Решение № 2934 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2010 г.

Решение № 2934 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община против Решение № 26 от 4.03.2010 г., постановено по административно дело № 4449 от 2009 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е уважена жалбата на Владимир Вълков срещу Заповед № РД-561-240 от 25.05.2009 г. на кмета на Столична община в частта за оценката, като същата е намалена на 92146 лева. Подържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно и делото да се реши по същество. Ответникът Владимир Вълков, редовно призован, чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Оспореното решение, с което е уважена жалбата срещу атакуваната пред първоинстанционния съд заповед за продажба и определяне на цената по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост, на практика не съдържа правните съображения на съда по съществото на спора. Съдът не е обсъдил и не е формулирал правни изводи относно съществените за решаване на делото въпроси от фактическа страна, а именно налице ли е в действителност хипотезата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС с оглед приложението на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 54/2008 г.) предвиждащ възможност за определяне на цената на продавания имот по данъчна оценка, увеличена с 20 %. или продажба по пазарни цени така както е приел административния орган. Преценката на административния орган в това отношение е пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт, и е следвало да бъде проверена от съда въз основа на представените от страните доказателства касателно редовността на формирането й - чл. 168, ал. 1 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а същи и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебният акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях, което в конкретния случай не е сторено. Дори липсват каквито и да е мотиви относно приложимостта на цитирания параграф. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложими в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, съдът към решението си излага мотиви, в които посочва исканията и възраженията на страните, прави преценка на доказателствата, фактическите констатации излага правните изводи на съда. Следва да се отбележи и, че съдът дължи отговор с решението си на всички относими инвокирани възражения на страните, което в случая също не е сторено. В тази връзка основателно е касационното оплакване за немотивираност на постановеният съдебен акт. В нарушение на горецитираните чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и с чл. 144 от АПК, първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверяваният съдебен акт, преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимият обем. Основния спорен проблем по делото е относно приложимостта на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС ( ДВ, бр. 54/2008 г.) според който неприключилите производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена сграда върху нея, образувани по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.) за които има подадени молби до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто. Съдът въобще не е изложил мотиви на какво основание е приел, че следва да се приложи тази разпоредба. По делото не е приложена цитираната от Вълков молба с № 0817-169/2005 г. за която се твърди, че представлява искане за закупуване на земята. В жалба Вх. № 2600-443183/09 г., пак подадена от Вълков се сочи че молбата му под същия номер е за разрешение за строеж на жилище в имот УПИ VII-290, кв. 24/800 в м. "в. з. Киноцентъра " I част - Драгалевци . т. е. съдът е следвало да изиска от административния орган да комплектова в цялост преписката, за да може да се прецени налице ли е висяща преписка по смисъла на посочения § за да отговори на въпроса приложим ли е той. Визираните по горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Съдът се е позовал на заявление с № 08-17-169 от 2005 г., без то да е приложено по делото и без въобще да е изследван въпросът за нормативната уредба на висящите преписки и без да изложи мотиви в крайна сметка налице ли е неприключило производство с оглед определяне на цена по-ниска от пазарната. Неизлагането на мотиви и правни изводи представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Иначе казано, като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, без на практика да изложи съображенията си по съществото на казуса, административния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, като се изиска от административния орган молбата с № 08-17-169 82005 г. или други доказателства (отразяване във входящия дневник ) с оглед установяване съдържанието на същата. Видно от протоколите съдът е дал такива указания, но след това не са положени усилия в случай че липсва молбата да се съберат други доказателства за установяване на наличието на висяща преписка, тъй като това е основна предпоставка за използване на искания от ответника по касационната жалба начин на оценка. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,