Решение № 4803 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2011 г.

Решение № 4803 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Стоянов Александров от гр. Видин, против решение № 81/25.07.2011 г., постановено по адм. дело № 98/2011 г. по описа на Административен съд гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1-0040/14.03.2011 г., издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при община Видин. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че задълженията за такса за битови отпадъци, определени с оспорения пред съда АУЗД, не се дължат за периода преди издаването на разрешението за ползване и въвеждане в експлоатация на обекта № СТ-05-520/3.05.2010 г. Моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за правилното прилагане на закона. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, не е изразил становище. Заинтересованата страна Ирена Стефанова Александрова, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Видин е отхвърлена жалбата на Георги Стоянов Александров против акт за установяване на задължение по декларация № 1-0040/14.03.2011 г., издаден от главен специалист "Ревизии", сектор "Ревизии и принудително изпълнение" в отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, в частта относно начислената такса битови отпадъци в размера и за периода, който е потвърден с решение от 01.04.2011 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Видин. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят Георги Стоянов Александров и заинтересованата страна Ирена Стефанова Александрова са съсобственици при части по 1/2 на недвижими имоти с административен адрес, съответно: гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 2, ет. 3, ап. 8 и гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 2, въз основа на нот. акт № 70, том II, рег. № 2044, н. д. № 217/2003 г. на нотариус с район на действие РС гр. Видин, както и че за имота са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1169/19.05.2003 г. и вх. № 691/01.04.2009 г. Съдът е приел, че от представените писмени доказателства се установява, че имота на ул. "Княз Борис I" № 2, представляващ семеен хотел, е ползван по предназначение през процесния период. Посочил е, че със заповед № ДК-09-14/08.05.2007 г. на началника на РДНСК - Видин е забранен достъпа и ползването на ползващия се без да е въведен в експлоатация по установения ред и издадено разрешение за ползване строеж "Семеен хотел "Стария град", собственост на Георги Александров и Ирена Александрова, както и че е издадено надлежно разрешение за ползване № СТ-05-520/03.05.2010 г. Според съда същественото в случая е, че имотът се е ползвал като хотел през целия период от 2006 г. насетне, въпреки издадената забрана за достъп, поради което се дължи такса за битови отпадъци за периода, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата на общински съвет Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, която регламентира, че когато ползването на имота е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, през който е започнало ползването. Наред с това съдът е приел, че имотът се намира в централната градска част, поради което се предполага, че се обхваща от обслужвания от общината район. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя във връзка с размера на определеното задължение за всяка от годините, като е посочил, че възражението на жалбоподателя не е доказано и актът в това отношение не е надлежно оборен. Настоящият касационен състав, намира, че обжалваното решение е неправилно. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено по съображенията, изложени по-долу. От фактическа страна по делото е установено, че касаторът Георги Стоянов Александров и заинтересованата страна Ирена Стефанова Александрова са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 2, ет. 3 и на недвижим имот, находящ се на административен адрес гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 2, които са придобити по нот. акт № 70 от 23.04.2003 г., том. II, рег. № 2044, нот. дело № 217/2003 г. и по нот. акт № 128 от 20.08.2003 г., том. III, рег. № 4475, нот. дело № 505/2003 г., съставени от нотариуси с район на действие РС - Видин. За тези имоти са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1169/19.05.2003 г. и вх. № 691/01.04.2009 г., с подател Ирена Стефанова Александрова, като съсобствеността е декларирана при равни части - по 1/2 ид. ч. за двамата съсобственици. С разрешение за ползване № СТ-05-520/03.05.2010 г. издадено от зам.- началника на РДНСК - Видин е разрешено ползването на строеж "Семеен хотел"/преустройство на апартаменти № 2, 3 и 4 на втори етаж от жилищно-търговска сграда - трети етап/, находящ се в УПИ V-3026, 3027, кв. 526а по плана на гр. Видин, ул. Княз Борис I" № 2. По делото е безспорно установено, че за същия имот е било издадено разрешение за ползване № 58/30.06.2006 г., което е отменено. Не се спори също, че е издадена заповед № ДК-09-14/08.05.2007 г. на началника на РДНСК - Видин, с която е забранен достъпа и ползването на ползващия се без да е въведен в експлоатация по установения ред и издадено разрешение за ползване строеж "Семеен хотел "Стария град", собственост на Георги Александров и Ирена Александрова. Заповедта е обжалвана пред Административен съд гр. Видин, който е отхвърлил жалбата с решение № 53/21.04.2009 г. по адм. дело № 90/2007 г., което е оставено в сила с решение № 1145/21.08.2010 г. по адм. дело № 8640/2009 г. на ВАС, второ отделение. Касаторът не оспорва извода на съда, че през периода след 30.06.2006 г. семейният хотел е ползван като такъв. Този извод е обоснован от данните, съдържащи се в предоставената на кмета на общината "Информация за реализираните нощувки в хотел "Стария град" за периода 05.07.2006 г. - 08.09.2009 г.", с дата 02.10.2009 г., подписана от Георги Александров, като управител. Поради това че върху подписа е поставен печат на "Александров" ЕООД, то се налага извода, че информацията е предоставена от името на това дружество, чийто управител е Георги Александров и което ползва имот под наем, според представения по адм. дело № 90/2007 г. по описа на Административен съда гр. Видин договор за наем от 31.01.2005 г., сключен между Ирена Стефанова Александрова и Георги Стоянов Александров, от една страна като наемодатели, и "Александров" ЕООД от друга страна - като наемател /л. 20 - 21 от посоченото дело/. Първоинстанционният съд правилно е цитирал приложимите правни норми от ЗМДТ във връзка с определянето на задълженията за такса битови отпадъци, но въпреки това не е установил релевантните факти и обстоятелства, които следва да бъдат установи именно във връзка с посочените правни норми за определяне на конкретното задължение по основание и размер. В процесния АУЗД № 1-0040/14.03.2011 г. е посочено, че е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ /вероятно се касае до техническа грешка, тъй като към този момент ал. 2 на чл. 9б ЗМДТ е отменена и не съществува/, вр. чл. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и въз основа на подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1169/19.05.2003 г. и вх. № 691/01.04.2009 г. за недвижими имоти в община Видин на Георги Стоянов Александров, като са установени задължения за такса за битови отпадъци за недвижим имот в гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 2, ет. 3, апартамент 8 /т. I от АУЗД/, както и данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот в гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 2 /т. II от АУЗД/. От определените задължения е обжалвано единствено задължението за такса битови отпадъци за втория от посочените имоти, която е определена в таблицата на стр. 3 от акта /т. II. 2/ по години, както следва: за 2006 г. - 334,72 лв., за 2007 г. - 739,07 лв., за 2008 г. - 739,07 лв., за 2009 г. - 1084,48 лв. и за 2010 г. - 1084,48 лв., или общо - 3981,82 лв. и са начислени лихви, които за целия период са общо в размер на 984,45 лв. От правна страна, съгласно на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности /т. 1 - 4/. В чл. 63, ал. 1 е предвидено, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване не дето за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а според ал. 2 на същия член, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 - за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В конкретния случай е установено, че от общински съвет Видин е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин /наричана по-долу "наредбата"/, като по делото е представен консолидиран текст на тази наредба, съгласно измененията, които са направени през периода от приемането й с решение № 12 по протокол № 2/02.02.2005 г. от заседание на общинския съвет, до решение № 30 по протокол № 3/17.02.2011 г. По делото не са представени съответните текстове на наредбата, които са действали през процесните периода от 2006 г. до 2010 г. По делото не са представени заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за всяка от годините, с които са определени районите, в които се предоставят съответните услуги и честотата на сметосъбиране, не са представени и решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1, вр. чл. 62 ЗМДТ, с които са определени размерите на таксите за битови отпадъци за всяка от годините. При липсата на посочените актове по делото са останали неизяснени въпросите дали процесния имот попада в район, в който общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ и съответно - кои от тези услуги предоставя, конкретният размер на таксата за всяка от услугите по години, както и основата, върху която се изчисляват задълженията за такса за битови отпадъци за всяка от услугите - също по години. Съдът в нарушение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери служебно изцяло законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, както и на изискването по чл. 160, ал. 2 ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1, вр. чл. 9б ЗМДТ, изобщо не е изследвал тези въпроси, които имат съществено значение както за преценката дали таксата за битови отпадъци се дължи за трите услуги, или за някои от тях, така и за конкретния размер на задължението. Единственият въпрос, на който съдът е дал отговор, е че таксата за битови отпадъци се дължи, след като имотът е ползван през процесния период, предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. По делото няма данни този текст на наредбата да е променян през годините, поради което и при липса на твърдение в обратния смисъл, следва да се приеме, че този текст на наредбата е приложим за целия процесен период. В тази връзка настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че релевантният факт за дължимостта на таксата е не издаването на разрешение за ползване на обекта, а реалното използване на имота като хотел. Последното по принцип и не се оспорва от жалбоподателя, включително и пред настоящата инстанция. Освен този факт обаче за преценката дали оспорения АУЗД е законосъобразен следва да бъде преценено наличието на всички останалите предпоставки за възникване на задължението за такса битови отпадъци и за неговия размер. Съдът неправилно е приел, че актът е законосъобразен поради това че жалбоподателят не е доказал възраженията си и не е оборил акта. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова в случая доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаването на акта се носи от административния орган. Съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Поради това че спорът не е изяснен от фактическа страна, а от съда са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК. При новото разглеждане съдът следва да задължи административния орган да представи по делото като част от административната преписка: актуалният текст на наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ за всяка от годините; заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за всяка от годините /ако за някои от годините няма издадени заповеди, това обстоятелство следва изрично да бъде установено/, решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за всяка от годините /ако за някоя от годините няма приети такива решения, то това обстоятелство също следва да бъде изрично установено, с оглед приложението на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, т. е. за да се приложи размера на таксата, действащ към 31 декември на предходната година/. Относно преценката дали таксата за битови отпадъци се дължи за всяка от услугите по чл. 62 ЗМДТ съдът следва да установи дали услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане чистотата на обществените територии се предоставят, съответно - дали има депо за битови отпадъци, предвид разпоредбите на чл. 71 ЗМДТ, регламентиращи хипотезите, при които таксите не се събират. Във връзка с преценката относно размера на задълженията, на първо място съдът следва да установи върху каква основа се определят задълженията за такса за битови отпадъци - за всяка от годините и за всяка от услугите /съгласно наредбата по чл. 9 ЗМДТ на общинския съвет според актуалния й текст за всяка от годините и съответното решение на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ - също за всяка от годините/. След като установи каква е регламентираната от общинския съвет основа за определяне на задължения, съдът следва да установи каква е конкретната основа /данъчна оценка или друга основа/, върху която е изчислено задължението за всяка от годините, при това за всяка от трите услуги по чл. 62 ЗМДТ, или за тези от тях, за които установи, че са предоставяни и че съответно е дължима таксата. При преценката относно това дали размерът на задължението е определен правилно, съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че според представените по делото доказателства и подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ, жалбоподателят Георги Александров е собственик само на 1/2 ид. ч. от процесния имот, което означава, че същият е задължено лице по чл. 11 ЗМДТ, вр. чл. 64 ЗМДТ за такса за битови отпадъци само за 1/2 част от имота. За останалата 1/2 ид. част задължено лице е другият съсобственик - Ирена Александрова, която обаче не е адресат на акта и на която с този акт не е определено задължение. Следва изрично да се отбележи, че въпреки че според чл. 14, ал. 4 ЗМДТ подадената декларация от единия съсобственик ползва останалите съсобственици, то задължено лице е всеки от съсобствениците на имота, както за данъка, така и за таксата за битови отпадъци. Поради това при издаването на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто е оспорения пред съда административен акт, задължението следва да бъде определено само за съответната част от имота, която е собственост на лицето, което е адресат на този административен акт и което на това основание е задължено за заплащането му съгласно чл. 11, вр. чл. 64 ЗМДТ. Поради това че Ирена Александрова не е адресат на административния акт, то участието й като заинтересовано лице в процеса не е обусловено от пряко и непосредствено засягане на нейни права и законни интереси от акта, което следва да бъде съобразено при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд