Решение № 10276 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 764/2011 г.

Решение № 10276 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 764/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Павлова, против решение от 17.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1126/2008 г. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, III-в състав, с което е отменена заповед № РД-54-216/03.12.1996 г. на кмета на Столична община, с която е постановен отказ за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 271, кв. 6, м. "III-та Инд. зона-НПЗ "Орион", гр. София. С отделен диспозитив съдът е отменил отчуждаването, извършено със заповед № 442/05.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС на част от имот пл. № 271, кв. 6, м. "III-та Инд. зона-НПЗ "Орион", гр. София, в частта относно площ от 1355 кв. м. от процесния недвижим имот, по букви A, B, C, D, А и в частта относно площ от 2135 кв. м. по букви А-1, В-1, С-1, D-1, E-1, F-1, J-1, А-1 съгласно скицата към заключението на вещото лице, която е неразделна част от настоящото решение. В касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и мотивирано в противоречие със събраните писмени доказателства по делото. По подробно развити съображения се сочи, че в случая не е налице третото кумулативно изискване на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а именно - незапочнало строителство. По делото е безспорно установено, че процесните части от имота, по отношение на които съдът е отменил отчуждаването, са включени в общата оградена с полумасивна ограда площ (в двора) на "Енергоснабдяване-София, ЕСП-Запад" и под 2 бр. улици. Към 25.02.1992 г. отчужденият имот е бил застроен изцяло съобразно целите на отчуждаването - за нуждите на Енергоснабдяване, със съответните надземни и подземни обслужващи комуникации, вкл. и двете улици като подходи към имота. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което съдът да потвърди изцяло отказа на СО за отмяна на отчуждаването. Ответниците - Милена Асенова Стамболийска, Мария Асенова Стамболийска-Кожухарова, Снежанка Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска, Барбара Александрова Стамболийска-Рьоссер и Никола Николов Чалашканов, всичките представлявани от адв. Елвира Танчева, представят писмен отговор и писмена защита, в които излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и молят последната да бъде оставена без уважение. Същите аргументи се поддържат от процесуалния им представител и в съдебно заседание. Ответникът - Иван Христов Пачников, чрез процесуален представител адв. Цанева, представя писмено възражение, с което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Останалите ответници - Димитър Добрев Добрев, Георги Асенов Саръиванов, Асен Георгиев Саръиванов, Иван Георгиев Саръиванов, Виктор Любомиров Стефанов и Христо Петров Пачников не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на СГС е правилно и обосновано, при постановяването му са съобразени приложимите материалноправни норми. Въз основа на събраните доказателства и неоспореното заключение на СТЕ правилно съдът е приел, че за жалбоподателите са налице условията на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони за възстановяване на собствеността върху незастроените части от процесния имот, съответно в размери на 1 355 кв. м. и 2 135 кв. м., върху които не е реализирано предвиденото мероприятие във връзка с отчуждаването. С оглед на това са неоснователни възраженията в касационната жалба, че отчуждения недвижим имот е застроен изцяло за нуждите на "Енергоснабдяване - София, ЕСП-Запад". Установено е безспорно, че визираните от вещото лице 2 бр. УПИ не осуетяват достъпа до изградените в отчуждения имот сгради и съоръжения. Предвид така установените обстоятелства, обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания отказ на кмета на СО, с последващата му отмяна, както и частичната отмяна на отчуждителната заповед на председателя на ИК на СНС - № 442/05.09.1969 г. - относно описаните площи в скицата към експертното заключение. Поради липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалби на настоящите ответници по касация против отказ № РД-54-216/03.12.1996 г. на кмета на Столична община, за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 271, кв. 6, м. "III-та Инд. зона-НПЗ "Орион", гр. София. Жалбоподателите са претендирали, че съществува възможност за отмяна на отчуждаването по отношение на част от имота, която не е засегната от проведеното отчуждително мероприятие и отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел. От данните по делото съдът е установил, че част от собствения на наследодателите на жалбоподателите недвижим имот, представляваща 15 500 кв. м. от имот пл. № 271, кв. 6 съгласно КП от 1957 г. на м. "Модерно предградие", е бил отчужден със заповед № 442/05.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС по регулация за Енергоснабдяване-подстанция "Орион". Съгласно заключението на вещото лице последното отреждане на имота преди влизане в сила на реституционния закон - 25.02.1992 г., е било съгласно РП на м. НПЗ-Запад Люлин, подзона Орион, одобрен със заповед № РД-50-09-438/23.11.1984 г., според който имотът вече е част от УПИ III, кв. 8, м. "НПЗ-запад Люлин", отреден за "Ел. подстанция Орион". Мероприятието по отреждането е осъществено - на място са построени три сгради, калканно залепени - за подстанция, съоръжения към нея, административна сграда, както и по-малки помощни сгради, но съществуват части от имота в размер на 1355 кв. м. и 2135 кв. м., попадащи в оградения двор на "Енергоснабдяване-София ЕСП-Запад", Подстанция "Орион", които не са засегнати от фактическото застрояване. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че настоящият случай попада в приложното поле на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като е отчужден незастроен недвижим имот, като за части от него в размер на 1355 кв. м. и 2135 кв. м. са налице условията на сочената разпоредба за отмяна на отчуждаването им. До този извод съдът е стигнал след анализ на заключението на вещото лице, според което в две части от имота няма извършено фактическо строителство и реализирано мероприятие. Осъществяването на мероприятието върху част от отчуждения имот не е пречка за възстановяване на собствеността върху друга негова част, незасегната от фактическото строителство, което според съда отговаря и на целта на реституционния закон. По тези съображения съдът е отменил оспорения отказ, като е отменил отчуждаването на 1355 кв. м. и 2135 кв. м. от процесния имот, определени според скицата към заключението на вещото лице. Обжалваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. По делото не е било спорно обстоятелството, че процесния недвижим имот е отчужден като незастроен, както и че мероприятието по отреждането е реализирано. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимата за случая норма на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но е достигнал до необосновани правни изводи за наличие на предпоставките на сочената разпоредба за отмяна на отчуждаването. От доказателствата по делото, както и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето в мотивите на решението, е безспорно, че целия имот, включително и възстановените 1355 кв. м., респ. 2135 кв. м. попадат в терен, отреден за "Ел. подстанция Орион", като мероприятието е реализирано. Това е достатъчно основание, за да се счита, че върху имота не само е започнало, но е и приключило фактическото строителство. Осъществяване на фактическо строителство по смисъла на чл. 2 означава осъществяване на който и да било елемент от отчуждителното мероприятие, а не застрояване в тесния смисъл на думата. Ето защо са неправилни констатациите на съда, че макар и попадащ в терен, върху който е реализирано отчуждителното мероприятие, в процесния имот съществуват части, незасегнати от фактическо строителство. Последните, дори и да са свободни от застрояване, имат обслужващо предназначение спрямо изградените сгради и представляват част от реализираното отчуждително мероприятие. Без значение е обстоятелството, че сградите не засягат пряко процесните части от имота, след като същите се намират в терен, който е функционално свързан с тях и дори понастоящем попадат в оградения двор на "Енергоснабдяване-София ЕСП-Запад", Подстанция "Орион". В хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони е без значение дали оставащите свободни части отговарят на изискванията за обособяване на УПИ, тъй като посоченото е относимо единствено към нормата на чл. 1, ал. 2 от реституционния закон. По изложените съображения обжалваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли първоначалните жалби против отказа на кмета на Столична община. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение