Решение № 9684 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Ани Макс- М. С.", гр. Стара Загора, чрез пълномощник адв. Р. Русев, срещу Решение 4023/19.12.2024 г. постановено по адм. дело 87/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването на ЕТ Ани Макс- М. Сарафов" против Решение 1040-23-2/04.01.2024г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ) - Стара Загора, с което е потвърдено изцяло Разпореждане 5104-23-56/04.12.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ- Стара Загора, с което злополуката, претърпяна от Б. Й. Р. е приета за трудова, по реда на чл. 55, ал. 1 от КСО. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Ответникът директор на ТП на НОИ Стара Загора, в писмен отговор подаден чрез гл. юрк. Крумова оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Й. Б. Р., като пълномощник на част от наследниците на Б. Й. Р., в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е установил, че между ЕТ Ани Макс М. Сарафов и Б. Й. Р. е сключен трудов договор 19 от 04.05.2022 г., по силата на който от 05.05.2022 г. със срок до завършване на определена работа Б. Р. е назначен на длъжността Работник, животновъд в предприятието на жалбоподателя на 8- часов работен ден с място на работа Цех отглеждане на патета с. Зетьово. За сключения трудов договор работодателят изпратил уведомление в съответната ТД на НАП. При подписването на трудовия договор, видно от отразеното в него, на работника е връчен екземпляр от договора. На същия ден (04.05.2022 г.) на Б. Р. е проведен начален инструктаж по безопасност при работа съгласно служебна бележка, подписана от него, макар той да не се е разписал в книгата за начален инструктаж, като е бил запознат и с Правилника за вътрешния ред, но представеният с административната преписка Правилник за вътрешния трудов ред в предприятието е бил утвърден от работодателя на 02.01.2023 г., като не са налице данни за идентичност на последния с правилника, с който работникът е бил запознат. В преписката се съдържа и длъжностна характеристика, подписана от Б. Р., но без отразена дата на подписването й. На 01.01.2023 г. между жалбоподателя и Б. Р. е подписано допълнително споразумение 6 към трудовия договор на последния за промяна на трудовото му възнаграждение. В книгата за периодичен инструктаж не е отразен проведен такъв на Б. Р. през 2023 г. съгласно изискването на т. 6 от издадената от работодателя заповед от 05.01.2021 г. На 02.01.2023 г. от ЕТ Ани Макс- М. Сарафов" била издадена заповед, с която за периода на угояване на патиците на Б. Р. е определено двустепенно работно време от 07,00 часа до 11,00 часа и от 20,00 часа до 24,00 часа. На 18.08.2023 г. същият е изпълнявал служебните си задължения на работното си място, където около 21:00 21:30 часа е намерен мъртъв от колегата му Г. Й. И.. Издаден е акт за смърт 10 от 19.08.2023 г. За настъпилата на 18.08.2023 г. смърт на Б. Р. синът му Й. Р. подал Декларация за трудова злополука с вх. 5101-23-118 от 13.11.2023 г. Със Заповед 5101-23-118#3 от 27.11.2023 г., издадена на основание чл. 58, ал. 1 от КСО от Р. Славчев на длъжност Началник отдел КПК при ТП на НОИ Стара Загора, е разпоредено извършване на разследване на декларираната от Й. Р. злополука от комисия, която в срок до 28.12.2023 г. да изготви протокол за резултатите от разследването, като е определен и персоналният й състав. В хода на разследването по чл. 58 от КСО, освен цитираните по- горе документи (трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен начален инструктаж, Книга за начален инструктаж и Книга за периодичен инструктаж, Правилник за вътрешния трудов ред на жалбоподателя, заповеди на работодателя от 05.01.2021 г. и от 02.01.2023 г., и препис- извлечение от акт за смърт), са събрани като доказателства и писмени обяснения от А. М. С. с дата 25.08.2023 г., М. А. С. с дата 28.08.2023 г., Й. В. С. с дата 11.08.2023 г. и Г. Х. С. с дата 21.08.2023 г., дадени в хода на извършена от Дирекция Инспекция по труда Стара Загора проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ, писмени обяснения от Г. Й. И. с дата 13.10.2023 г. и Й. Б. Р. с дата 13.10.2023 г., съобщение за смърт (медицинско свидетелство за смърт) 144 от 19.08.2023 г. и заключение на съдебно- медицинска експертиза на труп 144/2023, изготвена в хода на досъдебно производство 265/2023 г. по описа на РУ на МВР Чирпан. Въз основа на събраните доказателства е съставен Протокол за трудова злополука 5101-23-118#2 от 27.11.2023 г., в който е прието, че на 18.08.2023 г. Б. Й. Р. е изпълнявал трудова дейност, свързана с основните му задължения по длъжностна характеристика угояване на патици в животновъдното хале на жалбоподателя в с. Зетьово, община Чирпан, съгласно утвърдено двустепенно работно време, като след 21:00 часа е бил на обичайното си работно място, където тялото му е намерено на пода в летално състояние. Посочено е, че съгласно медицинско свидетелство за смърт 144 от 19.08.2023 г. причина за смъртта му е [заличен текст] , а съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза на труп 144/2023 [заличен текст], а контактът е бил с метални предмети, в чийто релеф има правоъгълни елементи. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора е издадено Разпореждане 5104-23-56 от 04.12.2023 г., с което декларираната от Й. Р. злополука, станала на 18.08.2023 г. с баща му Б. Й. Р., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано от осигурителя в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. С Решение 1040-23-2 от 04.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ- Стара Загора жалбата на ЕТ Ани Макс М. Сарафов е оставена без уважение като неоснователна и Разпореждане 5104-23-56 от 04.12.2023 г. е потвърдено като правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е приел, че основният спор между страните касае дали злополуката е настъпила по време на въведеното от работодателя двустепенно работно време или по времето, когато работникът е бил в почивка. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, съдът е обосновал извод, че злополуката, в която е загинал Р. е трудова, тъй като увреждането е настъпило на неговото работно място при извършване на дейност в интерес на предприятието на жалбоподателя. Приел е, че за характера на злополуката като трудова е без правно значение дали въпросната дейност е била извършвана от пострадалия самоволно извън определеното му двустепенно работно време, доколкото не се установява, а и не се твърди той умишлено да е увредил здравето си. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. При правилно установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като наведените от страна на касационния жалбоподател възражения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се възприемат като неоснователни. В хода на производството пред Административен съд Стара Загора, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства. Решаващият съд аргументирано е обсъдил релевантните за спора факти, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е извършил надлежна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на съдебната проверка по чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. В законодателството трудовата злополука изрично е предвидена като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането - временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт; 4. причинно - следствена връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск. Като професионален риск трудовата злополука винаги се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работа по трудово, респ. служебно правоотношение. Тази връзка има функционален характер - увреждането следва да е настъпило при изпълнение на работата. Доказателствата представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови основания. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички нормативноустановени предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО. Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице изпълнение на работа в интерес на ЕТ Ани Макс- М. Сарафов" и присъствието на пострадалия на мястото на инцидента е извън часовете, определени му за работа съгласно изпълняваната длъжност. В конкретния случая, лицето се е намирало на работното си място и е осъществявало вменените му трудови задължения- грижа за животните. Следователно от страна на пострадалото лице са извършвани действия, който са били необходими за осъществяване на работния процес. Обстоятелството, дали е допуснато нарушение на трудовата дисциплина от работника, включително изпълнение на задължения извън описаните работни часове, е ирелевантно за характеризиране на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, съответно при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, който изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. В допълнение, по делото няма данни, травматичното увреждане да е настъпило в резултат на неспазване на трудовата дисциплина, респ. изпълнение на задължения извън описаните в длъжностната му характеристика. Установената фактическа обстановка и извършеният анализ на доказателствата не сочат и на умишлено причинено самоувреждане. Както беше посочено, за да бъде квалифицирана злополуката като трудова следва да е налице функционална връзка между причиненото на пострадалия работник увреждане и извършваната от него работа, която връзка да обуслови направения от административния орган извод, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Увреждането може да е настъпило през време на работа и във връзка с работата, по повод на работата, както и при пътуване от и до мястото на живеене, по време на почивка в работния ден, по време на хранене от и до мястото за това, както и до мястото на получаване на възнаграждение. В случая, обстоятелствата по настъпване на злополуката и механизмът на получаване на увреждането са изяснени. Същите безспорно установяват неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла. Заключенията на приетите СТЕ и СМЕ и показанията на свидетеля И., преценени в съвкупност, недвусмислено обуславят извод, че смъртта на Б. Р. е настъпила от действието на ел. ток вследствие на контакт на тялото на пострадалия с поставен на пода вентилатор за охлаждане на помещението, в което той се е намирал. С оглед правилото на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, показанията на свидетеля Сарафов обосновано не са кредитирани от съда, в частта възпроизвеждаща твърдението на работодателя, че до тялото на пострадалия не е имало ел. източник, в т. ч. и вентилатор, както и че смъртта на Б. Р. би могла да е настъпила в резултат на падане и удрянето му в поилка. Противоречието на твърденията с останалите данни по делото, води до обоснованото заключение, че те представляват защитна теза на касатора. Съвкупният анализ на доказателства сочи, че злополуката е настъпила на работното място и при изпълнение на работа в интерес на предприятието. Настъпилото внезапно травматично увреждане при изпълнение на трудовите функции е причинило смъртта на осигуреното лице. Налице са кумулативните законови предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за приемане на злополуката като трудова. Административният акт, на цитираното в него фактическо и правно основание, правилно е приет за законосъобразен от първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед изложеното Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна е претенция на ответника директор на ТП на НОИ Стара Загора за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ същите следва да се определят на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд шесто отделение,