Решение № 10248 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Б. от гр. София, чрез адв. Личев, против решение № 6619 от 18.02.2026 г., постановено по адм. д. № 8973/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № САГ22-РА-30-486/12.05.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „гараж, външен клозет и два склада”. С доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община не ангажира становище по жалбата. Ответникът Г. Н. Б. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. Б. против оспорената заповед № РА-30-486/12.05.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община /погрешно вписан номер на заповедта САГ22-РА-30-486/,с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ и констативен акт №2-РСР19-ВК66-410/27.04.2021 г. е наредено на В. Н. Б. и Г. Н. Б. да премахнат незаконен строеж, представляващ „гараж, външен клозет и два склада”, разположен в южната част на съсобственият им имот с идентификатор 68134.507.1396, кв. 15А по плана на гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Приема за установено от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице, че безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които нарушават и предвижданията на действащия подробен устройствен план от 2008г. Прието е,че по отношение на строежа не са налице условията за търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК, касаещо неизследване на въпроса за индивидуализацията на разпоредения за премахване незаконен строеж, в който смисъл е основното възражение на оспорващата. При извършената по реда на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК проверка на законосъобразността на оспорената заповед № РА-30-486/12.05.2022 г. на главния архитект на Столична община е изследвано формално спазването на предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК изисквания за съдържание на административния акт. Въз основа на обективираните в мотивната част на заповедта и в предхождащия издаването й констативен акт №2-РСР19-ВК66-410/27.04.2021 г. факти, не може да се прецени какъв обем от разпоредения за премахване незаконен строеж „гараж, външен клозет и два склада” подлежи на премахване. Незаконният строеж не е индивидуализиран въпреки, че е квалифициран като такъв по т.3, ал.2, чл.225 ЗУТ, по силата на която норма подлежи на премахване като незаконен строеж само изграденото „при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4“, т.е. само частта, изградена извън разрешеното строителство по одобрения инвестиционен проект към Разрешение за строеж №3/10.01.1992 г., издадено от началник управление на ТОА „Сердика“ за строеж: “Външен клозет, гараж, пристройка и преустройство на съществуваща едноетажна жилищна сграда“, находящи се в парцел 1396, кв.160 по плана на гр. София, м. “[местност]“. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява по безспорен начин, че в контура на разпоредения за премахване незаконен строеж се включва законно изграден строеж от 28кв.м. по Разрешение за строеж №3/10.01.1992 г., а обема на целия съществуващ строеж на място към момента е около 48кв.м. При тези данни настоящият състав приема, че оспорената заповед №РА-30-486/12.05.2022 г. на главния архитект на Столична община, съдържа вътрешно противоречие между правното / чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ/ и фактическото основание на издаването й, което е довело до несъотвествие и на разпоредителната й част, което съставлява съществено нарушение на административната процедура и води до неясен предмет на наредения за премахване строеж - без направено описание и точна конкретизация на обема и параметрите на незаконния строеж. Като незаконен е квалифициран целия строеж, описан с местонахождение и параметри, които включват в предмета на премахване и законно изградена част от 28кв.м. на “Външен клозет, гараж“ по Разрешение за строеж №3/10.01.1992 г., издадено от началник управление на ТОА „Сердика“. Следователно разпореденото с процесната заповед премахване на незаконния строеж засяга и части от законни сгради, чието засягане при изпълнението на заповедта е недопустимо и несъразмерно по чл.6 АПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед страда от тежък порок, тъй като е с неясен предмет и от нея не може да бъде установен еднозначно обема на незаконният строеж. Тази неяснота в предмета на административния акт съставлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган е длъжен с оглед нормата на чл. 35 АПК, наред с липсата на строителни книжа за проверявания обект да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. Събраните в първоинстанционното производство доказателства сочат на неизпълнение на това задължение. Ясното и точно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж е от значение освен за законосъобразността на заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ и за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила, тъй като принудителното изпълнение не може да засяга права, извън описаните в изпълнителното основание. Нарушенията, допуснати при издаването на оспорения административен акт са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението, налагат заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Като е достигал до извод в обратен смисъл, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в противоречие със закона. Това налага неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго, с което се отмени като незаконосъобразна заповед № РА-30-486/12.05.2022 г. на главния архитект на Столична община. Разноски се претендират от касаторката за двете съдебни инстанции, възлизащи в общ размер на 1813,49 евро по приложения списък по чл.80 ГПК. Тези разноски са дължими от Столична община на основание чл.143, ал.1 АПК. Възражение за прекомерност не е заявено в процеса от ответника, поради което разноските следва да се присъдят в цялост. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение