Решение № 8966 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2017 г.

Решение № 8966 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следавщите АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет чрез неговия процесуален представител срещу решение № 5694/19.08.2016 г. по адм. д. № 9891/2015 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Т и Т Инженеринг" ООД гр. С. чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховата административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за окончателност на първоинстанционното решение. Действащата редакция на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, изм. ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 10.02.2017 г. не предвижда окончателност на първоинстанционни решения като обжалваното. В ЗИДЗУД /ДВ, бр. 13 от 2017 г./ се съдържа изрична преходна разпоредба /§ 60, ПЗР на ЗИДЗУТ/, регламентираща, че неприключилите съдебни производства по чл. 215, ал. 7 ЗУТ се приключват по реда на този закон. В случая е налице висящо производство и същото следва да се разгледа съгласно по приложимия процесуален закон, предвиждащ обжалваемост на първоинстанционните решения по висящите спорове. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Т и Т Инженеринг" ООД гр. С. срещу решение № 307/28.05.2015 г. на касатора, с което е одобрен план за регулация и застрояване в частта досежно засягането на УПИ VI-2097 и УПИ VII-2097, кв. 15, местност Дианабад. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Бивш УПИ !!- за обществено жилищно строителство е отреден по плана от 1989 г. Със заповед от 2001 г. на главния архитект на С. е одобрено частично изменение на застроителния и регулационния план, като от парцел !!. за обществено жилищно строителство са образувани парцели VI-2097 и VII-2097-за жилищно строителство, магазини, офиси и КОО. С оспореното решение на Столичния общински съвет двата посочени парцела се обединяват заедно с друг поземлен имот в нов УПИ II - за озеленяване и детска площадка. Според съда обжалваното решение е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на процедурните правила. С приемането на ОУП се променят градоустройствените параметри, т. е налице е промяна в усройствените условия, при които е бил съставен действащият ПУП, което принципно е основание за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 11, т. 1 ЗУТ. В случая изменението не се състои в промяна на показателите за плътност на застрояване по отношение на двата имота, а в цялостна промяна на предназчението им чрез отреждането им за озеленяване в режим "Тго". Като е предвидено озеленяване, което засяга имотите на жалбоподателя, вместо законосъобразното запазване на предвиденото по действащия ПУП строителство с намалени показатели относно плътност на застрояване, което е технически възможно според вещото лице, се засягат частни имоти, без да са изложени конкретни мотиви. Липсата на такива мотиви не дава възможност на преценка дали административният акт в обжалвата му част е издаден в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Така постановеното решение е необосновано: Планът за регулация и застрояване е приет за преструктуриране на съществуващи жилищни комплекси при условията на чл. 22, ал. 4-7 ЗУТ, както и като изменение на действащи регулационни планове по чл. 134 и следващите ЗУТ. В мотивната част на обжалваното решение е прието, че планът е изработен върху действащия кадастрален план, както и при съобразяване на новия ОУП на С. и разпоредбите на ЗУЗСО. В разпоредбите на чл. 22, ал. 5, 6 и 7 са регламентирани условията за ново строителство в съществуващите жилищни комплекси съгласно устройствените показатели за съответната устройствена зона, Това са плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. Алинея шеста не допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелените площи, определени в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случая ОУП на С. предвижда плътност на застрояване 40 %, а по одобрения за двата парцела през 2001 г. план за регулация и застрояване плътността на застрояване е 60 %. В мотивите на обжалваното решение е прието, че следва да се запази предвиденото строителство при намаляване на плътността на застрояване, което технически било възможно. Този извод е необоснован. За УПИ II в кв. 15 по обжалваното решение е предвидено плътност на застрояване 30 % и не по-малко от 50 % озеленени площи. За да се приеме липсата на предпоставките на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, следва да се прецени плътност, интензивност за застрояване и минимални изисквания за озеленяване. Дали е допустимо в жилищен комплекс да се урегулира нов имот или запази урегулиран вече такъв за жилищно строителство зависи от спазването на съотношението за "застроена-озеленена площ" в рамките на отделния квартал на първо ниво и след това-спазване на нормите за това съотношение за целия квартал. В случая няма изследване, направено от първоинстанционния съд в тази насока. По същество съдът е приел, че са налице основанията за изменение на регулационния и застроителния план за VI-2097 и VII-2097-за, но е развил доводи за недопустимост на промяната на предназначението на вече урегулираните имоти. За да се направи този извод, следва да са налице категорични данни дали с вече направеното урегулиране и застрояване с плана от 2001 г. съотношението застрояване-зелена площ ще се наруши съобразно законовите изисквания. Контретни констатации в тази насока не са изложени и такъв извод за конкретните урегулирани имоти не е направен. В конкретния случай съдът не е разгледал казуса с оглед посочените в обжалваното решение правни основания на ЗУЗСО, като и посоченото в обстоятелствената част като фактическо основание- приемането на ОУП, който въвежда промяна в устройствените условия, както и правното основание на чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Съдът изобщо няма произнасяне налице ли са релевантните за изменение на плановете юридически факти. Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят в случаите, когато те противоречат на предвижданията на общия устройствен план. За установяването на тези релевантни факти е следвало да се направи анализ на конкретните показатели за допуснатото вече регулиране и застрояване на процесните имоти спрямо показателите на квартала, определени с ОУП. В тази насока вещото лице е заявило, че не може да отговори на въпроса как прилагането или неприлагането на одобрения ПУП-ПЗ може да наруши или не балансът на територията на местността относно параметрите на застрояване и озеленяване. За да се отрече липсата на възможност за контрол на административния акт досежно съобразяването му с принципа за съразмерността по чл. 6 АПК, следва най-напред да се установи от съда кои са и налице ли са релевантните факти за приемането на административен акт със съдържание като оспорения съобразно фактическите основания в обстоятелствената му част и правните основания в разпоредителната му част. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,