Решение № 8151 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9333/2008 г.

Решение № 8151 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9333/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е образувано по жалбата на Майкъл Капустин, срещу заповед № ЗДМ 834/26.06. 2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР за експулсиране и забрана за влизане в Република България за срок от 10 години, на основание чл. 42, чл. 42з, ал. 1 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му при съществено тъй като не е отчетен факта, че жалбоподателя е български гражданин и че наложената мярка не е съобразена с международното право. Иска се нейната отмяна. Ответникът - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: С оспорената заповед № ЗДМ 834/26.06.2008 г. директорът на Дирекция "Миграция" е приложил принудителна административна мярка "експулсиране" и забрана за влизане в страната за срок от 10 години на канадския гражданин Майкъл Капустин. Заповедта е издадена по предложение № ХМ 6391/26.06.2008 г., приобщено към индивидуалния административен акт. В предложението е посочено, че лицето ще бъде освободено от затвора гр. София, където е изтърпявал присъда по НОХД № 1403/1998 г. на СГС по чл. 203 от НК. Обжалваната заповед е постановена от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Съгласно заповед № з-279 от 25.06.2008 г. на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР за времето от 06.00ч до20.00ч. на 26.06.2008 г. до 28.06.2008 г. административния орган е бил заместван от комисар Узунов зам. дирактор в Дирекция "Миграция " - ГДП-НСП. Спазена е и целта на закона. Съгласно чл. 42 от ЗЧРБ експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Данните за осъждане на жалбоподателя за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода са достатъчни да обосноват извода, че същият с поведението си създава сериозна заплаха за обществения ред. Съдебният контрол за законосъобразност на административния акт изключва контрол по целесъобразността на акта, т. е. конкретните мотиви на издателя на акта за прилагането точно на тази ПАМ не са предмет на съдебна проверка. От изложеното в предложението за прилагане на ПАМ се извежда като достатъчен мотив заплаха за обществения ред. Фактът на влязло в сила осъждане за престъпление, отговарящо на хипотезата по чл. 10, ал. 6 от ЗЧРБ представлява основание, съответно на материалния закон. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ не изисква излагане на конкретни мотиви в заповедта, с която е приложена ПАМ "експулсиране". В случая самата сериозна заплаха за обществения ред е мотивирана с обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, към което основание препраща чл. 42з, ал. 1 от този закон. След като разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ задължава административният орган да приложи и мярка "забрана за влизане в страната" за определен срок, то тази мярка следва да съответства на някое от основанията, посочени в закона. Основните възражения, са свързани с наличието на българско гражданство от жалбоподателя, което води до неприложимост на цитираните законови разпоредби. Видно от представените по делото, писмо№ 92-14-96 от 28.05.2009 г. на Министерство на правосъдието, писмо № 92-14-96/09 от 22.05.2009 г., писмо от 3.07. 2009 г. е видно, че в регистрите на Дирекция "Българско гражданство" няма данни за лице с имена Майкъл Капустин роден на 6.11.1952 г. в гр. Пловдив. В съдебно заседание на 23.04.2009 г. е издадено съдебно удостоверение на жалбоподателя, което да послужи пред Руското посолство с оглед установяване на гражданството му, като са дадени и допълнителни указания, които до приключване на делото не са изпълнени т. е. не е установен по безспорен начин българското гражданство на жалбоподателя, така както се твърди от него. Затова следва да се приеме, че фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване и на чл. 170, ал. 1 от АПК относно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което е сторил в случая, но това не освобождава жалбоподателя от доказване на твърденията си. Следва да се посочи, че със заповедта не се нарушава правото на свобода и сигурност, прогласено в чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Приложената принудителна административна мярка е свързана със сериозната заплаха за нарушаване на обществения ред в Република България, в съответствие с материалноправните разпоредби и специалната цел на Закона за чужденците в Република България. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с доводи на жалбоподателя, Върховният административен съд в настоящия си тричленен състав приема, че не са налице отменителни основания за отмяна на оспорения административен акт. Предвид изложеното жалбата на Майкъл Капустин е неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд