Решение № 1040 от 31.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител адвокат Пачаманов срещу решение 2760 от 21.04.2022 г., постановено по адм. дело 1460 по описа за 2021г. на Административен съд София град, с което е отменено решение 24/04/1/0/01104/3/0104/01 с отказ за изплащане на финансова помощ с изх.01/2600/540 от 25.01.2021г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Твърди неправилност на съдебното решение с искане за неговата отмяна поради наличие на основанията по чл.209 т.3 от АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива много подробни съображения в касационната жалба като допълнителни мотиви се развиват в представено становище от 24.10.2022г. с цитиране на съдебна практика, както и в представена в съдебното заседание писмена защита от 24.01.2023г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно с присъждане на направените разноски в производствата пред двете съдебни инстанции по представен списък. По делото е представен писмен отговор от К.-2015 ЕООД, гр. София, представлявано К. Димитрова и процесуален представител, в който се поддържа становище за правилност на обжалваното съдебно решение и искане да бъде оставено в сила. Същото се поддържа и в представени по делото писмени бележки. Претендират се разноски адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, правилност на постановеното решение на първата инстанция като се сочи и вече поставени решения по сходни съдебни казуси. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 24/04/1/0/01104/3/0104/01 за отказ за изплащане на финансова помощ с изх.01/2600/540 от 25.01.2021г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ в размер на 1168741,20 лв. по заявената по договор 26/04/1/0/01104 от 8.01.2018г. като отказът е мотивиран фактически с установени налични финансови и икономически обусловености между няколко дружества, поради което настоящото дружество не може да се възприеме като единствен бенефициент, който е създаден за целите на получаване безвъзмездна помощ по линия на европейските програми. Поради което административния орган е приел, че въпреки представянето на отделни самостоятелни проекти по подмярка 4.1, действителност се касае за един проект като групата лица са създали система от правни и фактически действия, за да се направят различни претенции към ДФЗ за подпомагане като се избегне надвишаване на максималните размери на допустимите разходи по подмярка 4.1. Поради което е прието, че са били създадени изкуствени условия за получаване на помощта и като правен резултат е прието нарушение на Наредба 9 от 21.3.2015г. за постановяване на отказ от изплащане на финансова помощ. В съдебното производство като резултат от активното процесуално поведение на жалбоподателя са събрани писмени и гласни доказателства и е приобщено становище на експертиза, като фактическите данни от всички тях са преценявани от първата инстанция съвкупно със събраните в административната преписка. Съдът е възприел всички събрани в съдебното производство доказателства и въпреки предимно изброителното им отразяване /и кратките мотиви защо / е приел, че от фактическа страна, че наличието на роднински и приятелски връзки / за което е приел, че не се спори/ не е възпрепятствало сключването на договора от 2018г., нито е доказало невъзможността да се направят отделни претенции при наличие на отделните предпоставки, както и, че са били налице изкуствено създадени условия за получаване на помощта. Прието е и, че по никакъв начин административния орган не е доказал твърденията си за нанасяне сериозна вреда на европейския бюджет, както и намерението на бенефициента умишлено и целенасочено да навреди на европейските финансови структури нито да се компрометира целта на мярката за подпомагане и спазване на европейските стандарти в условията на земеделските стопанства. Решението е правилно. Не са допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е надлежно, в достатъчна степен обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати и нарушения на материалния закон. Няма спор относно приложимите разпоредби административният орган в акта си е посочил правните основания, въз основа на които е издал акта си. Не е налице и съществен спор за фактите същите са изложени и установени по съответния ред като в съдебното производство, като първа инстанция съдът е допуснал, анализирал и ценил събраните писмени и гласни доказателства. Оплакванията на касатора са свързани с преценката на първата инстанция на фактите в своята същност, без да оспорва или представя други доказателства, които биха довели до различни фактически изводи. Самите твърдения за несъгласие с фактическите изводи на първата инстанция не биха могли да променят изводите, които следва да направи и настоящата. В тежест на ответника е било освен изложеното в административния акт като факти, да се ангажира активно в съдебното производство пред първата инстанция, която е инстанция по същество и допуска всякакви доказателства. Само твърдението, че не е съгласен с направените изводи не може да се възприеме. Още повече, че е въпрос на допълнителни доказателства и тяхното анализиране да се установят твърдяните нарушения на Наредба 9 от 21.3.2015г. Съдът подробно възпроизвел разпоредбите, касаещи постановяване отказ за изплащане на финансова помощ по линия на европейските програми и правилно е достигнал до извода, че при наличие на конкретно посочени основания, изцяло в тежест на административния орган е било да докаже наличието на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта поради наличието на роднински или приятелски връзки между отделни бенефициенти. Само твърдение не е достатъчно, следвало е, както правилно е приел съда, да е налице доказване на субективното намерение да се нанесе вреда предимство или облага и то да са в противоречие с целите на мярката. Такива доказателства или изложение на определени обстоятелства не е било направено и преценката на първоинстанционния съд по отношение на фактите и правото е правилна. Като касационна инстанция, такава по приложение на относимите норми /т.е. по правото/, и предвид забраната на чл.220 от АПК за нови фактически установявания, не следва да се повтарят изложените вече факти, следва да се приложи разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК и да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция. Следва само да се отбележи, предвид цитираната съдебна практика от страна на касатора, че настоящата инстанция изцяло споделя изводи, направени във вече постановени решения на Върховния административен съд по идентични, не еднакви казуси, но правните им изводи са въз основа на конкретна по съответните дела фактическа обстановка и не може принципно да бъде налагана по казуси с различна такава. Настоящите правни изводи са въз основа на събраните в настоящето производство доказателства, процесуалното поведение на страните и при безспорна правна уредба. Поради което решението на Административен съд София град по настоящето дело следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски в размер на 9500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Няма възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение