Решение № 7328 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2018 г.

Решение № 7328 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), против Решение 1668/19.07.2018 г. постановено по адм. дело № 32/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него съдът е отменил Решение № 2153-15-302/14.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] / Протокол № N01344/02.09.2016 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, с което на З. Сотирова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) и е отказана добавка към пенсията й от Учителски пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО, изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне и е осъдил ТП на НОИ – Пловдив да заплати на лицето сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение. Изложени са доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът формирал своите правни изводи за незаконосъобразност на акта, без да приложи правилно материалния закон. Претендира се отмяна на решението на административния съд и отхвърляне на оспорването против административния акт. Ответникът – З. Сотирова, чрез процесуален представител адв. Е. Василева от Адвокатска колегия Пловдив, излага становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: В развилото се съдебно производство по адм. дело № 32/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, предмет на оспорване е било Решение № 2153-15-302/14.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] / Протокол № N01344/02.09.2016 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, с което на З. Сотирова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, но е отказано отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО. Съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив с доводи за неговата незаконосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. От приетите за установени относими факти административният съд е констатирал, че на З. Сотирова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, с начална дата от 20.04.2016 година. Лицето отговаря на законовите изисквания, защото към датата на подаденото заявление Сотирова е навършила [възраст], има редовно оформен осигурителен стаж за периода от 01.09.1975 г. до 21.04.2016 година. От общата продължителност на трудовия стаж - 40 години 06 месеца и 02 дни от трета категория труд, 18 години 00 месеца и 04 дни са учителски стаж. Органът не е зачел за учителски стажът за периода от 01.09.1990 г. до 18.09.2006 г., който е с продължителност 16 години 00 месеца и 17 дни и е положен на длъжност "директор" в Дом за деца и юноши "Надежда" с. Орехово, община Чепеларе. Към отпуснатата пенсия не е определена добавка на основание чл. 69в, ал. 3 КСО, като е прието, че Сотирова не е изпълнила условието на чл. 69в, ал. 1 КСО за наличие на 25 години 08 месеца учителски стаж. За установяване на обстоятелството дали стажът положен за времето от 01.09.1990 г. до 18.09.2006 г. на длъжност "директор", попада в приложното поле на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е извършена проверка в Регионално управление на образованието гр. Смолян. Целта на проверката е била да се съберат доказателства за правопораждащия правото по чл. 69в, ал. 3 КСО факт, а именно налице ли е изпълнение на задължителната норма на преподавателска дейност от страна на Сотирова, докато е била директор на ДДЮ "Надежда" с. Орехово за периода 01.09.1990 г. - 18.06.2006 година. Административният орган се е позовал на писмо вх. № 2113- 15-1521 #6 от 30.08.2016 г. на РУО – Смолян, съгласно което за лицето и за процесния период, няма открити източници на информация, която да потвърждава учителския стаж. При тези данни с Разпореждане № [ЕГН] / Протокол № N01344/02.09.2016 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, на З. Сотирова е отказана добавка от Учителски пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО. В административното производство по обжалване на разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, Сотирова е представила допълнителни писмени декларации на лица, работили в ДДЮ "Надежда", с които да докаже изпълнение на норматива на директора при осъществяване на преподавателска работа. Административният орган не е зачел доказателствената стойност на така представените собственоръчно подписани декларации от С. Иванова – възпитател в училището, И. Атанасова – медицинска сестра и С. Димитрова съответно възпитател, тъй като за това обстоятелство следвало да се ангажират писмени доказателства. При съдебното оспорване на административния акт съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, като е разпределил доказателствената тежест между страните по делото. С оглед изясняване на спорното от безспорното в административния съдебен процес, на З. Сотирова е възложено да установи обстоятелствата свързани с изпълнение на преподавателския норматив на тази длъжност за спорния период от време. На осн. чл. 171, ал. 2 АПК по искане на страната съдът е събрал необходимите и относими писмени и гласни доказателства. Извършил е вярна преценка на съвкупния по делото доказателствен материал, въз основа на който е определил и предмета на спора, а именно дали стажът от 01.09.1990 г. до 18.09.2006 г., положен от Сотирова на длъжността "директор" в Дом за деца и юноши "Надежда" с. Орехово, следва да бъде зачетен като учителски. Във връзка с предмета на спора и доказване на фактическия състав за осъществяване на правото, което страната претендира, съдът намира за безспорно установено, че З. Сотирова е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, както и че Дом за деца и юноши "Надежда" с. Орехово на основание чл. 33а от Закона за народната просвета е обслужващо звено от системата на народната просвета. Административният съд е заключил, че непълнотата на доказателствата, които са събрани от административния орган в производството по издаване на оспорения акт, не е основателна причина, поради която на лицето следва да се откаже добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО. Неизпълнението на задължението на органа по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая, са били причина и за неправилно прилагане на материалния закон - чл. 69в, ал. 3 от КСО. Правото на добавка е разписано в чл. 69в, ал. 3 КСО, като на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. В допълнение съдът се позовава на § 9 от ПЗР на КСО, според който за трудов стаж при пенсиониране, се зачита стажът положен до 31.12.1999 г., който съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. На основание цитираните норми е изложил доводи и аргументи в подкрепа на извода, че З. Сотирова за времето от 01.01.1990 г. до 18.09.2006 г. като директор е изпълнила пълната норма на преподавателска дейност, поради което периодът от 16 години 00 месеца и 17 дни, следва да й се зачете като учителски стаж. Същият прибавен към вече признатия й учителски стаж от 18 години 00 месеца и 21 дни е достатъчен, за да се приеме, че искането й по чл. 69в, ал. 3 КСО е основателно. По тези съображения съдът е извел извод, че решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив е незаконосъобразен административен акт и го е отменил. Предвид обстоятелството, че разрешаването на административноправния спор по същество, не е от компетентността на съда е постановил връщане на преписката на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите по тълкуване и прилагана на закона. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Изтъкнатите в касационната жалба доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон са неоснователни. В разпоредбата на чл. 69в, ал. 1 (в сила от 01.01.2016 г.) КСО законодателят е предвидил възможност за по-ранно пенсиониране, по отношение на лицата, полагали труд като учители. Съгласно текста учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Едновременно с това нормата на чл. 69в, ал. 3 КСО регламентира, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд (УПФ) в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Съгласно чл. 19, ал. 2 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ( обн. ДВ. бр. 21 от 17 март 2000 г., заглавието изменено с ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.), за част от периода, а именно март 2000 г. – 18.09.2006 г., учителски трудов стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Преди това чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (ППЗП, отм.), приложим за периода от 01.09.1990 г. до 31.12.1999 г., изрично предвижда, че за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и зам. - директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Пълните норми на задължителна преподавателска работа се утвърждават с нормативен акт за съответните длъжности в отделните видове и степени училища и учебни и възпитателни заведения. Правилно в този смисъл административният съд е съобразил текстовете на Наредба № 4 от 14.08.1996 г. за определяне на нормите за задължителна преподавателска работа на педагогическите кадри в системата на народната просвета, издадена на основание чл. 16, т. 22 от Закона за народната просвета и Наредба № 5 от 14.05.2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета, издадена на основание чл. 42, ал. 3 от Закона за народната просвета. При анализа на чл. 11 от Наредба № 4 от 14.08.1996 г., респ. чл. 12 от Наредба № 5 от 14.05.2002 г. съдът е достигнал до обоснован извод, че критериите за изпълнението на пълната норма за преподавателска дейност следва да бъдат нормативно установени. От доказателствата по делото е видно, че трудовите досиета и останалата от справочен характер документация на дома се съхраняват в ДДЛРГ "Катя Ванчева" с. Широка лъка, но в нея не се съдържат документи, които да засягат задължителния преподавателски норматив за работа на директорите, вкл. и за закрития дом "Надежда" с. Орехово. Административният съд се позовава и на Постановление № 50 на Министерския съвет и Централния съвет на българските професионални съюзи (обн. ДВ, бр. 91/1990 г.). На основание чл. 3 от това постановление, Колегиумът на Министерството на народната просвета, съгласувано с Комитета по труда и социалното осигуряване, е приел решение № 5 от 15.05.1990 г., с което е одобрил "Норми за задължителна преподавателска работа в училищата и учебно - възпитателните заведения", които да се прилагат от 01.09.1990 година. Административният акт е бил публикуван в Информационен бюлетин на Министерството на народната просвета "Управление на образованието" бр. 7 от 1990 г. Тези норми за задължителна работа в училищата и учебно-възпитателните заведения и специфичните разпоредби към раздел I, II и III към тях, са били отменени с Наредба № 4/14.08.1996 г. в сила от 01.09.1996 година, но необнародвана. В периода от 01.09.1996 г. до 18.09.2006 г. и на осн. чл. 3, ал. 3 от Наредба № 5/14.05.2002 г. (обн. ДВ, бр. 51 от 21.05.2002 г.), нормите за задължителна преподавателска работа на директорите на детските градини, общежитията и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се изпълняват по време на законоустановения отпуск на учителите и възпитателите. Съобразявайки раздел II, т. 6 от тези специфични разпоредби съдът обосновано приема, че за периода от 01.09.1990 г. до 31.08.1996 г. директорите на училищата, вкл. и на домове за деца и юноши, каквато е била и Сотирова, са били освободени от часове. Тези обстоятелства и нормативна база не са били коментирани в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по КСО се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. В случая това са текстовете на чл. 19, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 41, ал. 1 от отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите. Съгласно цитираните по-горе нормативни актове трудовият стаж на директора ще се зачете за правото на добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО, ако се докаже изпълнение на пълния норматив на задължителна преподавателска работа. От фактическа страна не е имало спор, че Сотирова през процесните периоди от време е изпълнявала длъжността "директор". Съдът правилно е заключил, че доколкото по делото е установено, че в отдел "Държавен архив" - Смолян, а така също и в РУО – Смолян, и в Дом за деца, лишени от родителски грижи "Катя Ванчева", с. Широка Лъка, не се съхраняват утвърдени образци, материални книги, разчетно – платежни ведомости и др., за установяване изпълнение на пълната норма за задължителна преподавателска работа от страна на Сотирова за периода 01.09.1996 г. – 18.09.2006 г., то това е обстоятелство, което не може да бъде вменено в нейна вина и да послужи като отказ за правото, което претендира по чл. 69в, ал. 3 КСО. Съдът основателно е кредитирал представените по делото относими писмени доказателства, вкл. и Удостоверение изх. № 21-1/15.01.2018 г. издадено от началник РУО гр. Смолян. С него се удостоверява, че З. Сотирова като директор на Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски права "Надежда", с. Орехово, за времето от 14.08.1996 г. до 18.09.2006 г. е изпълнявала задължителния преподавателски норматив, в съответствие с цитираните по – горе наредби. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е опровергал материалната доказателствена сила на това удостоверение, ценено заедно с останалите доказателства по делото, нито е разколебал достоверността на свидетелските показания на разпитаните свидетели за същото обстоятелство и спорен период. От показанията на С. Димитрова, С. Иванова и И. Атанасова, които свидетелстват за факти и обстоятелства, лично възприети от тях, обсъдени в съвкупност с доказателства по делото, съдът е формирал безпротиворечив извод, че са налице материалните предпоставки за признаване правото на добавка от Учителски пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО. По така изложените съображения и като е отменил оспорените административни актове и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд Пловдив е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК на ответника по касация се дължат сторените, претендирани и доказани по основание и размер разноски пред касационната инстанция. В случая същите възлизат на 600 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от дата 02.04.2019 година. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,