Решение № 3242 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2019 г.

Решение № 3242 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2019 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Йорданов от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. Стоичкова, против решение № 1577 от 26.07.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 118/2019 г. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 03/06/1/0.0.2630/2/01/04/01 от 3.12.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ3 град Варна, и е осъден да заплати на ОД на ДФЗ – Варна сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът – директора на ОД на ДФЗ - Варна, чрез юрк. Ашикова, в представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 03/06/1/0.0.2630/2/01/04/01 от 3.12.2018 г. издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Варна, с който на Д. Йорданов е отказано изцяло изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 03/06/1/0.0.2630 от 22.11.2016 г. /Договора/ и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 горепосочения договор, ведно със законната лихва считано от 13.08.2018 г. до окончателното и изплащане. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 1 "стартова помощ за млади земеделски стопани". На 22.01.2016 г. е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. На 4.06.2018 г. Йорданов е депозирал заявка за второ плащане. Във връзка с приетата заявка за плащане е извършена проверка, при която е установено видимо разминаване по площ и вид на културите, които следва да се отглеждат по проект. Издадени са заповеди за извършване на проверка, като след извършване на същата е изготвен доклад, в който подробно са описани нередовностите в земеделското стопанство. При проверката е констатирано, че се отглеждат други зърнено-житни култури и грах, които не са включени в одобрения бизнес план. В повечето от имотите е констатирано разминаване между засятите по документи праскови, череши, сливи и орехи и установените на място. Установено е, че икономическия размер на стопанството към момента на проверката, формиран от сливови насаждения е равен на 4 254, 27 евро СПО, при начален размер от 9 570, 62 евро. С писмо изх. № 01-033-6500/241 от 23.08.2018 г. ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ поради неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Договора, както и разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 във вр. с чл. 18, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/ На 3.12.2018 г. е издаден процесният АУПДВ № 03/06/1/0.0.2630/2/01/04/01 от 3.12.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – гр. Варна, с който е отказано изцяло изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 03/06/1/0.0.2630 от 22.11.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 по договора. По делото е назначена съдебно-агротехническа експертиза, която съдът е кредитирал частично. За да отхвърли жалбата срещу постановения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и административнопроизводствените правила. По отношение на констатациите, че в стопанството на жалбоподателя са налице и други култури – грах, овес и пшеница, които не са включени в одобрения бизнес план, съдът е споделил изводите на административни орган, че земеделския стопанин е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 2 от договора, както и чл. 18 от Наредба № 14/2015 г. Прието е, че грахът и установените житни култури се явяват допълнителни и непосочени в бизнес плана, като жалбоподателя изрично е уведомен с писмо от 27.11.2017 г., че не се допуска изменение на сключения договор за отпускане на финансова помощ. Във връзка с констатираното нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, съгласно който бизнес плана трябва да доказва увеличаване на икономическия размер на стопанството, административният съд е приел, че същото безспорно се установява от представените доказателства по делото. Съдът е потвърдил изводите на ответника, че стопанството не е реализирало ръст от 4000 евро среден производствен обем /СП0/, като размерът на стопанството е формиран единствено от ПИ № 083059 – 5, 87 дка сливи, равен на 4 254, 27 евро, което е по малко от началния размер от 9 570, 62 евро СПО. Изложени са мотиви, че административният орган правилно е приел, че е налице неизпълнение на задължението на ползвателя да увеличи икономическия размер на стопанството съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Съдът не е кредитирал твърденията на жалбоподателя обективирани в уведомление до ДФЗ от 5.09.2018 г. за настъпване на форсмажорни обстоятелства. Приел е, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи безспорен извод, че голяма част от дръвчетата са погинали в резултат на сочените болести и вредители, като уведомлението е депозирано едва след започване на производството по издаване на АУПДВ. Направен е краен извод, че правилно административния орган не е признал за трайни насаждения площите засети със сливи, череши, праскови и орехи, тъй като са установени по малко от 70 % живи растения. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че с допълнително засятите култури в стопанството на жалбоподателя – грах, овес и пшеница, са допуснати нарушения на договорните задължения и Наредбата. Административния съд подробно е анализирал приложимите разпоредби от сключения между бенефициента и ДФЗ договор № 03/06/1/0.0.2630 от 22.11.2016 г., както и от Наредба № 14/2015, като е достигнал до обоснован извод, че в случая грахът и установените житни култури се явяват допълнителни и същите не са включени в одобрения бизнес план. Съгласно чл. 15, ал. 2 от договора, идентичен по смисъл и съдържание с чл. 18 от Наредбата, ползвателят е длъжен да не променя бизнес плана, когато това е свързано със замяна на заложените за отглеждане основни земеделски култури /освен преминаване от един вид едногодишни култури към друг вид такива/ Включването в стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури и/или животни е допустимо само след изрично съгласие от фонда. Видно от събраните доказателства по делото, бенефициента изрично е депозирал заявление за промяна на отглежданите основни култури, но както правилно е приел административният съд, с уведомително писмо от 27.11.2017 г. същият е уведомен, че не се допуска изменение на сключения договор за отпускане на финансова помощ. В тази връзка, несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че в представената анкетна карта за второ плащане, процесните култури са одобрени от Фонда. Правилно, АС - Варна не е споделил доводите на жалбоподателя, че грахът е засят не като фуражна култура, а като зеленчукова, а останалите смесени житни култури са помощни, като целта е да се увеличи добива и да се задържи влагата в почвата. В действителност, въпросният начин на засаждане зелен грах и смесени житни култури /"ролер-кримпър" в комбинация с "No-till" технология/ може да е по-благоприятен за жалбоподателя като увеличава добива, респективно и влажността в почвата, но след като тези култури не са включени в одобрения бизнес план, то правилно съдът е счел, че за да бъдат отглеждани в стопанството следва да има изрично одобрение от страна на ДФЗ. Обосновани са изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Видно от самото заявление за подпомагане, кандидата сам е посочил че първоначалното СПО на стопанството е 9 570, 62 евро. В сключения между него и ДФЗ договор също е посочено, че ще бъде постигнато увеличение на икономическия размер с 4000 евро СПО. Както правилно е приел АС - Варна в подаденото заявление за подпомагане жалбоподателя сам е определил вида, количеството на конкретната инвестиция, както и сроковете в които ще я изпълни. В този контекст, първоинстанционният съд законосъобразно е потвърдил изводите на административния орган, че Д. Йорданов не е изпълнил заложеното в договора нарастване на икономическия размер на стопанството. Видно от извършените проверки, само в ПИ 083059 с площ от 0, 571 ха са установени над 70% живи растения, с оглед на което единствено този имот е включен при изчисляване на средния производствен обем на стопанството. Доводите изложени в жалбата относно погрешно посочения в акта брой на засадените овошки и живите от тях, са неоснователни и относими към законосъобразността на процесният АУПДВ. Същите са подробно обсъдени от първоинстанционният съд, като мотивите се споделят от настоящият състав и не следва да се преповтарят. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че след извършване на проверката през м. 06.2017 г., жалбоподателя е изпълнил дадените му предписания. Видно от проверката извършена през м. 08.2018 г., в ПИ 000067, ПИ 026024 и ПИ 026034, е констатирано неизпълнение на бизнес плана, тъй като в тези имоти са установени по малко от 70% живи дръвчета. Факта, че при огледа на място извършен от вещото лице на 20.06.2019 г. са констатирани в пъти повече засадени дръвчета, не променя извода, че към датата на проверката в процесните имоти не са били засадени необходимия брой дръвчета. Съгласно чл. 6, ал. 1 от сключения договор, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора /22.01.2016 г. / до 05.06.2018 г. По отношение на уведомлението по чл. 20, ал. 1 от Договора, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че същото не е депозирано своевременно. Уведомлението е подадено, едва след откриване на производството по издаване на процесният АУПДВ. Правилно е прието, че жалбоподателя не е успял да докаже по безспорен начин, че стопанството му е загинало поради наличие на сочените болести и вредители, или в резултат на високите валежи през месец юни и юли. Настоящата инстанция намира, че след анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, административния съд правилно е потвърдил изводите на административния орган, че голяма част от насажденията, включени в одобрения бизнес план и станали обект на проверка, не отговарят на изискванията да бъдат трайни насаждения с оглед установения процентен показател на живи растения в единица площ. Следва да бъдат споделени и изводите на съда относно насажденията с орехи. Административен съд – Варна е изложил правилни мотиви, че съгласно одобрения бизнес план са предвидени за засаждане 15 бр. орехи на декар, като при искана промяна на схемата за засаждане, жалбоподателят е следвало да уведоми ДФЗ. В конкретния случай това не е сторено, с оглед на което правилно е прието, че трайните насаждения от орехи в процесният имот са недостатъчно, за да се приеме, че бенефициента е изпълнил договорните си задължения. При този изход на спора, в полза на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие – гр. Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение