Решение № 7765 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2017 г.

Решение № 7765 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 261/18.07.2017 г., постановено по АД № 442/2017 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р- 04001515006355-091-001/09.03.2016, издаден на Д. М. М. от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. в потвърдената му с Решение № 159/20.05.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново, с който са му установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 5198.24 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 3 118,64 лв. Обжалва се решението и в частта, в която горепосочената дирекция е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 860,00 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуален закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата на Д. М. М. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Д. М. М., чрез пълномощника си адв. Генов, в писмен отговор излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за основателна. Делото е на фаза втора касация, след повторно разглеждане от страна на Административен съд гр. В. Търново в резултат на Решение № 7439/13.06.2017 г. по адм. дело № 14239/2016 г. на ВАС . Предмет на обжалване пред АС е бил РА № Р- 04001515006355-091-001/09.03.2016, издаден на Д. М. М. от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. в потвърдената му с Решение № 159/20.05.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново, с който са му установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 5198.24 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 3 118,64 лв. За да отмени процесния РА относно установените допълнителни данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., съдът е приел, че не е доказан източника на доходите на физическото лице поради което същите доходи не могат да се квалифицират като облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Като основен довод съдът е изложил неправилната квалификация на органите по приходите на установеното превишение на разходите над приходите Прието е, че данъчната основа не е формирана по особените правила на чл. 122 от ДОПК и ревизионното производство не е проведено по този ред. Съдът е обсъдил общите разпоредби на чл. 10 и чл. 11 от ЗДДФЛ и разпоредбите на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и е приел, че са обложени разходи, а не доходи на лицето. Настоящият състав споделя довода на касатора, че липсват ясни и конкретни мотиви по същество на спора, липсва обсъждане на събраните по делото доказателства, като съдът единствено е цитирал и тълкувал правни норми от ЗДДФЛ. Като е приел, че ревизията е извършена по общия, а не по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът не е обсъждал доказателствата относно действителното наличие на несъответствия и техния размер. В нарушение на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, АС не се е произнесъл по съществото на материалноправния спор, който в случая е наличие на облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Констатацията, че данъчната основа не е определена по реда на чл. 122 - 123 от ДОПК, а при ревизия извършена по общия ред, не предполага възможност съдът да отмени обжалвания РА. В настоящия случай, съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи и финансирания, органите по приходите са извършили въз основа на събраните доказателства и всички факти и обстоятелства, установени за периода с оглед определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ. Установено е също така, че в хода на ревизионното производство не са направени възражения, а и не са представени доказателства, че установеното превишение е резултат на получени от лицето необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ. С оглед на установените факти и обстоятелства, органите по приходите са приели, че дохода на Д. М. са получени през процесния период и като такъв е квалифициран като доход от други източници, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Същият доход участва при формирането на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., при което за спорния период, съобразно Решение № 159/20.05.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново са определена годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ в размер на 51982.36 лв. В резултат на така установените данъчни основи са определени и допълнително данък по чл. 48, ап. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 5198.24. В случая съдът неправилно е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ при ревизия по общия ред. Съгласно разпоредбата за ревизия при особени случаи по чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т. 1-8. Текстът предоставя на органа по приходите преценка дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1-8. В случая, данъчната основа е безспорно установена на база декларирани доходи и реализирани разходи, при което не се налага установяване на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и съответно на така определена база облагане по разпоредбите на материалния закон, а е допустима ревизия по общия ред, каквато е извършена, при която са обложени установените разходи над приходи за съответните данъчни години като разликата е квалифицирана като доход на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. В този смисъл са Решение № 17277/19.12.2013 г., по адм. д. № 5151/13 г., решение № 14223 от 22.11.2017 г., постановено по адм. д. № 4046/17 г., на ВАС първо отделение и др., а цитираното от първоинстанционния съд Решение № 15426 от 95.12.2012 г., по адм. д. № 3124/12 г. по описа на ВАС, осмо отд. е изолиран случай. В случая в тежест на ревизираното лице е било да ангажира пред съда необходимите доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения в жалбата срещу ревизионния акт и потвърждаващото го решение на директора на дирекция "ОДОП", като доказателствени искания в този смисъл не е имало нито при първоначалното разглеждане на делото, нито при повторното. По делото е налице процесуална пасивност от страна на жалбоподателя относно ангажирането на доказателства в полза на твърдяното. Оспорващият ревизионния акт не се е справил с доказателствената тежест в тази насока, която тежи върху него, съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, поради което и жалбата му следва да бъде отхвърлена и ревизионния акт в потвърдената му част да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. При този изход на делото ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото разноски по делото за двете инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,