Решение № 10083 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2011 г.

Решение № 10083 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 4120 от 31.08.2011 г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д. № 6713/2010 г. С обжалваното решение по жалба на Найден Ценков Василев в качеството му на ЕТ "ОЗОН-Найден Ценков" е отменен РА № 2000905164/18.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 964/05.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София в частта относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 19 от ЗКПО със сумата от 90 862,39 лева и на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.)със сумата от 52555,97 лева вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Твърдяните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА в обжалваната му част. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "ОЗОН-Найден Ценков" не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: с РА е увеличен финансовия резултат на ревизирания субект за 2005 г. със сумата от 90862,39 лева на осн. чл. 23, ал. 2, т. 19 и същия този резултат е намален на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 със сумата от 52555,97 лв. в резултат на което разликата е определена като облагаема основа по чл. 35 от ЗОДФЛ. Видно от РА е, че органът по приходите е възприел сумата на увеличението като счетоводно начислени разходи за амортизации за текущия период. Констатирано е, че тази сума е отразена в ОПР за 2005 г. Сумата на намалението е преценена като данъчно признатия размер на разходите за амортизации, определен по реда на чл. 22 за текущия период и отразена в данъчния амортизационен план за текущия период. Съдът е отменил РА в обжалваната пред него част с мотива, че в РА липсват мотиви за направеното увеличение, тъй като не е установен безспорно размерът на разходите, с които следва да бъде извършено преобразуването. За да стигне до този извод, съдът е възприел следната фактическа обстановка: за 2005 г. ревизираното лице няма нито счетоводен, нито данъчно амортизационен план-такива не са представяни пред ревизията, не са изготвяни в ревизионното производство, не се намират и в счетоводството на жалбоподателя, като последният е представил само разпечатки на всички сметки, изготвени на EXEL; сумата, възприета от приходния орган като размер на амортизациите за данъчни цели фигурира в оборотната ведомост по сметка 603-разходи за амортизации за 2005 г.; в отчета за приходи и разходи са посочени като счетоводни амортизации сумата от 91 000 лева; няма документи, които да обясняват тази разлика. При разпределението на доказателствената тежест съдът е приел, че в тежест на приходния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Прието е за безспорно, че размерът на амортизациите участва във формирането на финансовия резултат поради което е налице основание за преобразуването му. Съдът е приел обаче, че размерът на амортизациите, посочен в оборотната ведомост е размерът на счетоводните амортизации, а не са представени доказателства, от които да се установява формирането на приетия от органа по приходите размер на данъчните амортизации. Решението на съда е неправилно. Част от изводите му не съответстват на данните по делото. Съдът е допуснал и съдопроизводствено нарушение изразяващо се в неправилно приложение на правилата за разпределението на доказателствената тежест, което от своя страна е довело до облагодетелстване на жалбоподателя от собственото му неправомерно поведение. Не се спори, че жалбоподателят за 2005 г. няма счетоводен амортизационен план, нито данъчен амортизационен план, въпреки че има задължения за изтогвянето на такива. Съгласно т. 7.1 и сл. и т. 8.1. и сл. от Счетоводен стандарт (СС) 4- отчитане на амортизациите предприятието следва да разработи собствена амортизационна политика, съобразно съдържанието по стандарта, както и амортизационен план за всеки амортизируем актив. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗКПО (отм.) лицата, които формират облагаема печалба по реда на тази глава, изготвят и водят данъчен амортизационен план, който следва да има задължителната информация, посочена в ал. 6 на същия член. В конкретния случай е установено, че ревизираното лице за 2005 г. няма така посочените амортизационни планове. От друга страна, установено е, че при формирането на финансовия резултат на търговеца за 2005 г. участват и разходите за амортизации, поради което те подлежат на регулиране за данъчни цели. При тази липса на данни относно амортизационната политика на търговеца (амортизируемите активи, амортизируемата им стойност, амортизационния срок на активите, амортизационната норма, приложена за отделните активи, амортизационната квота, прилагания метод на амортизация) практически невъзможно е било за органа по приходите да прецени осчетоводените разходи за амортизации по сметка 603 съответстват ли на размера на данъчната амортизация. От друга страна, органът по приходите е констатирал разлика в размера на разходите за амортизации, посочен в ОПР и този посочен в оборотната ведомост, което е неправилно, тъй като води до намаляване на печалбата на предприятието с по-голям от осчетоводения размер на разходите за амортизации. За да елиминира така установената незаконосъобразна разлика, органът по приходите обосновано е възприел осчетоводената по сметка 603 сума на разходите за амортизации като данъчна амортизация, а по-голямата сума на тези разходи, фигурираща в ОПР като счетоводно начислени разходи за амортизации. При това положение размерът на възприетата данъчна амортизация не е недоказан, тъй като той почива на данни от счетоводната сметка на самия ревизиран субект. В тежест на жалбоподателя е било да докаже, че счетоводната амортизация е в по-малък размер от възприетата от органа по приходите данъчна амортизация или, че най-малко те са равни по -размер. При липсата на твърдения и данни за посочените обстоятелства и при наличието на декларирана в ОПР сума за разходи за амортизации по-голяма от осчетоводената по сметка 603, правилно органът по приходите е регулирал за данъчни цели разходите за амортизация чрез елиминиране на установената разлика, водеща до необосновано, а от там и до незаконосъобразно намаляване на печалбата на предприятието, а оттам и данъка за бюджета. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното решение като неправилно, поради което го отменя, а вместо това отхвърля жалбата срещу РА в тази част. С оглед изхода на делото и заявената претенция от ответника по спора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекция "ОУИ" -София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 737 лева, изчислен съобразно съответната разпоредба от Наредба № 4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК