Решение № 4455 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9168/2018 г.

Решение № 4455 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9168/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Рико-Г. Господинов", чрез адв. Бучкова, против решение № 1008 от 4.05.2018 г. по адм. дело № 3671 от 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16002615008162-091-001/26.04.2016 г., издаден от Й. Мочева на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Е. Цончев на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 481/14.07.2016 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. Пловдив, в частта за установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва: за 2010 г. за разликата над 1820 лв. до пълния установен размер от 3720,00 лв., ведно със съответни лихви; за 2011 г. за разликата над 454,74 лв. до пълния установен размер от 1954,74 лв., ведно със съответни лихви; за 2013 г. за разликата над 1750 лв. до пълния установен размер от 2750,00 лв., ведно със съответни лихви; за 2014 г. за разликата над 356, 65 лв. до пълния установен размер от 956,66 лв., ведно със съответни лихви. Ответникът - Директор на "Дирекция" ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита на 1.02.2019 г., изготвена от юрк. Бонева, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 990 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 15572 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 5304/2017 г., с което е отменено решение № 224/17.02.2017 г. по адм. д. № 1914/2016 г. на Административен съд - Пловдив във частта, с която е отменен РА № Р-16002615008162-091-001/26.04.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2010 г. над 1820 лв. със съответните лихви, за 2011 г. над 454,74 лв. със съответните лихви, за 2013 г. над 1750 лв. със съответните лихви и за 2014 г. над 356,65 лв. със съответните лихви, в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-16002615008162-091-001/26.04.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която са определени задължения с лихви по ЗДДФЛ за 2010 г. 2011 г., 2013 г. и 2014 г., а също и в частта за разноските, а делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото Административен съд – Пловдив е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на ЕТ "Рико-Г. Господинов" против Ревизионен акт № Р-16002615008162-091-001/26.04.2016 г., издаден от Й. Мочева на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Е. Цончев на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 481/14.07.2016 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. Пловдив, в частта за установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва: за 2010 г. за разликата над 1820 лв. до пълния установен размер от 3720, 00 лв., ведно със съответни лихви; за 2011 г. за разликата над 454,74 лв. до пълния установен размер от 1954,74 лв., ведно със съответни лихви; за 2013 г. за разликата над 1750 лв. до пълния установен размер от 2750, 00 лв., ведно със съответни лихви; за 2014 г. за разликата над 356,65 лв. до пълния установен размер от 956, 66 лв., ведно със съответни лихви. За да постанови този резултат съдът е установил, че Г. Господинов е придобил доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2010 г. в размер на 37 200,00 лв.; за 2011 г. в размер на 19547, 44 лв.; за 2012 г. в размер на 18160, 00 лв.; за 2013 г. в размер на 27500, 00 лв.; за 2014 г. в размер на 9566, 55 лв. Върху определената данъчна основа по реда на чл. 35 и чл. 36 от ЗДДФЛ са определени задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Съдът е приел, че представените в хода на първото съдебното производство пред АС – Пловдив писмени доказателства, както и ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства и ССЕ са имали основната цел да докажат реализирането от страна на жалбоподателя на достатъчно доходи, така че да е видно, че няма превишение на разходите спрямо реализираните за периода постъпления. Процесният случай е съвсем различен и в този смисъл единственото, което е успял жалбоподателят да докаже чрез организираната по този начин защита е, че действително той е реализирал доходи, които не е декларирал, които впоследствие, при извършването на ревизията, органите по приходите правилно са обложили на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. От друга страна съдът е приел, че в хода на съдебното производство е останало недоказано твърдението на РЛ за получени от него заемни средства в общ размер 21 000, 00 лв. по 13 бр. договори за заеми. С тази сума не следва да бъде извършвано намаление на установените в хода на ревизията доходи с неизяснен произход и получената разлика не следва да бъде определяна като данъчна основа за облагане по реда на ЗДДФЛ. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното производство безспорно е установено, че лицето е придобило доходи, които не е декларирало и които са му послужили да за покриване на извършените разходи /внасяне на парични средства в предприятието му - ЕТ "Рико-Г. Господинов"/ през ревизираните периоди. След като източникът на доходите не е изяснен, то правилно органите по приходите и съда са приели, че са налице доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В правомощията на органите по приходите е да определят по кой ред да обложат установения доход на ревизираното лице, дали по общите правила или по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Нормата на чл. 122 ДОПК предоставя на органа по приходите възможност за преценка дали да проведе ревизията по особения ред или по общия такъв, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1-8. В доказателствена тежест на получателя на дохода, в случая на РЛ е да установи, че получените от него доходи са необлагаеми, представляващи заемни средства, или други по чл. 13 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 12 ЗДДФЛ облагаеми са всички доходи, с изключение на необлагаемите такива, т. е. получателят на дохода е ангажиран да установи последното. Обосновано органите по приходите и съда не са кредитирали представените с възражението към РД 13 договора за заем с аргумент, че са съставени с оглед ревизията, не са представени от лицето във връзка с връчените му 3 броя искания за представяне на документи и писмени обяснения. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,