Решение № 11012 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Гюлеметов, чрез адв. Т. Радуцов, срещу Решение 945/17.02.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 6359/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-83/24.04.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град (ТП на НОИ - София-град), с което е потвърдено Разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 100 лева. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че незаконосъобразно не са били зачетени представените документи, удостоверяващи неговия осигурителен стаж във връзка с правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно: трудова книжка 954/29.10.1971 г., удостоверение обр. УП-3 изх. 651-3/30.03.2004 г. и удостоверение обр. УП-2 с изх. 651-2/30.03.2004 година. Поради това обстоятелство необосновано първоинстанционният административен съд потвърдил решението на органа и приел жалбата му за неоснователна. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да се произнесе по същество, като постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт - София-град чрез Е. Вълева служител с юридическо образование, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение 2153-21-83/24.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Я. Гюлеметов срещу Разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. В съдебното административно производство съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил първоинстанционната жалба. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че административното производство, по което е издадено решението, е започнало с подадено от Я. Гюлеметов заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. МП-139169 от 25.11.2014 година. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град след изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК е изяснило фактите и обстоятелствата по случая, и е постановило Разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 година. С разпореждането на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 - 2 и § 4, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) е отказано отпускането на поисканата пенсия. Това разпореждане е било оспорено в административното производство по чл. 117, ал. 1 КСО пред по - горестоящия административен орган, който се е произнесъл с процесното решение и е отхвърлил жалбата на Гюлеметов против разпореждането от 15.06.2015 година. Приел е, че той не е доказал наличие на материалните предпоставки на нормите на чл. 68, ал. 1-2 и § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателят има осигурителен стаж по смисъла на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, необходим за да му се признае право на пенсия за ОСВ. По конкретно спорът е бил относно това следва да му се зачетат за трудов стаж периодите от време, вписани в представените по делото удостоверителни документи, издадени от ЖПЗ Георги Димитров, СО Вагоностроене Червено знаме Бургас и ДФ Строймашинженеринг. По отношение на зачитането и продължителността на останалия стаж на жалбоподателя страните не са спорили и същият не е бил предмет на разглеждане от органа, съответно от първоинстанционния съд. Разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО сочи, че до 31.12.2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж и доход се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Законодателят изрично е предвидил в чл. 40, ал. 3 НПОС тези документи да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съобразно действащата нормативна уредба жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 25.11.2014 г. и е [дата на раждане] . Към датата на подаване на заявлението е навършил [възраст], а според административният орган осигурителният му стаж е 11 години, 06 месеца и 27 дни от трета категория труд. От първоинстанционният административен съд е установено, че за доказване на осигурителния си стаж жалбоподателят е приложил трудова книжка 954/29.10.1971 г., издадена от ЖПЗ Георги Димитров; Удостоверение обр. УП-30 изх. 247/02.06.1987 г., издадено от ЖПЗ Георги Димитров; Удостоверение обр. УП-3 изх. 651-3/30.03.2004 г., издадено от ДФ Строймашинженеринг и Удостоверение обр. УП-2 с изх.651-2/30.03.2004 г., издадено от ДФ Строймашинженеринг. Неоснователни са претенциите на жалбоподателя да му бъде зачетен за осигурителен стаж, стажът положен в съответните предприятия, които са му издали посочените по горе документи. В хода на съдебното производство е оборена доказателствената сила на Удостоверение обр. УП-30 изх. 247/02.06.1987 г., издадено от ЖПЗ Георги Димитров, тъй като в документа са установени несъответствия между периодите, когато жалбоподателят е работил там при условията на първа категория труд и момента, когато това е признато в нормативен акт. В документа е посочено, че за периода 29.10.1971 г. - 31.07.1973 г. Гюлеметов е бил на длъжност изтърсвач на форми в леярен цех, а за периода 01.10.1973 г. до 30.06.1983 г. на длъжност сърцар формовчик в леярен цех, като е отбелязано, че трудът е първа категория съгласно т. 4 н от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), ДВ, бр.39 от 1983 година. Тази разпоредба от ПКТП (отм.) обаче е въведена през 1990 г. и записаното в удостоверението се преценява като недостоверно. Нередовно е оформена и трудова книжка 954/29.10.1971 г., издадена от ЖПЗ Георги Димитров където е вписан стажът от Удостоверението обр. УП-30. Установено е, че в положените печати фигурира Министерство на транспорта и съобщенията, което към дадения момент е съществувало под друго наименование. В издаденото УП-2 и УП-3 от ДФ Строймашинженеринг на 30.03.2004 г. се установяват несъответствия в съдържанието на документите, които сочат на извод за тяхната антидатираност. В тези удостоверения фирмата се идентифицира с БУЛСТАТ, който е получила през 2011 г. при служебна регистрация по повод висящото производство за несъстоятелност. От справка в Агенция по вписванията се установява, че ДФ Строймашинженеринг не е била вписана в регистър Булстат, а служебната пререгистрация е била извършена на основание §2а от ПЗР на Наредба 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър. Фирмата служебно е била пререгистрирана на 15.06.2011 година. От доказателствата по делото се потвърждават изводите на административния орган, които са възприети и от първоинстанционния съд, а именно, че между СО Вагоностроене, в състава на което се е намирал ЖПЗ Г. Димитров, и ДФ Строймашинженеринг, няма правоприемство, а записите и заверката в трудова книжка 954/29.10.1971 г. за процесния период 03.09.1990 г. - 31.12.1996 г. са нередовни, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Тези обстоятелства наред с обявената със съдебно решение неплатежоспособност на ДФ Строймашинженеринг, доказаната липса на документация на фирмата, обуславят обосновано съмнение по отношение размерите на брутното трудово възнаграждение на касатора, вписани в Удостоверение обр. УП-2 изх. 651-2/30.03.2004 г., съставляващо осигурителен доход за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 година. Правилно първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че лицето не доказва надлежно оформен осигурителен стаж, тъй като представените с преписката документи, които целят да го установят, съдържат множество несъответния в изявената от съставителя им воля, поради което разколебават истинността на фактите и обстоятелствата, които удостоверяват. Поддържайки така изложеното, касационната инстанция счита, че въз основа на наличните по делото доказателства лицето няма право да се пенсионира по чл. 68, ал. 1-2 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, защото няма изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст. Наведените доводи в касационната жалба не опровергават по безспорен начин фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган, обосновано потвърдени от решаващия първоинстанционен административен съд и при липса на допуснати от негова страна съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо, касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд София град е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото и за един юрисконсулт. Я. Гюлеметов следва да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лева, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение