Решение № 9253 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2015 г.

Решение № 9253 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. против решение № 4125/15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 10447/14 г. по описа на АССГ. С обжалваното решение е отхвърлена исковата й молба срещу Районен съд-Б., с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000 лева, представляващ частичен иск от пълния размер претенцията й- 100 000 лева, причинени от действието на заповед № 128 от 6.03.2013 г., издадена от председателя на районния съд-гр. Б., ведно със законната лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба до окончателното ме плащане. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Касаторът изрично се оплаква, че съдът не е приложил правилно материалния закон, но от обстоятелствената й част следва, че касаторът е направил оплаквания и за необоснованост на изводите на административния съд - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи предявения частичен иск. Касаторът претендира заплащане на разноски и за двете инстанции. Ответникът в касационната жалба - Районният съд-гр. Б. чрез неговия председател оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът правилно е преценил, че не е доказана вреда, причинена на ищцата от отменения административен акт и причинна връзка между твърдяната вреда и отменения акт. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с частичен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него считано от датата на подаване на исковата молба, които са причинени от заповед, издадена от председателя на РС-Б.. Съдът е квалифицирал иска като такъв по чл. 1 ЗОДОВ, като е възприел, че вредите, които се цели да бъдат обезщетени са - изключително притеснение, довело до безсъние, депресия, нервност, внезапен безпричинен страх, противоречиви чувства досежно нероденото дете на ищцата, както и заради евентуалното й отрицателното влияние върху атестацията на магистрата, и във връзка притеснения за кариерното й израстване, и накърненото й добро име. Съдът е установил, че жалбоподателката през определен период е работила като съдия в РС-Б., в рамките на който председателят на съда е издал въпросната заповед за "обръщане на внимание". Установено е от съда, че въпросната заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. Във връзка с установеното, съдът е приел, че доказан по делото е само първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт. По отношение на твърдяните от ищцата вреди, съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства въз основа на което е преценил, че те не доказват вредите, за които ищцата твърди, че са настъпили. Съдът е кредитирал представените по делото три броя болнични листа, преценявайки, че те не доказват влошено здравословно състояние на ищцата. Съдът е посочил, че и събраните по делото гласни доказателствени средства не доказват твърденията на ищцата. Съдът е преценил, че отменената като незаконосъобразна заповед на председателя на РС-Б. не е оказала влияние върху кариерното израстване на ищцата, тъй като тя, не е оказала влияние на атестационната й оценка в графа "етично поведение" и тя не е намерила отражение също така, както за класирането й на конкурс за преместване в СРС, така и за взетото решение за това от ВСС към м. 12.2013 г. Съдът е посочил, че липсват данни продължителното атестиране на ищцата да е повлияно от въпросната заповед, още повече, че получената оценка от атестирането е "много добра". Съдът е преценил като недоказани и твърденията й, че публикациите в медиите са предизвикани от председателя на СРС или от колеги на ищцата. Решението на административния съд е правилно. Освен по мотивите изложени в него, настоящият съдебен състав на ВАС преценява иска като неоснователен и по следните допълнителни съображения. Твърденията на ищцата са, че вредите са й причинени от издадената незаконосъобразна заповед и нейното изпълнение. Установено е по делото, че въпросната заповед на председателя на РС-Б., с която е обърнато внимание на ищцата е отменена от съда, тъй като решаващият му извод е, че обстоятелствата, посочени в заповедта са евентуално основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, но не и за приложението на административната мярка по чл. 327 от ЗСВ, която е предвидена само за нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на магистрата. Съдът, сезиран с оспорването на заповедта изрично е посочил в решението си, че няма да разглежда въпроса, има ли или не нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, поради което не се е спирал подробно на фактите, възприети от КПЕ при РС-Б., доколко те са доказани и съставляват ли нарушение на Кодекса. Изводът, който се налага от горепосочените обстоятелства е, че отмяната на заповедта на председателя на РС-Б. не е заради неустановеност на фактическите обстоятелства, посочени в протокола от заседанието на Комисията по професионална етика при РС-Б., които касаят професионалното поведение на магистрата към който протокол препраща заповедта. Тези фактически обстоятелства не могат да се установяват в настоящото производство, нито да им бъде дадена квалификация от гледна точка на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Това от своя страна не позволява да се направи категоричната преценка, че твърдяните вреди са от въпросната заповед за "обръщане на внимание". По своя характер, заповедта не е такава за налагане на дисциплинарно наказание, поради което волеизявлението на административния ръководител за "обръщане на внимание" не е способно да причини вреди с интензитета на поддържаните от ищцата. От друга страна, от данните по делото се установява, че името на ищцата, в качестовото й на магистрат е споменато в статии, публикувани в два местни вестника преди издаването на въпросната заповед. Видно от мотивите на незаконосъобразната заповед е, че като повод за производството по издаването й, се сочат статии от 25.02.2013 г. във вестниците "С." и "Топ преса" и след сигнал на ищцата до Главна инспекция по труда-С. от 26.07.2012 г. По делото не се представени посочените статии от вестници, но от Протокола от 25.02.2013 г. на Комисията по професионална етика при Районен съд-Б. става ясно, че те са свързани с ползваните отпуски за временна неработоспособност от ищцата, начина на изпращане от нейна страна до съда на болничните листа и създадената в съда напрегната обстановка във връзка с разглеждането на разпределените й дела. Следователно, информацията за обстоятелствата, касаещи поведението на магистрата, които обстоятелства впоследствие са обсъждани и констатирани от Комисията по професионална етика, са оповестени чрез средствата за масова информация преди издаването на въпросната заповед на председателя на съда, поради което необосновано е да се приеме, че именно въпросната заповед е източникът на негативни преживявания от ищцата през исковия период, в това число и притесненията й относно нейното кариерно израстване. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че дори да се приеме, че през исковия период, ищцата е преживяла безпокойство във връзка с професионалната си дейност, от данните, установени по делото, не може да се направи категоричния извод, че това безпокойство се дължи на издадената и впоследствие отменена заповед на председателя на РС-Б.. Решението на административния съд е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд