Решение № 12045 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2009 г.

Решение № 12045 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Георги Асенов Петров и Стоянка Асенова Петрова от гр. София срещу решението от 10.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1059/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде признато правото на обезщетение по реда на ЗОСОИ. Ответната страна - Областният управител на област София, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на Георги Асенов Петров и Стоянка Асенова Петрова срещу мълчаливия отказ на Областния управител на област София да се произнесе по тяхно заявление с вх. № 97-00-7368/23.11.1998 г. за признаване право на обезщетение по реда на ЗОСОИ. Прието, че въпреки многократното отлагане на делото, което датира още от 2000 г., жалбоподателите не са установили по безспорен начин, че са правоприемник на собственик на имот, одържавен по някой от визираните в ЗОСОИ фактически състави. По делото има представени документи от преписка за отчуждаване на имоти по ЗПИНМ (отм.), който нормативен акт е извън приложното поле на ЗОСОИ. Оспореното решение е правилно. Постановяването му е съобразено с приложените доказателства, при което не се констатират твърденията на касаторите за нарушения на относимата материалноправна уредба и такива на съдопроизводствените правила. Съдът е подложил на преценка всички представени от двамата жалбоподатели доказателства и тези по административната преписка, назначил е служебно СТЕ в изпълнение указанията в отменителното решение - № 2510/13.03.2007 г. по адм. д. № 10351/2006 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, за която не е внесен депозит и поради това е заличена. Въз основа на наличните данни правилно е приел за недоказан по несъмнен начин фактът, че процесният недвижим имот е одържавен от техния наследодател по някой от законите и начините посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ във връзка с чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ или да е бил завладян от държавата без законово основание. Освен това, основателно е отбелязано, че съдържащите се по делото документи сочат за извършено отчуждаване по ЗПИНМ (отм.), който закон е извън обсега на ЗОСОИ. Поради процесуалното бездействие на жалбоподателите отсъстват и доказателства за идентичност на претендирания одържавен имот и съществуващите понастоящем имоти. В случая, въпреки че носят доказателствената тежест, същите не са представили надлежни доказателства в подкрепа на претенцията си срещу оспорения мълчалив отказа на областният управител, поради което обоснован е изводът на съда за неоснователност и недоказаност на жалбата, с последица отхвърлянето й. За атакувания съдебен акт не са налице отменителни основания и затова същият следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,