Решение № 15893 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2018 г.

Решение № 15893 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Крис строй" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. П. Зотева, срещу решение № 676 от 13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1004/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на същото и постановяване на ново, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът – старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – К. Михайлов – не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховния административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Основанието за отмяна на съдебния акт е различно от изложеното от касатора. С решение № 676 от 13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1004/2017 г., Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на "Крис строй" ЕООД против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 17267402/04.12.2017 г. на М. Цветанова – ст. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при участието на ненадлежно конституиран ответник. Съгласно чл. 405, ал. 2 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) сочи, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ. бр. 6 от 21 януари 2014 г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., е казано, че Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". Текстовете на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник определят дирекциите "Инспекция по труда" като териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Според чл. 17 от същия подзаконов нормативен акт контролната дейност на дирекциите "Инспекция по труда" се реализира чрез планирано и непланирано инспектиране. Фактът, че чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник определя инспектора като контролен орган, който по силата на чл. 21, ал. 4, т. 2 е оправомощен при установяване на нарушение на законодателството да издава постановление по чл. 405 а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение, не означава, че той действа от свое име, като самостоятелен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, а при и по повод изпълнение на служебните си задължения - чл. 21, ал. 1. Инспекторите към дирекциите "Инспекция по труда" са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Ето защо, дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405 а от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като от посочените по-горе текстове се налага извод, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности на територията на съответната област е от компетентността на териториални дирекции "Инспекция по труда", а не на инспекторите. Ето защо актовете по чл. 405 а от КТ, какъвто е процесният, в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на Дирекциите "Инспекция по труда", поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните Дирекции "Инспекция по труда", а не длъжностното лице (инспектор) при съответната дирекция, което фактически е изготвило и подписало оспорения акт. (В този смисъл е решение № 8655 от 25.06.2010 г. по адм. д. № 861/2010 г. на ВАС, VI отделение и цитираните в него други решения на ВАС, VI отделение, както и всички следващи). Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Поради това касационната жалба, в която се поддържа незаконосъобразност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд - Благоевград за провеждане на ново съдебно производство с участието на надлежния ответник - Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 575.00 лева, от които за първата съдебна инстанция - заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатски хонорар за сумата от 500.00 лева, а за касационното производство е доказано заплащане само на държавната такса в размер на 25.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,