Решение № 1500 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5440/2014 г.

Решение № 1500 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5440/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "София-Централ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител и едноличен собственик на капитала Александър Ваклин, подадена от адв. Полина Ваклин против решение № 683/10.02.2014 г. по адм. д. № 4905/2012 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 2021010025/4.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 982/2.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (Дирекция "ОДОП", считано от 1.01.2013 г.) - София при ЦУ на НАП за установените задължения за м. 10.2007 г. по ЗДДС. Изложени са доводи за неправилност и недопустимост на решението, които се поддържат от процесуалния представител адв. Ваклин в съдебно заседание. Ответникът - ДД "ОДОП"-София чрез юрк. Минкова оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно се поддържа в касационната жалба недопустимост на решението и непълнота - непроизнасяне по жалбата в цялост. Видно от жалбата срещу РА в хода на административното производство, до горестоящия административен орган, обжалван е РА в частта за доначислен ДДС по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, във връзка с продажби на нови сгради под себестойност и по отношение тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС. В тази част с решение № 982/2.05.2012 г. директорът на Дирекция "ОДОП"-София е отменил РА № 2021010025/4.01.2012 г. и е върнал преписката за възлагане на нова ревизия. Подлежащ на оспорване пред първоинстанционния съд е РА само в потвърдената част, а именно: за отказано право на данъчен кредит РА № 2021010025/4.01.2012 г., както е бил очертан предмета на спора от съда в какъвто смисъл е и произнесеното съдебно решение. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА в потвърдената част с решението на ДД "ОДОП за отказано право на приспадане на данъчен кредит по осчетоводените от "София Централ" ООД фактури с доставчик "Фидикар-строй" ЕООД, "Крупс" ЕООД и "В. И. П Фешън" ЕООД, като органът по приходите е мотивирал отказа си на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 и чл. 25 от ЗДДС поради липса на доказателства за реалност на доставките по посочените в ревизионния акт . В хода на съдебното производство, обосновавайки изводи за частична незаконосъобразност на РА, съдът го е отменил по отношение на отказания ДК по фактура, издадена от "Фидикар-строй" ЕООД през д. п. м. 08.2007 г. В тази част решението е влязло в сила, като необжалвано. Предмет на настоящото дело е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата за отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 10.2007 г., съобразно определения от съда спор - по ф/ра № 381/29.10.2007 г. с ДДС - 1500 лв. с предмет на доставка "строителен подемник", издадена от "Крупс" ЕООД и по фактура № 1...3/24.10.2007 г. с ДДС - 2 320, 56 лв. с предмет на доставката "гранитогрес", издадена от "В. И. П. Фешън" ЕООД. За да отхвърли жалбата първоинстанцинния съд е обосновал мотиви за недоказани реални доставки по спорните фактури. Решението е правилно. По ф/ра № 381/29.10.2007 г. с ДДС - 1500 лв. с предмет на доставка "строителен подемник", издадена от "Крупс" ЕООД по делото не са представени доказателства нито за предаването, нито за индивидуализацията на вещта. За да възникне данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС при доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, на първо място следва да е доказано предаването на стоките. Въпреки изложеното в жалбата до съда, че жалбоподателят ще представи допълнителни доказателства, такива не са ангажирани в хода на съдебното оспорване. По фактура № 1...3/24.10.2007 г. с ДДС - 2 320, 56 лв. с предмет на доставката "гранитогрес", издадена от "В. И. П. Фешън" ЕООД също липсват доказателства за предаване на стоката - липсва протокол за приемане-предаване както и каквито и да е други доказателства, свързани с отделяне на стока от вида, индивидуализиране и предаването й на получателя. Обсъдени са от съда представеният протокол и спецификация, които съпоставени с датата на процесната фактура, не могат да бъдат обвързани с нея, поради несъответствия на дати и количества. Правилен е и изводът на съда, че договорът установява единствено възникването на облигационни отношения, но не е доказателство за изпълнение. Единствено притежаването на данъчни фактури не е достатъчно доказателство за осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, при оспорена реалност на отразените в тях стопански операции. Приетата по делото ССчЕ също не дава заключение, от което да се изведат изводи, свързани с доказване реалността на доставките. При липса на ангажирани доказателства относими към спора, правилни са изводите на съда за недоказани реални доставки на стоки, отразени в процесните фактури, поради което отказът на данъчен кредит при липса на предпоставките по чл. 68 ЗДДС, е законосъобразен. Доколкото в касационната жалба се твърди неправилно посочен в мотивите на решението размер на задължение за м. 10.2007 г. - 94 286, 94 лв., различен от обжалвания размер ДДС за този данъчен период, настоящата инстанция съобразява определения предмет на спора за м. 10.07 г. - отказано право на данъчен кредит по ф/ра № 381/29.10.2007 г. с ДДС - 1500 лв. с предмет на доставка "строителен подемник", издадена от "Крупс" ЕООД и по фактура № 1...3/24.10.2007 г. с ДДС - 2 320, 56 лв. с предмет на доставката "гранитогрес", издадена от "В. И. П. Фешън" ЕООД в какъвто смисъл е и диспозитива на решението в отхвърлителната част, предмет на касационната жалба на "София-Централ" ООД. Допуснатото несъответствие или очевидна грешка в мотивите на решението, за които се твърди в касационната жалба не подлежат на самостоятелен контрол, доколкото в диспозитива липсва посочена сума 94 286, 94 лв. Твърдението в касационната жалба, че липсва произнасяне по част от оспорването с първоначалната жалба не е относим довод към инстанционния контрол на съдебното решение. По тези искания, компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд до който жалбоподателят следва да отнесе искане по чл. 175 и чл. 176 АПК. По изложените съображения, решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение