Решение № 5694 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2011 г.

Решение № 5694 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от ЕТ"Нико - 88-Пламен Чернев" против решение № 2026/4.08.2011 г., постановено по адм. д. 2884/2010 г. по описа на Административен съд - Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 030901740/23.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 461/5.07.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ") и относно присъдените разноски. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, които могат да бъдат обобщени като - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати процесуални нарушения, противоречие на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на оспорената част от съдебното решение са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - гр. Варна, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение като ответник в касационното производство. Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - гр. Варна е подал касационна жалба против същото решение в частта, с която е отменен РА № 030901740/23.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 461/5.07.2010 г. на ДД "ОУИ". Твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "Нико - 88-Пламен Чернев" изразява становище за неоснователност в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение № 2026/4.08.2011 г., постановено по адм. д. 2884/2010 г. по описа на АС - Варна е отменен частично РА № 030901740/23.10.2009 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 461/5.07.2010 г. на ДД "ОУИ" относно са установени на ЕТ "Нико - 88-Пламен Чернев" задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. и 2003 г. в размер на общо 98780,71 лв. - главница и 76 479,95 лв. - лихви като е отхвърлена жалбата на данъчнозадълженото лице в останалата част, с която е оспорен същия РА относно установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. в размер на 117 709,37 лв. - главница и 43479,95 лв. - лихва. По отношение частта от решението, с която е уважена жалбата на ЕТ "Нико - 88-Пламен Чернев" административният съд е направил извод, че за данъчни периоди 2002 г. и 2003 г. не са установени наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което не са налице основания за определяне на данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Само въз основа на така формирания извод е отменен частично РА. По отношение частта от решението, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Нико - 88-Пламен Чернев" АС-Варна е приел за установено наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Изложени са мотиви относно доводите за неоснователност на доводите на данъчно задълженото лице за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в утежняване на положението на жалбоподателя след обжалване по административен ред на първоначално издаден РА, неспазване на срока по чл. 117 от ДОПК и прилагане на чл. 32 от ДОПК по отношение трети лица. Съдът е аргументирал изводите си, че не е налице приложение на мотивите на решението по дело "Булвест" срещу България. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно размера на данъчните задължения за всеки един от ревизираните данъчни периоди. Съдът се е ограничил до констатациите, че за два от данъчните периода не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред за облагане и е отменил РА без да реши спора по същество и извърши цялостна преценка по реда на чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. По отношение останалите три ревизирани периода съдът е изложил доводи само по отношение конкретните оплаквания на ЕТ "Нико - 88-Пламен Чернев" относно процесуални нарушения при извършване на данъчната ревизия, но също не са формирани мотиви относно размерът на данъчните задължения като резултат от установяване на данъчната основа за облагане. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Касационната инстанция констатира, че данъчната преписка не е съдържа всички документи, които са цитирани и отразяват извършвани процесуални действия по време на данъчната ревизия. По делото липсва решение № 81/9.03.2009 г. на зам. директорът на Д "ОУИ", на което ЕТ "Нико - 88-Пламен Чернев" се позовава, за да обоснове част от своите процесуални възражения. АС-Варна въобще не е разгледал писмените доказателства, представени с писмо от 19.04.2011 г. и станали причина за отмяна на хода по същество на спора с определение от 7.06.2011 г. Тези писмени доказателства са приети в съдебно заседание на 4.07.2011 г., но са отделени от кориците на делото в отделни приложения. От мотивите на атакуваното съдебно решение не се установява тези писмени доказателства да са взети предвид от решаващият съд при формиране на изводите от фактическа страна. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение