Решение № 13032 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6106/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 2217 от 04.04.2024г. Административен съд София град, първо отделение, 5-ти състав, е отменил по жалба на България Ер АД / с ново наименование България ЕърАД/ гр.София, акт за установяване на публично държавно вземане изх. 200 1255 от 30.12.2021г. на изпълнителния директор на Летище София ЕАД и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Летище София ЕАД за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. С решението съдът е осъдил Летище София ЕАД да заплати на България Еър АД, ЕИК 000633828, направените по делото разноски в размер на 2 670лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на Летище София ЕАД, ЕИК 121023551, със седалище и адрес на управление гр.София, Аерогара София, [улица], чрез процесуалния му представител адв.Г. Дограмаджиев. В същата се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и да потвърди оспорения административен акт. При условията на алтернативност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. Претендира заплащане на разноски. Ответното по касационната жалба дружество България Еър АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, Летище София, [улица], представлявано от изпълнителния директор Б. М., оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и данните по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна . С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на България Ер АД / с ново наименование България ЕърАД/ гр.София, акт за установяване на публично държавно вземане изх. 200 1255 от 30.12.2021г. на изпълнителния директор на Летище София ЕАД и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Летище София ЕАД за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 120,ал.5,т.4 ЗГВ и че определените задължения са публични държавни вземания.Административният съд е приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Прието е, че още с подаденото възражение от страна на жалбоподателя са изложени доводи за неправилно определена главница, поради наличието на съдебно решение, с което е призната за неразходориентирана сума от 620 240 лв., което се отразява и на дължимите лихви. В тази връзка е посочено, че по делото не е представено, но същото е свободно достъпно на страницата на Административен съд София град Решение 3537 / 28. 05. 2018 г. по адм. д. 10780 / 2017 г. по описа на съда, с което се отменя отказа на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация, обективиран в писмо 40-01-538 / 13. 09. 2017 г., като се признава за недължима като неразходоориентирана сумата от 620 240 лв. Допълнено е, че с Решение 3045 / 28. 02. 2019 г. по адм. д. 8944 / 2018 г. на ВАС е обезсилено Решение 3537 / 28. 05. 2018 г. по адм. д. 10780 / 2017 г. по описа на АССГ по отношение на Летище София ЕАД и е оставена без разглеждане касационната жалба на главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация, а с определение 9848 / 26. 06. 2019 г. по адм. д. 6147 / 2019 г. на ВАС петчленен състав е оставено в сила Решение 3045 / 28. 02. 2019 г. по адм. д. 8944 / 2018 г. ВАС, в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на главния директор на ГД Гражданска въздухоплавателна администрация. На база на изложеното е изграден извод, че Решение 3537 / 28. 05. 2018 г. по адм. д. 10780 / 2017 г. по описа на АССГ, е влязло в сила по отношение на отменения отказ 40-01-538 / 13. 09. 2017 г., както и по отношение на признатата за недължима като неразходоориентирана сумата от 620 240 лв. Първоинстанционният съд е посочил, че от мотивите на това решение е видно, делото е образувано по жалба на България Ер АД срещу изричния отказ на Главния директор на Гражданска въздухоплавателна администрация, обективиран в писмо изх. 40-01-538/13.09.2017г. на главния директор на ГД Гражданска въздухоплавателна администрация, да бъде призната за недължима сумата, възлизаща на 623 000 лева, представляваща част от фактурираните на България Ер АД летищни такси общо в размер на 21 419 000 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016 г., като несъответстваща на направените от Летище София ЕАД разходи за посочения период. Изрично в оспорения АУПДВ се сочи (т.1.4.1.), че за фактури издадени от името на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация за проверявания период от 01. 01. 2016 г. до 31. 12. 2016 г. са издадени 200 бр. фактури, дебитни и кредитни известия за летищни такси на обща стойност 21 175 972,25 лв., като по тях са извършени плащания и прихващия, подробно описани в акта. Административният съд е отбелязал, че с влязло в сила решение е призната за недължима сумата от 620 240лв. по фактури издадени от ГД Гражданска въздухоплавателна администрация на България Ер АД за дължими летищни такси за 2016 г., а предмет на оспорване по настоящото дело е именно лихви за неплатени в срок летищни такси за 2016 г., като в същото време, няма данни тези признати за недължими 620 240 лв. да са намерили отражение в издадения АУПДВ, но доколкото същите са част от фактурираните по предходното дело 21 419 000 лв., с тази сума следва да се намали главницата. Акцентирано е, че в оспорения АУПДВ се сочи главница в размер на 21 175 972,25 лв., като отново не става ясно откъде идва тази разлика с горепосочената сума, като става за недължима сума по главница. На отделен ред на стр.3 и 4 от решението първоинстанционният съд е изложил нарочни мотиви защо приема за неоснователно възражението на административния орган,че въпросната сума от 620 240лв. не е безспорно установена и че соченото решение няма действие по отношение на Летище София ЕАД. Прието е, че е неоснователно и възражението, че тази сума следва да бъде съобразена при изпълнение на оспорения АУПДВ. На основание изложеното е изграден извод, че размерът на лихвите в издадения АУПДВ е неправилно определен, тъй като неправилно е определен размерът на главниците. Решаващият съд е изложил и мотиви, че по делото е допуснато и изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, според която лихвите върху посочените фактури са правилно определени, но вещото лице посочва, че не може да даде отговор на въпроса сумата от 620 240лв. към кои конкретни фактури се отнася. Поради изложеното съдът е приел, че задължение на издателя на акта е да направи съответни преизчисления, след като с влязло в сила решение е признато за установено, че сумата от 620 240лв. не е дължима, и едва тогава да определи лихвите за забава, и тъй като това не може да бъде направено от съда, съответно от вещото лице, оспореният акт следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Посочено е и това, че при новото произнасяне административният орган следва да съобрази и направените в хода на делото плащания на лихви, за които са представени доказателства и е констатирано и от вещото лице. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на изпълнителния директор на Летище София ЕАД, се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въпросната сума от 620 240лв. е установено с влязло в сила съдебно решение, в резултат на което е отменил оспорения акт и е върнал преписката за ново разглеждане. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Касаторът изп.директор на Летище София ЕАД се явява летищният оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или от летищния оператор на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България по смисъла на чл.120,ал.5, т.4 ЗГВ, поради което е компетентен да събира летищните такси определени в чл.120 от същия закон, а ответното по касация дружество България Ер АД в качеството си на превозвач дължи заплащането на такива такси. С оспорения акт са определени задължения на дружеството за лихви за забавени плащания на дължими такси, които лихви се явяват публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2, т.9 ДОПК. Спорът е правен и се свежда до това, следва ли от сумите на главниците, върху които са дължими лихви, да бъде приспадната сумата от 620 240лв. Принципно ответното по касация дружество поддържа тезата, че въпросната сума е призната за недължима с влязло в законна сила решение, а административният съд поддържа становище, че въпросната сума не е установена с влязло в законна сила решение, съответно, че тази сума няма как да бъде отнесена към нито една от главниците, и че тя би могла да се вземе под внимание при изпълнението на издадения АУПДВ. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че въпросната сума е установена за недължима с влязло в законна сила решение и тя следва да бъде съобразена при определяне на размера на главниците, върху които се дължи лихва за забавено плащане, и тъй като това не може да бъде сторено от съда, актът следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за издаването на нов акт. Настоящата споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Доводите и аргументите в тази насока са следните: От данните по делото е видно, че с решение 3537 от 28.05.2018 г. по адм. дело 10780/2017 г.,Административен съд София град , е отменил отказа на Главна дирекция Гражданска Въздухоплавателна Администрация, обективиран в писмо 40-01-538/13.09.2017г., като признава за недължима като неразходоориентирана сумата от 620 240 лв. , представляваща част от фактурираните на България Ер АД летищни такси общо в размер на 21 419 000 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. С решение 3045 от 28.02.2019г., постановено по адм.д. 8944/2018г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, е обезсилил решение решение 3537 от 28.05.2018 г. по адм. дело 10780/2017 г. на Административен съд София град по отношение на Летище София ЕАД, като е прекратил съдебното производство в тази част, както и е оставил без разглеждане касационната жалба на главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация срещу решение 3537 от 28.05.2018 г. по адм. дело 10780/2017 г. на Административен съд София град и е прекратил ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част. В решението е посочено, че същото в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата на главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация срещу решение 3537 от 28.05.2018 г. по адм. дело 10780/2017 г. на Административен съд София град и се прекратява касационното производство в тази част, има характер на определение и подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, а в останалата част решението е окончателно. С определение 9848 от 26.06.2019г., постановено по адм.д. 6147/2019г. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, е оставил в сила решение 3045/28.02.2019 год.,постановено по адм.д.8944/2018 год. на Върховния административен съд,тричленен състав на Седмо отделение, в частта имаща характер на определение, с която се оставя без разглеждане жалбата на Главния директор на ГД ГВА срещу Решение 3537/28.05.2018 год.,постановено по адм.д.10780/2017 год. по описа на Административен съд София град и се прекратява касационното производство в тази му част. От данните по делото се установява, че производството пред Административен съд София град действително се е развило по реда на глава 10, раздел ІV АПК оспорване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, каквито подробни доводи са развити в касационната жалба. Съгласно чл.201 АПК по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването. В конкретния случай обаче първоинстанционният съд е излязъл от предмета на спора и в допълнение е признал за недължима като неразходоориентирана сумата от 620 240 лв. , представляваща част от фактурираните на България Ер АД летищни такси общо в размер на 21 419 000 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. В тази му част решението не е обезсилено, влязло е в законна сила, като по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.177,ал.1, изр.второ АПК решението има действието по отношение на всички. Поради това следва да бъде прието, че правилно административният съд е приел, че въпросът за недължимостта на въпросната сума е разрешен с влязло в законна сила решение, което следва да бъде зачетено и от административния орган, издаващ акт за събиране на лихвите за просрочени вземания за летищни такси. Доколкото от данните по делото, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в съдебното производство няма как да бъде решено към коя от главниците следва да бъде отнесена сумата от 620 240лв., правилно от административният съд е прието, че е налице хипотеза по чл.160,ал.3 ДОПК и след отмяна на оспорения акт, преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на нов акт. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. При този изход на процеса Летище София ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ответното по касация България Еър АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, Летище София, [улица], представлявано от изпълнителния директор Б. М., разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 200лв., съставляващи юрисконсулстско възнаграждение. Водим от горното и и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение