Решение № 11108 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12647/2010 г.

Решение № 11108 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12647/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЛЕС ИНВЕСТ" ЕООД против решение на Варненския административен съд № 1758/12.08.2010 г., постановено по адм. д. № 2244/09 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 250900093/5.06.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Търговище, оставено е без уважение искането на същото дружество за преотстъпване на корпоративен данък за 2006 и 2007 г., както и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция сума в размер на 2 159 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната му част. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Варна по съображения подробно изложени в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Съображенията на прокурора се свеждат до това, че изводите на съда почиват на обективна преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните. Съдът е приложил правилно материалния закон въз основа на направените от него обосновани изводи.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е РА (индивидуализиран като номер и издател по-горе) в частта, в която на ревизирания субект са определени задължения за ДДС във връзка с отказан данъчен кредит по фактури от следните доставчици:

1. "Агропрогрес 07" ЕООД, по фактури № № 101/20.12.07 г. и 115/30.04.08 г. с предмет на доставката строително-монтажни работи (СМР);

2. "Инфокар" ЕООД по ф. № 50/15.11.07 г. с предмет на доставката - дърва за огрев;

3. "Инвест тур" ЕООД по ф. № 165/25.09.07 г. с предмет на доставката -СМР;

4. "Краси кар" ЕООД по фактури № № № 18/04.03.08 г., 245/20.05.08 г., 266/30.07.08 г. с предмет на доставката по първите две- сеч на дървесина, сеч и на последната-СМР услуги.

Ревизионният акт е обжалван и в частта, в която на ревизираното лице е определен допълнително корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г. във връзка с увеличаване на финансовия резултат за тези години с разходите по фактурите от "Агропрогрес 07" ЕООД, Инфокар" ЕООД, "Инвест тур" ЕООД и "Гатер" ЕООД.

В хода на производството пред Варненския административен съд, жалбоподателят е направил искане в случай, че се прецени, че с РА правилно са определение размерите на дължимия корпоративен данък, да бъде признато от съда правото на дружеството, да преотстъпи по реда на чл. 61д от ЗКПО (отм.) и чл. 184 от ЗКПО корпоративния данък за 2006 и 2007 г.

Административният съд е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от РА, както и искането за преотстъпване на данъка за процесните години, приемайки следното:

В частта на спора по приложението на ЗДДС:

Административният съд приема, че за да възникне право на данъчен кредит за получателя по данъчни фактури, следва те да удостоверяват реални доставки. Посочено е, че ако не са налице доказателства за реалност на доставките по фактурите, дори да са изпълнени всички останали изисквания на ЗДДС, то правото на данъчен кредит не възниква.

Прието е, че в производството пред съда не са представени доказателства за изпълнение на доставките, свързани с доставка на дърва за огрев. Изложени са съображения, че за доставчиците не е установено, да притежават дърва за огрев, както й разрешения за сеч, доказателства за заприхождаване на стоката, за съхранението, складирането и транспортирането й. Посочено е, че с оглед специфичния характер на стоката-дървесина, доставчиците следва да разполагат и с необходимите документи - разрешения за сеч и превозни билети, изисквани по специалните закони. Прието е, че в конкретния случай се касае за вещи определени по своя род, собствеността върху които се прехвърля чрез отделяне на вещта и предаването й на купувача, за които обстоятелства, жалбоподателят не е ангажирал доказателства. Съдът е обсъдил, но не е кредитирал в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели с оглед заинтересоваността на единия, който е баща на жалбоподателя и противоречивите показания на другия свидетел. Обсъдени са и представените по делото РА на доставчиците, за които е прието, че не доказват реалността на доставките по фактурите.

По отношение на извършените услуги - сеч и превоз, и СМР, съдът приема, че не е доказано извършването им от доставчиците, издатели на фактурите. По отношение на услугата - сеч не било установено наличието на специализирана техника, мястото, където е извършвана, както и надлежно издадени разрешителни на доставчиците, за тази дейност. Отбелязано е, че представените по делото фактури за закупени моторни резачки, са с получател-"Лес инвест" ЕООД и удостоверяват факта, че жалбоподателят притежава както техника, така и персонал за извършване на тази услуга, а така също и превозно средство за извозване на добития дървен материал.

По отношение на услугите СМР съдът е приел, че представените приемо-предавателни протоколи не могат да обосноват извод за наличие на доставка, тъй като не кореспондират с другите доказателства по делото. Отбелязано е, че в самите протоколи липсва отбелязване за мястото на извършване на СМР. Анализирайки и съпоставяйки събраните по делото документи, съдът е приел, че е налице разминаване в информацията относно наетите на работа лица в "Инвест тур". Отбелязано е също така от съда липсата на подадена ГДД за 2007 г. от това дружество, както и липсата на счетоводна информация на това дружество, поради която липса ревизията на това дружество е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Преценени в съвкупност тези обстоятелства са мотивирали извод в административния съд за липса на достоверна информация, за наличието на наети лица, за извършването на процесните СМР. Отбелязана е и липсата на данни за командироването на наети лица за извършването на тези СМР от мястото, където е седалището на "Инвест тур", а именно гр. В. Търново до мястото на обектите на възложителя в област Търговище.

Съдът е преценил за недоказано обстоятелството, че "Агроинвест 07" ЕООД има наети на работа лица за периода на процесните фактури, тъй като информацията от справките за регистрираните трудови договори по реда на чл. 62 от КТ противоречи на представените с жалбата по административен ред, разчетно-платежни ведомости, които са без отбелязване на периода, за които се отнасят.

Изложени са мотиви от административния съд, че некоректно е позоваването на практиката на ЕСПЧ, тъй като установената от съда липса на доставки по фактурите, предполага недобросъвестно поведение и от двете страни по фактурите - на издателя, че получава възнаграждение без основание и на получателя, че заплаща суми без да е получил насрещна престация на стоки или услуги. Направен е извод, че собственото недобросъвестно поведение на лицето води до данъчния ефект за непризнаване на право на данъчен кредит и на преки разходи.

В частта на спора по приложението на ЗКПО:

Съдът е преценил като законосъобразен РА и в частта, в която финансовият резултат на дружеството за 2006 и 2007 г. е увеличен с непризнатите разходи по процесните фактури, за които не е установена реалност на доставките. Изложени са съображения, че след като липсва стопанска операция, то липсва задължение и основание за издаване на първични счетоводни документи-фактури, поради което процесните фактури представляват първични счетоводни документи, издадени в нарушение на Закона за счетоводството.

По направеното искане за преотстъпване на данъка, съдът приема, че не са доказани предпоставките на материалния закон. На първо място е отбелязано, че и за двете години дружеството не е упражнило правото си на преотстъпване на данъка чрез посочването му в съответната графа от ГДД за съответния период. Отхвърлен е като неоснователен довода на жалбоподателя, че правото на преотстъпване може да се упражни във всеки един момент. Съдът е посочи, че решенията на ВАС, на които се е позовал жалбоподателя в подкрепа на искането си, касаят преотстъпване от 1998 г. по реда на Закона за чуждестранните инвестиции и при заявено от субекта право.

Изложени са съображения от съда, че не са ангажирани доказателства за наличие на предпоставките за възникване на правото на преотстъпване на корпоративния данък за процесните години.

Настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като обосновано и правилно. Не е налице соченото в жалбата касационно основание - допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства- писмени документи, заключение на съдебно-икономическата експертиза, свидетелските показания, което е направил както поотделно всяко едно от тях, така е преценил информацията от тях и в съвкупност. Съдът е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Обоснован и верен е изводът му, че не е доказана реалността на доставките по процесните фактури. Многократно в решенията си ВАС е имал повод да посочи, че наличието на счетоводно отразяване на фактурите, не е достатъчно, за да се приеме, че сделките по тях са реално осъществени. В конкретния случай, както правилно е отбелязано от съда, не са представени доказателства, че доставчиците разполагат с материален, персонален и технически капацитет за изпълнение на доставките. За доставките на дървесина правилно е отбелязано от съда, че съобразно специалните закони, се изисква наличието на определени документи, които в конкретния случай не са представени. Не са установени релевантни за спора обстоятелства, къде от доставчиците е добивана дървесината, мястото/местата където е съхранявана, както и начина, и средствата за транспортирането й. Липсата на доказателства за тези релевантни за спора обстоятелства са основание да се приеме, че доставчиците по процесните фактури не са разполагали с необходимото разрешение за добив, съхранение и разпореждане на дървесина, както и с материален капацитет за изпълнението на доставките.

По същите съображения, настоящата инстанция преценява като правилно решението на съда и в частта, в която се отхвърля жалбата срещу РА относно отказа да се признае право на данъчен кредит по доставките на сеч и превоз, и СМР. Основателно съдът не е кредитирал представените приемо-предавателни протоколи, които са без достоверна дата тъй като не са представени в хода на ревизията. И в тази част от спора, не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, които категоричен начин да установяват, че доставчиците по въпросните фактури са имали кадрови и технически потенциал за извършването на услугите. Жалбата е недоказана, поради което правилно е оставена без уважение.

Правилно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно допълнително определения корпоративен данък. Основателно е отбелязано от съда, че издадените фактури са без основание, тъй като не удостоверяват реални доставки, поради което те са издадени в нарушение на Закона за счетоводството. Тази хипотеза е обхваната от разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), респективно чл. 26 от ЗКПО.

Основателно съдът е отказал, да уважи искането за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като правото за това не е упражнено надлежно.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че правото на преотстъпване на данъка, не може да се упражни във всеки един момент. По аргумент от чл. 61д, ал. 3 от ЗКПО (отм.) и чл. 167, ал. 2 от ЗКПО правото на преотстъпване се упражнява към момента на подаване и с подаването на ГДД. По делото липсват данни, жалбоподателят да е искал по надлежния ред и в установения срок преотстъпване на корпоративния данък за 2006 и 2007 години.

Решението на административния съд е резултат на обективна и правилна преценка на събраните по делото доказателства въз основа на която са направени обосновани и верни изводи. Спрямо обективно установената фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице касационните основания, сочени в жалбата поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд