Решение № 9142 от 12.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13603/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р К. Тахтаков срещу решение 3611 от 06.07.2020 година, постановено по адм. дело 3529/2020 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 173/06.03.2020 година на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 40/2019 година и касторът е осъден да заплати на КЗД сума в размер на 100.00 (сто) лева, разноски по делото. В касационната жалба и допълненията към нея не са посочени конкретни касационни основания, но от съдържанието й може да се изведат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорения административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Н. Попова, в писмено становище оспорва касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от юрк. Бешков, който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът проф. Р. Райкова ръководител на секция Управление на двигателната дейност в Институт по биофизика и биомедицинско инженерство Българска академия на науките не изразява становище по касационната жалба. Ответникът член-кореспондент проф. А. Косев директор на Института по биофизика и биомедицинско инженерство Българска академия на науките не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на д-р К. Тахтаков срещу решение 173/06.03.2020 година на КЗД, постановено по преписка 40/2019 година, с което е установено, че проф. Р. Райкова, в качеството й на ръководител на секция Управление на двигателната дейност в Институт по биофизика и биомедицинско инженерство Българска академия на науките не е извършила нарушение по чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. по признаците лично положение, убеждения, възраст и произход по отношение на К. Тахтаков. С решението КЗД е установила още, че член-кореспондент проф. А. Косев, в качеството на директор на Института по биофизика и биомедицинско инженерство Българска академия на науките, в процесния период, не е извършил нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признаците лично положение, убеждения, възраст и произход по отношение на К. Тахтаков и жалбата на последния с вх. 44-00-318/31.01.2019 година е оставена без уважение като неоснователна. Съдът е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Въз основа на анализа на приложените с административната преписка доказателства и тези, събрани в хода на съдебното дирене, е приел че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, при условията на пълно и главно доказване, твърдяното по-неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаците лично положение, убеждения, възраст и произход, поради което е отхвърлил оспорването по жалбата на К. Тахтаков срещу решението на КЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са идентични с тези в жалбата, подадена пред първоинстанционния съд и в развилото се първоинстанционно производство, на които съдът е отговорил след задълбочен анализ на доказателствата. Изводът за съответствие на решението с материалния закон е направен при правилно тълкуване на приложимите норми и се споделя от настоящата касационна инстанция. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При всички случаи санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 с.з. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че нито в административното, нито в съдебното производство жалбоподателят е ангажирал безспорни и категорични доказателства за по-неблагоприятното му третиране по признаците лично положение, убеждения, възраст и произход. За да е налице осъществен състав на нарушение на ЗЗДискр. трябва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак от изброените по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на лицето, а следва да се докаже също така, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в цитираната законова норма. В този смисъл жалбоподателят не е установил факта, че проф. Р. Райкова и проф. А. Косев са го поставили в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, намиращи се в сходно на негово положение. Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията на всички основания по чл. 146 от АПК именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от оспорващия оплаквания при сезиране на специализирания административен орган. Правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила за провеждане на административното производството, като наведените от процесуалния представител на касатора оплаквания в обратна насока са неоснователни. Съдът обосновано е достигнал до законосъобразен правен извод, че в случая установените по категоричен начин факти не съставляват хипотеза на пряка или непряка дискриминация. Както неведнъж е приемал Върховният административен съд, за да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая "лично положение". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата и развилото се производство пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака "лично положение". Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия индивид, защитения признак "лично положение" няма еднозначно прието обективно съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В настоящия случай жалбоподателят пред КЗД не е посочил факти за белези, свързани с личното му положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано според него с неназначаването му на работа в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей - БАН. Нито един белег на личността на Тахтаков не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака "лично положение", съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателя, който да го отличава от останалите служители или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака "лично положение", не може да се установи неравно третиране. Дори и да се приеме, че причината е в личността на жалбоподателя, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че е налице пряка дискриминация по защитения признак лично положение. Не всяко неблагоприятно третиране е пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., а само това, което е провокирано от защитен признак на лицето по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По делото не е установено конкретен присъщ, иманентен белег на личността на Тахтаков, който го отличава от останалите служители, т.е. изпълва съдържанието на признака "лично положение" и е причина да бъде неравно третиран. В случая както органът, така и съдът са извършили пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на неравно третиране не е нарушено. В обжалваното решение са изложени съответни на закона правни съображения, обосноваващи постановения резултат, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Нито пред комисията, нито в първоинстанционното производство е установено, че по отношение на К. Тахтаков е извършена дискриминация по признаците лично положение, убеждения, възраст и произход. В касационната жалба се съдържа искане за отговори на конкретни въпроси, на които касационната инстанция, а и първоинстанционният съд, са отговорили в мотивите на съдебните актове. По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, К. Тахтаков ще следва да бъде осъден да заплати на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,