Решение № 15073 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2014 г.

Решение № 15073 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милка Димитрова Станева, чрез адв. Илиев като процесуален представител, против решение № 899 от 28.05.2014 г., постановено по адм. дело № 157/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е прогласена нищожността на заповед № 18-640 от 29.01.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което оспорването да бъде отхвърлено или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Емануил Димитров Васков, чрез адв. Хаджиева като процесуален представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане са присъждане на разноски за тази инстанция. Ответниците - Божия Димитрова Тенева, Александър Василев Васков, Атанас Василев Васков, Вангелия Василева Васкова и началникът на СГКК - Благоевград не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е прогласил нищожността на заповед № 18 - 640 от 29.01.2014 г. на началника на СГКК, гр. Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 ЗКИР, в относимите редакции на разпоредбите, е одобрено изменението в кадастралния регистър (КР) на недвижимите имоти, състоящо се в допълване на Димитър Атанасов Васков като собственик на 1/3 ид. част от имот с идентификатор 65334.300.818. Административният акт е издаден по искане на касационната жалбоподателка Милка Димитрова Станева, която е представила удостоверение за наследници и нотариален акт № 117/1970 г. В КР имотът е записан като собственост на ответниците - физически лица. За да прогласи нищожността на оспорената заповед, съдът е приел, че актът е издаден в рамките на недопустимо производство. Посочил е, че не е спазено изискването на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, тъй като не е съставен акт за непълноти и грешки, който да констатира наличието или липсата на материалноправен спор. Обжалваното решение е правилно. Настоящият касационен състав не споделя направеният от административния съд извод за нищожност на заповедта. Оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в недопустимо административно производство, но прогласяването му за нищожен, постановено в обжалваното решение постига крайната цел за установяване на съобразен със закона резултат. Активно легитимирани да поискат изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основанията по чл. 53, ал. 1 (в относимата към датата на издаване на заповедта редакция) ЗКИР са лицата, посочени в разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР, а именно, собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Касационната жалбоподателка е заявила изменение в КР чрез вписване в него на Димитър Васков с права 1/3 ид. част върху посочения имот, нанесен в одобрената кадастрална карта. Обосновано съдът е приел, че Станева не е собственик или носител на ограничено вещно право върху имот с идентификатор 65334.300.818, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иска й за установяване на нейното право на собственост по наследство от Димитър Васков върху 1/9 ид. част от процесния имот. Действително приживе Васков е бил собственик на 1/3 ид. ч. от същия, но след смъртта му тази част е наследена от съпругата му, починала през 1979 г. и трите им деца. Административният орган няма задължение да изследва дали имотът е придобит в режим на семейна имуществена общност. В случая следва да се има предвид, че Станева не е поискала да бъде записана в КР в качеството й на наследник на нейната майка, от която твърди, че черпи правата си. Заявлението касае промяна в регистъра чрез записване на името на баща й Димитър Васков, от чието наследство се е отказала и по отношение на което са отречени собственическите й права с влязло в сила съдебно решение. Издадената в недопустимо административно производство заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налице и друго съществено нарушение, изразяващо се в неспазване на регламентираната в чл. 53, ал. 3 ЗКИР процедура. Тя изисква съставянето на акт за непълноти и грешки, който да се подпише от всички заинтересовани собственици. В случая е поискано изменение на данните в кадастралния регистър въз основа на нотариален акт, удостоверяващ права преди одобряването на картата и регистъра, а не по повод настъпила след този момент промяна в собствеността, поради което изготвянето на такъв акт е задължително. Акт за непълноти и грешки в случая не е съставян и съответно не е предявяван на заинтересованите от изменението лица. Независимо, че съдът е прогласил нищожността на административния акт, вместо да го отмени като незаконосъобразен, решението следва да се остави в сила, тъй като и в двата случая се постига съответният на целта на проверката правен резултат - да се премахнат правните последици на заповедта. При този резултат на ответника по касационната жалба Емануил Димитров Васков следва да бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв., които са своевременно заявени и доказани с договор за правна защита и съдействие от 13.11.2014 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение