Решение № 12087 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13168/2015 г.

Решение № 12087 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13168/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 319 от 7.10.2015 г., постановено по адм. д. № 97/2015 г. Административен съд - В. Т., трети състав, е отменил по жалба на А. П. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма "Н. Т. - А. Т." - гр. Г. О., ревизионен акт № 04 - 1400866 - 091 - 01/4.11.2014 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 31/23.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в следните части: 1. с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01. до м. 11.2008 г. и от м. 01.2009 г. до м. 12.2012 г. в размер общо на 152 662,24 лв. и съответните лихви за забава; 2. с която са определени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ както следва: за 2007 г. в размер на 1 911,74 лв. и съответни лихви; за 2008 г. в размер над 11 670,85 лв. и съответни лихви; за 2009 г. в размер над 28 548,21 лв. и съответните лихви; за 2010 г. в размер над 10 876,09 лв. и съответните лихви; за 2011 г. в размер над 284,93 лв. и съответните лихви и за 2012 г. в размер над 9 234,74 лв. и съответните лихви за забава; 3. с която са определени допълнителни задължения за здравно-осигурителни вноски за самоосигуряващо се лица за периода от 1.01.2007 г. до 15.02.2011 г. общо в размер на 3 143,36 лв. и са начислени съответните лихви за забава. С решението съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу постановеното решение в отменителната му част, както и в осъдителната му част за разноските, е подадена касационна жалба от А. П. М. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. В. Търново в посочената му част е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата и в тази й част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответният по касационната жалба А. П. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма "Н. Т. - А. Т." - гр. Г. О. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от А. П. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма "Н. Т. - А. Т." - гр. Г. О., чрез процесуалния му представител адв. Р. А.. В същата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. В. Търново, в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт и в останалите му части. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - гр. В. Търново в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество тази на Д "ОДОП"- гр. В. Търново е основателна, а тази на едноличния търговец е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са не основателни. С решението си Великотърновският административен съд е отменил по жалба на А. П. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма "Н. Т. - А. Т." - гр. Г. О., ревизионен акт № 04 - 1400866 - 091 - 01/4.11.2014 г., издаден от орган по приходите при на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 31/23.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в следните части: 1. с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01. до м. 11.2008 г. и от м. 01.2009 г. до м. 12.2012 г. в размер общо на 152 662,24 лв. и съответните лихви за забава; 2. с която са определени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ както следва: за 2007 г. в размер на 1 911,74 лв. и съответни лихви; за 2008 г. в размер над 11 670,85 лв. и съответни лихви; за 2009 г. в размер над 28 548,21 лв. и съответните лихви; за 2010 г. в размер над 10 876,09 лв. и съответните лихви; за 2011 г. в размер над 284,93 лв. и съответните лихви и за 2012 г. в размер над 9 234,74 лв. и съответните лихви за забава; 3. с която са определени допълнителни задължения за здравно-осигурителни вноски за самоосигуряващо се лица за периода от 1.01.2007 г. до 15.02.2011 г. общо в размер на 3 143,36 лв. и са начислени съответните лихви за забава. С решението съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец в останалата й част. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията/втора по ред/ и основанията на приходния орган да приеме, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Подробно описани са и представените допълнително от жалбоподателя писмени доказателства, както и откритото по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК производство по оспорване на някои от писмените доказателства, заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертизи. След това са изложени мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК, в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му, като не са налице допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да засягат законосъобразност на ревизионния акт като цяло. След това са изложени накратко фактите, въз основа на които са изградени изводи за наличие на условия за провеждане на ревизията по особения ред - не осчетоводяване на издадените му фактури за доставка на цигари, издадени от доставчика "М. И. К."-ООД/сега "Т. Л. г. П."-ООД/ и "Д. В. Т.", елементите от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са послужили за определяне на данъчната основа, и становището на жалбоподателя по отношение на тях. Съдът е отбелязал, че основните спорни въпроси между страните се свежда до следното: 1. получил ли е едноличният търговец доставки по въпросните неотчетени фактури от двамата доставчици и с оглед на това налице ли са условия за определяне на задължения по реализиран, но не деклариран приход по тези фактури по ЗДДС и ЗДДФЛ; и 2. какво следва да бъде началното салдо към началото на ревизирания период - 1.01.2007 г. Мотивите на съда относно първия спорен въпрос са изложени на л. 338 - 342 от първоинстанционното дело. Същите са твърде обстойни, за да бъдат възпроизвеждани в настоящето решение. Като цяло съдът е приел, че изводите на органа по приходите за извършени, но не отчетени доставки на цигари от двамата търговци към едноличния търговец се явяват базирани единствено на едностранно съставени и подписани/неподписани/ документи, които не са годни да установят фактическото предаване на стоките като способ за прехвърляне на собствеността, нито извършените плащания. В тази насока е направено позоваване на актуална съдебна практика относно реалността на доставките с посочване, че самите органи по приходите не признават реалността на доставката само при наличие на издадена фактура. Отбелязано е, че в ревизионния акт се съдържат констатации за редовност на воденето счетоводство на търговеца, и че съвкупният анализ на доказателствата показва, че ревизираното лице не е имало задължение да отрази в счетоводните си документи процесните фактури, тъй като те не документират действително извършени доставки на стоки, респективно да се приема, че е била извършена продажба на тези стоки. Съдът е посочил, че нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК обосновава обвързващата сила на констатациите на ревизионния акт издаден в особеното производство, но с оглед на общите принципи на разпределяне на доказателствената тежест приходната администрация е тази, която следва да докаже положителния факт на получаване на стоките от търговеца, което в случая не е сторено. Мотивите на решаващия съд относно това какво следва да бъде началното салдо към 1.01.2007 г. са изложени на л. 342 - 343 от делото. В тях съдът се е обосновал защо приема за недоказани твърденията на ревизираното лице, че то е притежавало към посочената дата в наличност сумата от около 587 000 лв., като е разгледал по отделно различните твърдяни източници за получаване на сумите. Крайните изводи на съда по отношение на определените с ревизионния акт данъчни задължения се свеждат до следното: 1. незаконосъобразността на акта в частта му за определени задължения за ДДС за за данъчни периоди от м. 01. до м. 11.2008 г. и от м. 01.2009 г. до м. 12.2012 г. в размер общо на 152 662,24 лв. и съответните лихви за забава поради неустановяване на факта на получаване на стоките по процесните фактури на двамата доставчици; 2. законосъобразност на акта относно установени задължения за ДДС в размер на 12 894,18 лв. и съответните лихви за забава, обосновани на чл. 79, ал. 3 ЗДДС за установена липса на стоки; 3. частична незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му за установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ предвид на това, че не е доказано получаване на стоките и тяхното реализиране, в резултат на което да са налице приходи за облагане, съответно определяне на несъответствие между приходи и разходи на месечна база, а не на годишна такава, което съставлява нарушение на материалния закон и е в противоречие с установената съдебна практика. В тази насока е направен анализ за всеки един от ревизираните годишни данъчни периоди.. 4. незаконосъобразност на ревизионния акт в частта за установените задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 1.01.2007 - 15.02.2011 г. Прието е, че нормата на чл. 124а ДОПК е материално-правна и тя няма обратно действие за периоди преди влизането й в сила на 15.02.20111 г. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на Д "ОДОП"-гр. В. Търново. В касационната жалба на Д "ОДОП"-гр. В. Търново се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отменителната му част поради наличие на всички основания за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно административният съд е приел, че липсват реални доставки по издадените на името на едноличния търговец фактури от доставчика "М. И. К."-ООД и "Д. - В. Т.", без да бъдат съобразени събраните в хода на ревизията доказателства и становището на самото ревизираното лице. Правят се оплаквания за неправилно кредитиране на заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводната и съдебно-графологическата експертизи, както и за неправилно приложение на материалния закон. Основните оплаквания в жалбата са досежно изводите на съда за липса на доказателства за реалното получаване и реализиране на стоките по доставките на "М. И. К."-ООД и "Д. - В. Т.", за които са определени задължения за ДДС и данък по чл. 48 ЗДДФЛ. По отношение на останалата отменителна част от решението - за частична отмяна на задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ поради определянето на недостиг на парични средства на месечна, а не на годишна база, съответно за задълженията за задължителни осигурителни вноски за периода 1.01.2007 - 15.02.2011 г., не се правят конкретни оплаквания. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: С оглед на доказателствата по делото и становищата на страните правилно първоинстанционният съд е приел, че един от основните спорни въпроси между страните е дали ревизираното лице е получател на тютюневи изделия по доставки, извършени "М. И. К."-ООД /сега "Т. л. г. П."-ООД и "Д. - В. Т.". Даденият отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че при изграждането на този отговор първоинстанционният съд е игнорирал констатациите на ревизиращия екип и събраните от него доказателства, както и че неправилно се е доверил единствено и само на доказателства, ангажирани от ревизираното лице, без да съобрази същите с останалите факти и обстоятелства по делото, а и с обясненията на самото задължено лице, дадени по време на ревизията. Изложеното в касационната жалба, че за да бъде проведена ревизията по особения ред нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК изисква само наличие на "данни", а не на "доказателства" за укрити приходи или доходи, по същество е вярно. В логиката се приема, че по принцип данните по своето естество съставляват неструктурирани факти за нещо, които се съхраняват без да се използват, т. е. те са най-ниско ниво на абстракция, от което информацията и знанието произхождат; в случай на поява на необходимост те се използват/обработват/ с цел на намаляване на неопределеността на нещото, а преобразуваните данни се превръщат в информация. Преведено на плоскостта на настоящия случай това означава, че фактът на наличие на издадени фактури на името на определено лице, които не са осчетоводени от него, съставлява данни, индиция за наличие на укрити приходи. Но този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че са налице укрити приходи. Необходимо е информацията в тази насока да бъде обработена и да бъдат събрани надлежни доказателства в подкрепа на този факт. Това следва и от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК относно доказателствената сила на ревизионния акт в особените ревизии, според която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Казано по друг начин, само от това, че в хода на ревизията е установено, че от страна на двама доставчици са издадени фактури за предадени стоки на ревизираното лице, които то не е осчетоводило, а то по занятие извършва търговска дейност с такива стоки, не следва автоматично изводът, че тези стоки действително са получени от лицето и реализирани от него, без да бъдат осчетоводени и обложени. Доколкото е известна практиката от една страна големите доставчици/дистрибутори/ да издават фактури на името на свои редовни клиенти, без стоките по фактурите да са били действително получени от тях, а от друга страна получателите от такива доставчици да укриват част от фактурите за получените стоки и да реализират укрити приходи, е нормално и логично да се съберат доказателства в хода на ревизията да се съберат доказателства за разкриване на обективната истина/чл. 3 ДОПК/. С оглед на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК преценката на органа за наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1 ДОПК подлежи на проверка, в това число подкрепата й с годни доказателства, подлежи на контрол от съда. Първоинстанционният съд е изпълнил това свое задължение, като е положил старание и усилия за разкриване на обективната истина по тази част от спора, което е видно от обема на решението. На първо място е възпроизведена фактическата обстановка, установена по време на ревизията и доказателствата, дали основание на органите по приходите да приемат, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Тези доказателства и доводи след това са обсъдени ведно с останалите събрани доказателства в хода на административното и съдебното оспорване, поради което не може да бъде споделено оплакването на касатора, че първоинстанционният съд е игнорирал доказателствата и аргументите на приходния орган. Следва да бъде посочено, че изводът на административния съд за недоказаност на получаване на стоките по процесните фактури е изграден върху обстоен анализ на всички доказателства по делото, т. е. не само въз основа на писмените и гласните доказателства, както и на заключенията на експертите по съдебно-счетоводната и съдебно-графологическата експертизи, ангажирани от задълженото лице. При преценката на свидетелските показания съдът е спазил разпоредбата на чл. 172 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, като предвид евентуалната заинтересованост на някои от свидетелите е съобразил показанията им с останалите събрани доказателства по делото. Оплакванията, че необосновано е дадена вяра на някои свидетели, които се явяват заинтересовани от изхода на процеса поради факта, че работят при ревизираното лице, не могат да бъдат споделени, доколкото по делото е установено, че лицата Д. С., Н. С. и Й. Т. са заявили, че вече не работят при едноличния търговец. Оплакванията на касатора, свързани с некредитирането на показанията на свидетеля М. Ц. Г., са неотносими към спора, тъй като ревизионният акт не съдържа констатации, че едноличният търговец е извършвал дейност в търговски обект в с. К., по отношение на какъвто са показанията на въпросния свидетел. С оглед на характера на спора правилно е акцентирано за изследване на обстоятелството за извършено предаване на стоките по процесните фактури, като способ за прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи. Извършената в случая аналогия със значението на предаването на стоките на плоскостта за реалността на доставките при претендирано право на данъчен кредит не е самоцелно и излишно, тъй като реализирането на доходи от продажба на стоки по укрити фактури предполага доказване на факта на предаването на тези стоки от доставчика на получателя. Тъй като последният е оспорвал твърдението на приходния орган, че през ревизираните периоди е получавал и други стоки от тези доставчици, фактурите за които не са били осчетоводени, което по естеството си съставлява твърдение за отрицателен факт, нормално и логично е да се приеме, че приходната администрация е тази, която следва да докаже положителния факт - твърдението си за получаването на стоките и тяхната реализация, без да бъдат обложени. Не отговаря на обективната действителност оплакването в жалбата, че при изграждане на изводите първоинстанционният съд не е съобразил характера на извършваната от търговеца стопанска дейност, и че наличните при него фактури от същите доставчици са били осчетоводени без да бъдат прилагани приемо-предавателни протоколи, пътни листове, касови бонове и прочие. Видно от доказателствата по делото, между страните не е имало спор, че жалбоподателят е извършвал по занятие търговия с хранителни и нехранителни стоки в гр. Г. О. и съседни села, като в кръга на тази си дейност е закупувал тютюневи изделия от въпросните двама доставчици. Спорът между страните е относно това дали реално са получени стоките по въпросните фактури. За изясняването на този въпрос и двете страни са ангажирали доказателства относно начина на доставяне и предаване на стоките, издаването на фактурата за съответната пратка, извършеното разплащане и прочие. По искане на задълженото лице са разпитани не само лица, които са работили в негови обекти, а и лица, които са работили за въпросните доставчици и които са изложили преките си впечатления от това как са били извършвани доставките. Тези лица не са заинтересовани от изхода на спора в полза на едноличния търговец, а по-скоро обратно, в полза на доставчиците. Реално тези свидетели са изложили факти, които не са в подкрепа на обясненията на последните при извършените насрещни проверки, което дава основание за кредитиране на показанията им като обективни и безпристрастни. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора за допуснати нарушения от страна на административния съд на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в това, че са игнорирани констатациите на ревизионния акт, установени и чрез насрещни проверки на доставчиците, обективирани чрез надлежно съставени протоколи по реда на чл. 50 ДОПК, които не са оспорени от задълженото лице. Както бе вече посочено, по силата на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд извършва преценка за законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт, а след като задълженото лице оспорва по съдебен ред правилността на ревизионния акт, е нормално и логично да се приеме, че то оспорва и доказателствата, въз основа на които са изградени констатациите на този акт. В този смисъл не може да се възприеме тезата на касатора, че извършената проверка в счетоводството на търговеца и доставчици по естеството си е "експертна", поради което тя се ползва с обвързваща доказателствена сила и не може да бъде оспорвана чрез допустими други доказателства. В тази насока заключението на вещото лице икономист в смисъл, че прегледът на 2793 бр. фактури и изготвянето на обоснован и мотивиран извод в рамките на един работен ден е почти невъзможен /20,6 секунди за 1 бр. фактура/е практически невъзможен, е само косвено доказателства за качеството на "експертната оценка", обективирана в съответния протокол на ревизиращия екип. По сходен начин стоят нещата и с оплакванията в касационната жалба относно изводите на съда за наличие на подписи за "предал" и "приел" по фактурите, респективно за факта на заплащане на сумите по фактурите. Няма спор, че подписът за "предал" или "приел" не е законово установен задължителен реквизит на фактурата, който да е предпоставка за нейната действителност или материалната й доказателствена стойност на стопанската операция. В случая въпросът за подписи по фактурите е изследван с оглед на спорния факт за предаване и получаване на стоката, за което не са издадени нарочни документи и се твърди, че е станало чрез фактурата. По аналогичен начин стои въпросът за заплащане на стоките като косвено доказателство за тяхното получаване, както и за пътните листове на транспортните средства за извършване на доставките. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд на първият спорен въпрос - за получаване на стоките по фактурите от ревизираното лице и тяхното реализиране, е логически обоснован на фактите и обстоятелствата по делото. Правилно е и прието, че след като не е доказано получаване на стоките, няма как те да бъдат реализирани от едноличния търговец, съответно да е настъпило данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС, даващо основание за начисляване на ДДС, респективно за подаване на декларация за реализирани приходи от продажбата на тези стоки и незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му за определените задължения за ДДС и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. С касационната жалба решението на административния съд се обжалва и в отменителната част относно определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. Една част от тези задължения са определени върху приети реализирани приходи от продажбата на стоките, доставени от "М. И. К."-ООД и "Д. - В. Т.". Предвид изложеното по-горе следва да бъде прието, че обосновано административният съд е приел частична незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част с оглед на недоказване на факта на получаване и реализация на тези стоки. Правилно е прието също, че при определяне на недостига на парични средства на месечна, а не на годишна база, органът по приходите е приложил неправилно материалния закон, което е още едно основание за частичната отмяна на ревизионния акт в тази му част. Както бе посочено, в касационната жалба на Д "ОДОП"-гр. В. Търново не се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд в отменителната му част на ревизионния акт относно установени задължения за задължителни осигурителни вноски, но в жалбата изрично е посочено, че решението се обжалва и в тази му част. С тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, постановено по т. д. № 3/2015 г. е прието, че разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК за установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди влизането в сила на чл. 124а ДОПК - ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд в обжалваната му отменителна част се явява правилно и законосъобразно, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част. По касационната жалба на ЕТ "Н. Т - А. Т." В касационната жалба на "Н. Т - А. Т." против отхвърлителната част от решението на административния съд също се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По конкретно се твърди, че в нарушение на материалния закон и необосновано на установените факти по делото, е прието, че органът по приходите е направил обосновани констатации за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. По направените доказателства настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Отхвърлителната част от решението касае частта от ревизионния акт, с която на А. П. Т. са определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 за доходи извън тези от доходите му от стопанска дейност като ЕТ "Н. Т - А. Т.". В мотивите на решението е посочено, че по отношение на тези доходи е прието наличието на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, като констатациите в тази насока са изградени на база на анализ на доходите и разходите на лицето, при съобразяване на семейното му положение, тегления на средства от банкови сметки, изплащане на такива от касата на едноличния търговец, покупки на движимо и недвижимо имущество и прочие. Решаващият съд е отбелязал, че жалбоподателят фактически не е оспорил начина на определяне на данъчната основа /вида и размера на приходите и разходите/, а основните му възражения са за определеното от приходния орган начално салдо към 1.01.2007 - 0,00 лв. Поради това като основен спорен въпрос между страните е бил формулиран този - разполагало ли е задълженото лице към посочената дата със сумата 587 000 лв., включена като налична в подадената декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК по време на ревизията и в нарочна декларация в кориците на делото /л. 168/. Както бе отбелязано и по-горе, на л. 342 - 343 от делото, съдът е разгледал твърденията на жалбоподателя за наличието на сумите по отделни пера и е изложил мотиви защо приема тези твърдения за недоказани. Настоящата инстанция споделя този негов извод, тъй като същият е изграден при анализ на събраните доказателства по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В касационната жалба всъщност не се и правят оплаквания против тези изводи на първоинстанционния съд. Наведените доводи за неправилност на решението са свързани единствено и само с приходите от продажба на стоки по фактурите, издадени от доставчиците "М. И. К."-ООД /сега "Т. л. г. П."-ООД и "Д. - В. Т.". Видно от мотивите на съдебния акт, тези доходи от продажба на тютюневи изделия по процесните фактури са изключени от облагаемата основа на задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, като при определяне на задълженията са взети предвид останалите суми от паричните потоци, както и допуснато нарушение на материалния закон относно определяне на недостига на парични средства на месечна, а не на годишна база. Спазена е и разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК за забрана на влошаване на положението на жалбоподателя, като за 2007 г. е взет предвид размера на данъка, определен от приходния орган, а не реално дължимия от лицето. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. В. Търново в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на ЕТ "Н. - А. Т." и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски. И двете страни са претендирали заплащане на разноски за касационната инстанция. При този изход на спора разноски на ЕТ "Н. - А. Т." за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани. С първоинстанционното решение на същия са присъдени разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, до размера на реално заплатеното такова и съобразно уважената част от жалбата. От страна на същия не са представени доказателства за заплатени други суми от адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция. При този изход на спора на Д "ОДОП"-гр. В. Търново се следват разноски /юрисконсулско възнаграждения / върху потвърдената част от решението в размер на 2 707,10 лв. и предвид факта не неявяването на процесуален представител по делото. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,