Решение № 84 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5960/2015 г.

Решение № 84 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5960/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. А. Х., Ш. Т. А. А., А. А. К., действаща лично и със съгласието на родителите си А. Х. и Ш. А., А. А. К., чрез родителите си А. Х. и Ш. А., О. А. Х., чрез родителите си А. Х. и Ш. А., подадена чрез адвокат И. С. срещу въззивно решение № 18965 от 8.12.2014 г. по гр. дело № 9378/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение по гр. д. № 22845/2014 г. на Софийски районен съд и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите на основание чл. 19 ЗГР. С определение № 38 от 7.01.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение предвид вероятната недопустимост на съдебното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като с молбата, с която е сезиран съда е за промяна на имената на жалбоподателите в съответствие с приетото в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗГР, а съдът я отхвърил по съображения за липса на важни обстоятелства налагащи тази промяна. Искането е да се постанови ново решение, с което се допусни промяна на имената по чл. 19, ал. 2 ЗГР. Столична община не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че решението е недопустимо и следва да се обезсили. Върховният касационен съд, състав на III г. о., по поставения правен въпрос и като провери правилността на въззивното решение, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е оставил без уважение молбата по чл. 19 ЗГР на А. А. А. Х., Ш. Т. А. А., А. А. К., действаща лично и със съгласието на родителите си А. Х. и Ш. А., А. А. К., чрез родителите си А. Х. и Ш. А., О. А. Х., чрез родителите си А. Х. и Ш. А. като неоснователна. Приел, че изложените в нея аргументи не са от кръга на важните обстоятелства визирани в чл. 19, ал. 1 ЗГР. На поставения правен въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика- постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Прието е, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита. Когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск. При така даденото разрешение на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело, обжалваното решение се явява недопустимо. Видно от изложените в молбата факти, че първите двама жалбоподатели са придобили българско гражданство, а останалите са български граждани, че желаят да променят имената си с наставка -ов и ова, като първият жалбоподател е поискал и промяна в собственото му име се налага извод, че искането е с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗГР. В. съд се е произнесъл по искане с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, като е отхвърлил същото по съображения, че не са налице важни обстоятелства, налагащи промяна в имената на жалбоподателите, което не съответства на заявените в молбата факти. Съобразявайки факти, които не са наведени в молбата при постановяване на решението си, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства на които страната не се е позовала, и не е разгледал предявеният. Постановеното решение е процесуално недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.