Решение № 5685 от 10.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Х. Аврамов, подадена чрез адвокат И. Тошев, против решение 181 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело 303/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2-1678/12.08.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответната страна Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията, КРДОПБГДСРСБНА/, чрез юрисконсулт Табакова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Габрово е отхвърлил жалбата на Х. Аврамов против решение 2-1678/12.08.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е установена и обявена установената принадлежност към органите на Държавна сигурност. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и според процесуалните правила, което налага извод за неговата законосъобразност. Административният съд посочил, че при наличието на някои от документите, изброени в чл. 25 от Закона, Комисията е длъжна да обяви принадлежност на съответното лице, за което се извършва проверката към структурите на ДС или разузнавателните служби на БНА, като изброяването на документите е алтернативно, а не кумулативно и наличието на който и да е от тях, е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съобразил, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона, документ е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, вкл. информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и база данни, като Комисията следва само да установи налице ли са документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона и съдържат ли се в тези документи данни за проверяваното лице. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Оспореният пред административния съд акт е решение 2-1678/12.08.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта му, с която е обявена установената и обявена с Решение 2-488/07.04.2015 г. принадлежност на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност. Съгласно чл. 9, т. 2 от закона, разкриването и обявяването на имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1, се осъществява от КРДОПБГДСРСБНА. Комисията е компетентният орган, който може да установява и обявява принадлежност на български граждани към органите по чл. 1, но в случая с произнасянето си, същата е излязла извън рамките на материалната си компетентност. Принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона е установена и с двете решения на базата на едни и същи документи, като настоящият състав счита, че не се констатират нови доказателства и документи, по смисъла на чл. 28 от закона, за да се приеме, че производството е именно по този ред. Съгласно чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА Комисията има правомощие да постанови последващо решение по отношение на едно и също лице, за което вече се е произнесла, независимо от това в какво качество, единствено и само в хипотезата, когато се появяват нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 от закона. При повторното си произнасяне Комисията е приела, че са налице не два, а три броя картони - обр. 4, както и писмо за унищожаване на личното и работно дело на [заличен текст]. По делото са приложени само два картона обр. 4, като един от тях е приложен в два екземпляра и не представлява трети, различен по съдържание документ. Що се отнася до приложеното писмо за унищожаване на личното и работно дело на [заличен текст], това по същество не е ново доказателство за неговата [заличен текст] дейност, а документ от архива на Комисията. Доколкото конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 28 от закона, Комисията не е разполагала с компетентност повторно да обявява установената и обявена вече принадлежност. Не може да се приеме тезата, че при всеки случай, в който се установи заемане на публична длъжност или извършване на публична дейност от едно лице, то следва да бъде обект на отделна проверка. Да се приеме подобна теза би било в противоречие с целта на закона, доколкото обявяването на принадлежността на лицата към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА се оповестява публично и може да бъде установено от всеки при справка на интернет страницата на Комисията. Въз основа на така посоченото следва, че Административен съд Габрово не е направил съответна на закона преценка, че при наличието на влязло в сила предходно административно решение, комисията не е имала правомощие да се произнесе отново за принадлежността на същото лице към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Както се посочи по-горе в текста, Комисията може да издаде решение повторно само при условията на чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Такова тълкуване на закона е дадено в Тълкувателно решение 12/09.12.2021 г. по тълкувателно дело 9/2019 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. В тълкувателното решение, което е задължително за административните органи и за съдилищата, е прието, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби към Българската народна армия, не е оправомощена да се произнесе с второ и последващи решения спрямо същите лица, чиято принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия вече е обявила, ако не са налице нови доказателства. Въз основа на така изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на решение 2-1678/12.08.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С оглед изхода от спора, на ответната страна разноски не се дължат, а от страна на касационния жалбоподател няма направено такова искане. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,