанието са изискани писмени обяснения на служителя, каквито той изрично е отказал да даде. Тричленният състав на ВАС за да постанови обжалвания съдебен акт е приел, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията за форма, както и на материалноправни норми, довели до опорочаване на административния акт и го е отменил. Изложени са съображения, че заповедта формално отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, но не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Мачкански, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Изложени са фактически основания в заповедта, сочещи на задържането на Мачкански заради участието му в извършването на кражба и повдигнатото обвинение, както и наличието на информация по случая в средствата за масово осведомяване, което поведение е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение. Правилно съдът е приел, че медийните публикации не могат да заместят задължението на органа да изложи мотиви за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Правилно е прието от съда, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, изразяващо се в неизясняване на всички обстоятелства и не събиране на доказателства, установяващи относимите за настоящото производство факти. Неизяснени са останали относими за настоящото производство обстоятелства като например действителните отношения между Мачкански и "други" лица, участвали в извършването на кражба, което е изложено като фактическо основание в заповедта, с оглед на обясненията, които служителят дава за познанството си с Дамянов в наказателното производство. Дисциплинарно-разследващият орган не е установил, че Мачкански е знаел, че вещите са отнети по престъпен или какъвто и да е незаконен начин, респективно е имал субективна представа за противоправния характер на поведението си. Данните по преписката за предполагаемото участие на Мачкански в група, занимаваща се с кражби на черни и цветни метали, се съдържат в протокола за разпит на св. Костов, на които показания се позовава и дисциплинарно-разследващият орган. Съдът е приел, че обясненията на свидетелят Костов, които се интерпретират и в прокурорското Постановление от 28.02.2012 г. пресъздават данните придобити от използването СРС срещу Дамянов, но не установяват участието на Мачкански в престъплението. Липсата на преки или косвени доказателства за участието на Мачкански в инкриминираното деяние е довело до прекратяването на образуваното наказателното производство срещу него, видно от същото прокурорско постановление от 28.02.2012 г., прието като доказателство по делото. Наложен е обоснования извод на съда, че изложените в оспорената заповед фактически основания сочат, че уволнението на служителя е изцяло заради участието му в кражба, извършването на което деяние не е доказано. Посоченото в заповедта основание за уволнение като недоказано е несъотносимо към приетото за установено от дисциплинарно-наказващия орган, че Мачкански не е спазил изискванията на чл. 6, т. 2 и чл. 58 от ЗМВР и не е съобразил поведението си с цитираните т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс, в какъвто смисъл са и изложените от съда мотиви, обосноваващи отменяването на оспорената заповед. Установява се при контрола за законосъобразност на оспорената заповед от съда, че в конкретния случай дисциплинарното нарушение изцяло покрива признаците на друг вид правонарушение - по своята същност престъпление, с което деянието кумулира в себе си повече от един вид правонарушения, но извършването на същото не е доказано, видно от постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, което обстоятелства е обсъдено от първоинстанционния съд. Съдът е обсъдил относимите за спора факти и е стигнал до обоснования извод, че не е установено и доказано от дисциплинарно-наказващия орган извършени действия от служителя в нарушение на моралните норми, представляващи престъпление, поради което оспорената заповед е постановена при нарушение на материалния закон. Изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни, тъй като при контрола за законосъобразност на съдебния акт настоящия петчленен състав на Върховния административен съд не установи наличието на някое от изчерпателно изброените в чл. 209 от АПК касационни основания. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав приема, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което,