Решение № 6554 от 20.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 1274 от 18.10.2022 г., постановено по адм. дело 1681/2022 г. Административен съд (АС) Варна е отменил по жалба на Храна за любов ООД, с [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 115-ФК/11.07.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект кулинарно ателие, находящо се в гр. Варна, ул. Шипка 25, стопанисвано от Храна за любов ООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник - отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Варна е неправилно, като постановено при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ или при условията на евентуалност - да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Храна за любов ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. Шипка 25 - редовно призованo, не се представлява в съдебно заседание и не е изразилo становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на ПАМ 115-ФК/11.07.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на на Храна за любов ООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект кулинарно ателие, находящо се в гр. Варна, ул. Шипка 25, стопанисвано от Храна за любов ООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като на 10.07.2022 г. в 13:56 ч., при извършена контролна покупка от търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - кулинарно ателие, находящо се в гр. Варна, ул. Шипка 25, стопанисвано от Храна за любов ООД, с [ЕИК], на 2 бр. трюфел с бадемов ликьор с единична на цена 2,00 лева и 2 бр. ореховки с единична цена 1,70 лева, 2 бр. шоколадов фъдж с единична цена 3,00 лева, на обща стойност 13,40 лева, заплатена на място в от проверяващия екип, е констатирано, че не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от наличното и работещото в обекта фискално устройство (ФУ) модел ZIT 2007BG с ИН на ФУ ZI013887 и ИН на ФП 64013887, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. За установяване на посочените обстоятелства, в хода на проверката е междинен X отчет от ФУ за 10.07.2022 г.; копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за 10.07.2022 г. и за 06.06.2022 г., като е съставен и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в обекта, при което е установена и отрицателна касова разлика в размер на 0,90 лева. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) cep. АА 0059249/10.07.2022 г. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F667725/14.07.2022 г. за нарушение. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с това, според административния съд, обаче, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са бланкетни, като въпреки че са посочени тежестта на нарушението, стойността на неотчетената търговска продажба, вида, големината и местоположениетo на обекта, липсват данни за оборотите и печалбата на магазина на годишна база с оглед преценката в каква степен с нарушението са засегнати обществените отношения, свързани с фискалната дисциплина. В тази връзка решаващият съд е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. 3. Приел също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като не е взел предвид обстоятелствата, че липсват данни за извършени предходни нарушения. Според съда запечатването на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга правната сфера на жалбоподателя в степен по-голяма от необходимото за целта на закона, което представлява самостоятелно основание за отмяна на акта по аргумент на чл. 146, т. 5 от АПК. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник - отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за необоснованост при постановяването му. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с вида и характера на осъществяваната търговска дейност, при отчитане на тежестта на извършеното нарушение, вида, местоположението и площта на търговския обект. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел. Отделно от това са изложени твърдения, че административният съд е разполагал с възможността да измени наложената с ПАМ, като намали срокът на мярката запечатване на търговският обект в случай, че приеме, че същият не е съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), или е несъразмерен на извършеното от дружеството нарушение. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 10.07.2022 г. в 13:56 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кулинарно ателие, находящо се в гр. Варна, ул. Шипка 25, стопанисвано от Храна за любов ООД, с [ЕИК], се констатира, че за направена контролна покупка на 2 бр. трюфел с бадемов ликьор с единична на цена 2,00 лева и 2 бр. ореховки с единична цена 1,70 лева, 2 бр. шоколадов фъдж с единична цена 3,00 лева, на обща стойност 13,40 лева, заплатена на място от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от наличното и работещото в обекта ФУ, модел ZIT 2007BG с ИН на ФУ ZI013887 и ИН на ФП 64013887, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. В резултат на проверката е установена и отрицателна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 0,90 лева. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП сер. АА 0059249/10.07.2022 г., подписан без възражения от присъствалия на проверката управител на ателието, като нарушението се установява от разпечатани междинен X отчет от ФУ за 10.07.2022 г., копие от КЛЕН за 10.07.2022 г. и 06.06.2022 г. и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в обекта. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, като ги намира за правилни, обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се вземат предвид при определянето на срока, а това в случая не е сторено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на срока на ПАМ са изложени бланкетни мотиви, като от съдържанието на обжалвания административен акт липсва яснота как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, налични ли са други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на 14-дневен срок за налагане на ПАМ. Няма данни за оборотите и печалбата на магазина, които да бъдат от една страна съотнесени към посочените местоположение на обекта и вида на предлаганите стоки, а от друга - съпоставени със засегнатите обществени отношения. Предвид обстоятелството, че липсват каквито и да било конкретни мотиви, свързани с дадените субект и фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката е надлежно мотивиран. В случая бланкетно са посочени единствено вида, големината и местоположението на обекта, както и вида на предлаганите стоки, но същите, без конкретни доказателства, не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това следва да се посочи, че обстоятелството, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил оспорената заповед като незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. На отделен ред следва да бъде посочено, че предложеният в касационната жалба подход за отмяна на заповедта от първоинстанционния съд, в частта ѝ за срока, би довел до едно неправилно решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага за срок до 30 дни, като определянето на срока е правомощие на административния орган. Предвид разпоредбите на чл. 83, ал. 2 от АПК, чл. 129, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 от АПК, административният съд няма правомощия да извършва контрол върху целесъобразността на акта, т. е. върху срока, за който се налага мярката. Заповедта може да бъде отменена поради нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК, в това число - когато срокът е несъразмерен на нарушението, но не съществува законова възможност този срок да бъде изменян от съда. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по жалбата. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,