Решение № 12409 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2018 г.

Решение № 12409 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) зам. -кмета по строителството и сигурността на община Благоевград и 2) С. А. срещу Решение № 84/18.01.2018 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 439/2017 г., с което, по жалба на К. М. (заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ), е отменена Заповед № 373/03.04.2017 г. на зам. -кмета, одобряваща, на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, изменение на плана за регулация на УПИ XVIII с предназначение "за творческа база на САБ" и УПИ IX с предназначение "за озеленяване" в кв. 15 по плана на IV микрорайон, кв. "Освобождение", Благоевград за образуване на нов УПИ XVIII по имотни граници на имот с идентификатор 04279.601.222 по кадастралната карта на Благоевград с предназначение "за жилищно строителство", както и план за застрояване на новообразувания имот.

От ответниците З. А., Х. М., Г. А., П. В., М. Ва., В. В. и А. А. не вземат участие в процеса, К. М. е на позиция за правилност на оспореното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

Правилен е решаващият извод на съда за допуснато нарушение на формата на заповедта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а резултатът от съдебния контрол е съответен на тежестта на процесуалния порок на акта.

1. Измежду двете изисквания, обуславящи надлежното мотивиране на административния акт – излагането на фактически и на правни основания за издаването му, определящо за преценката относно спазването на неговата форма, респ. отменяемостта му, е първото от тях.

а. Фактическите основания са всъщност юридическите факти, пораждащи упражненото с административния акт правомощие. Наличието им индивидуализира самото правомощие и като последица – предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо.

б. Отсъствието на фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена като правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните за случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

1. Със заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е разрешено изработването на проекта на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от закона, обяснителната записка към плана за регулация отнася проекта за УПИ XVIII и УПИ IX към хипотезите по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6, а за УПИ XVII и УПИ XVIII – към § 8 ПРЗУТ, в протокол на ОЕСУТ е цитирана разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, която е възпроизведена като правно основание и в отменената заповед, а текстовото описание в т. 1 от разпоредителната част на административния акт е израз на воля новообразуваният имот да попада в имотните граници на ПИ с идентификатор 04279.601.222 по кадастралната карта.

а. По същество в заповедта и съпътстващите я актове не са изложени фактически основания за одобряването на плана, не е налице единство и в правните, а описанието на границите, в които се ситуира новият имот, сочи на предпоставка за изменението на плана по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, т. е. на привеждането на регулацията в съответствие с кадастъра, което е неотносимо към изтичането на срока по чл. 208 за започване на процедура по отчуждаване като условие за промяна в плана. Възприемането в заповедта като краен акт в административното производство на правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поддържано и в касационните жалби, е бланкетно, а дословното повтаряне на текста на разпоредбата не удовлетворява изискването за съдържание на акта, доколкото нито включва констатации относно осъществяването на релевантните за приложението на нормата елементи от фактическия й състав, нито дори ги индивидуализира.

б. Действително, допустимо е постигането на един и същ правомерен резултат на няколко отделни основания, т. е. да са налице повече от една предпоставка за одобряване на ПУП и всяка от тях да обуславя регулационно предвиждане с идентични параметри. Реализирането на подобна правна възможност обаче не изключва задължението за излагане в административния акт на фактически основания съобразно дължимото по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК, които да определят предмета на съдебната проверка.

1. а. Тъй като планът за регулация се изчерпва с границите на новообразувания имот и отреждането за него, т. е. предвиждането е единно, а не делимо, заповедта е подлежала на отмяна в цялост относно регулацията.

б. От друга страна, докато е възможно одобряването на план за регулация без режим на застрояване – чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, обратната хипотеза не е допустима. В случая ПУП е от вида по т. 1 на текста, т. е. план за регулация и застрояване. ПЗ е функция от регулацията – застрояването с предвидените в плана показатели може да бъде изпълнено само при съобразяване с регулационните линии, определени в съответстващия по вид план. ПЗ няма самостоятелно битие, той е доразвитие на одобрения със същата заповед ПР, а не на действащия до този момент. При отношението на обусловеност незаконосъобразността на заповедта относно регулацията автоматично поражда основание за отмяна и в частта на акта, чийто предмет е застрояването.

1. Процесуалното естество на нарушението, представляващо основание за отмяната на заповедта, изключва необходимостта от обсъждането на правилността на изводите на първоинстанционния съд относно възможните нейни материалноправни пороци.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Резултатът от спора пред настоящата инстанция е основание за възстановяването в полза на ответника по касация М. на своевременно заявените и платени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение