Решение № 6199 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4262/2018 г.

Решение № 6199 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4262/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 992 от 19.02.2018 г. по адм. дело № 4457/2017 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - В. Петрова, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Не претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил заповед № 110 от 01.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на В. Петрова за длъжността "старши експерт" с ранг IV - младши в дирекция "Оторизиране на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Мерки за частни стопани". Съдът е установил точно релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателката (сега ответна страна) В. Петрова е заемала длъжността старши експерт в Дирекция "Оторизиране на плащанията по ПМРСР" отдел "Мерки за частни стопани" в Държавен фонд Земеделие, с ранг ІV младши, по служебно правоотношение, съгласно заповед № 443/31.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със заповед № 16 от 09.01.2015 г., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е прекратил служебното правоотношение на служителката за заеманата длъжност. С решение № 5495 от 07.08.2015 г. по адм. дело № 1264/2015 г. на Административен съд - София-град, заповед № 16 от 09.01.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отменена. Решението е оставено в сила с решение № 1888 от 15.02.2017 г. по адм. дело № 12437/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. На 27.02.2017 г. В. Петрова подала искане до органа по назначаване да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност и се явила на работа на 01.03.2017 година. Със заповед № 109 от 01.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" служителката е допусната на работа, на длъжност старши експерт в дирекция "Оторизация на плащанията по ПМРСР", отдел "Мерки за частни стопани", с ранг ІV младши, считано от 01.03.2017 година. На същата дата, със заповед № 110/01.03.2017 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, органът по назначаване е прекратил служебното правоотношение на служителката. Съдът е приобщил по делото длъжностни разписания на ДФ "Земеделие" в сила съответно към 09.01.2015 г., 21.02.2017 г. и 01.03.2017 г., както и поименните длъжности разписания от 21.02.2017 г. и 01.03.2017 г., и е изслушал съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства е приел, че по длъжностно разписание от 01.03.2017 г. длъжността, заемана от жалбоподателката - "старши експерт", съществува, но не съществува отделът, в който е назначена - отдел "Мерки за частни стопани". Видно от длъжностните разписания към 21.02.2017 г. и 01.03.2017 г. в дирекция "Оторизация на плащанията по ПМРСР" бройките на назначените служители не са изменени - и в двете длъжности разписания общата бройка на служителите в дирекцията е 99 бр. В дирекцията са обособени три отдела - отдел "Методология и мониторинг", отдел "Оторизация по плащанията по частни проекти" и отдел"Оторизация на плащанията на публични проекти". При възстановяване на служителката на длъжност не й е била връчена нова длъжностна характеристика, поради което в експертизата не е даден отговор на въпроса кои от конкретните функции и задачи на закрития отдел "Мерки за частни стопани" в кое структурно звено са преминали. При тези фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразна. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Правилни са изводите на съда, че отмяната на предходната заповед за уволнение на служителката има за последица възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. С отмяната на уволнителната заповед за органа по назначаване възниква задължение да изпълни съдебното решение и осигури възможност на възстановената служителка да изпълнява служебните си функции и задачи. В случая жалбоподателката е спазила условията по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, при което органът по назначаване е издал заповед за възстановяване на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност. С оглед доказателствения материал по делото, съдът обосновано е посочил, че в случая органът по назначаването е изпълнил формално задължението си да възстанови служителката на заеманата длъжност, като в същия ден е прекратил отново служебното й правоотношение. Издаване на заповедта за възстановяване без да е налице промяна в длъжностното разписание означава неизпълнение на задължението за възстановяване на служителката по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. На следващо място, трябва да се изтъкне, че по същите съображения не са осъществени условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - в длъжностните и поименни длъжности разписания няма никаква промяна по отношение на длъжностите и служителите, назначени на тях в обсъжданата дирекция. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт за прекратяване на служебното правоотношение, което изискване в случая не е изпълнено. Съдът правилно е посочил, че промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от служителката в утвърдените длъжности разписания след уволнението й не засяга правото й да бъде възстановена на работа и не може да преодолее задължението на органа по назначаването да изпълни съдебното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че в решение № 1888 от 15.02.2017 г. по адм. дело № 12437/2015 г. на ВАС, V о., е посочено, че заеманата от служителката длъжност в отдел "Мерки за частните стопани" е преминала в новообразувания отдел "Оторизация на плащанията на частни проекти". В отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" за длъжността "старши експерт" в длъжностните разписания от 21.02.2017 г. и 01.03.2017 г. фигурират 34 бр. за длъжността "старши експерт". Неоснователни са доводите в касационната жалба, че след като в резултат на извършената реорганизация в дирекция "Оторизиране на плащанията по ПМРСР", отдел "Мерки за частни стопани" не съществува, прекратяването на служебното правоотношение на служителката е законосъобразно. Вътрешната реорганизация на административните звена в ДФ "Земеделие" не е релевантна към спорния предмет. От значение е обстоятелството, че уволнението на служителката от заеманата длъжност е отменено като незаконосъобразно именно поради липса на реално съкращаване на длъжността, т. е. съдът е приел, че същата не е премахната като съвкупност от нормативна позиция и възложени функции, дейности и задачи, вследствие на което органът по назначаването е следвало да я възстанови на същата, съгласно правилото на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Изводите на решаващия съд в тази насока са правно издържани и се споделят от касационната инстанция. Инвокираните доводи в касационната жалба са насочени към съществото на спора за законосъобразност на оспорената заповед, същите са били предмет на обсъждане от административния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,