Решение № 574 от 20.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г.

Решение № 574 от 20.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения К. Д. Д., чрез защитника (адв. Тончев), за възобновяване на в. н. о. х. д. № 999/08 г. и отменяване на влязло в сила решение от 31.07.2008 г. на Софийския градски съд. Осъденият твърди нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. В съдебно заседание защитникът поддържа искането за възобновяване и моли делото да се върне за ново разглеждане. Повереникът (адв. Пълов) настоява искането да се остави без уважение, тъй като наказанието е справедливо. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 29.11.2007 г. по н. о. х. д. № 7106/06 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия К. Д. Д. за виновен в това, на 25.01.2005 г. в гр. С. да е причинил средна телесна повреда на А. Д. П., поради което и на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдил е подсъдимия да заплати на А. Д. П. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, като в останалата част до пълния размер е отхвърлил гражданския иск. В тежест на подсъдимия е възложил да заплати държавна такса върху уважената част от граждански иск и върху отхвърления размер на гражданския иск, както и направените по делото разноски. По протест на прокурора, с въззивно решение от 31.07.2008 г. Софийският градски съд е изменил присъдата в частта относно наложеното наказание глоба в размер на 1000 лева и е наложил на подсъдимия наказание пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки за продължителност от шест месеца, както и увеличил размера на присъденото обезщетение на 3000 лева и дължимата държавна такса. Отменил е осъждането на подсъдимия да заплати държавна такса върху отхвърлената част на гражданския иск. В останалата част присъдата е била потвърдена. Процесуално допустимото искане за възобновяване на делото, направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, е неоснователно. Твърди се, че Софийският градски съд не е уведомил осъдения и неговия з. за изготвеното решение, затова не са имали възможност да упражнят правото на обжалване. Осъденият, респективно неговият з., не е могъл да бъде лишен от правото да обжалва по касационен ред, тъй като решенията по дела, разгледани от окръжния съд като въззивна инстанция са изключени от предмета на касационно обжалване (чл. 346 НПК). Не е налице и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. В конкретния случай, по протест на прокурора, Софийският градски съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК (изм. ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) и заменил предвиденото в санкцията на чл. 129, ал. 2 НК наказание лишаване от свобода с наказание пробация. Приел е, че пробацията трябва да се изрази в задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка поотделно с минимално предвидената продължителност от шест месеца. При това положение, след като на осъдения К. Д. Д. е било наложено най- лекото възможно наказание в рамките на закона за извършеното престъпление, доводът за явна несправедливост е неоснователен. Искането за възобновяване на наказателното дело и отменяване на въззивното решение следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховият касационен съд, на основание чл. 425 НПК