Решение № 2176 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 537/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от П. И. Т. срещу решение 3208/24.10.2024 г., постановено по адм. д. 304/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на П. И. Т. срещу ревизионен акт Р-16002422003781-091-001/07.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта му, изменена с решение 148 от 26.04.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с която на лицето са определени допълнителни задължения в размер на 19 247, 25 лв. и лихви в размер на 3 533, 76 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16002422003781-020-001/25.07.2022 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, изменена със заповед Р-040007210031340.-020-002/27.08.2021 г., е възложено извършването на ревизия на П. И. Т. за определяне на задълженията за ДОО за самоосигуряващи се лица, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец, за УПФ за самоосигуряващи се лица, за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица, за периода 01.01.2019 г. 31.12.2021 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-16002422003781-092-001/04.01.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16002422003781-091-001/07.02.2023 г. С решение 148 от 26.04.2023 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, ревизионният акт е изменен, като са определени задължения в размер на 19 247, 25 лв. и лихви в размер на 3533, 76 лв. При ревизията е установено, че П. И. Т. е осъществявал търговска дейност продажба на изработени сувенири от дърво, чрез Еконт експрес ООД. Изпращал е пратки с изработени от него изделия от дърво чрез посоченото куриерско дружество на различни лица, като продажбите са осъществявани редовно и с цел реализиране на доходи. Изработените изделия са заплащани от клиентите на куриерското дружество при доставките с наложен платеж или парични преводи, след което получените суми са изплащани от куриерското дружество на ревизираното лице, съгласно приложени електронни изявления. Получените от лицето парични средства са обобщени по месеци, източници и суми в ревизионния доклад. Направен е извода, че П. И. Т. е осъществявал търговка дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Търговския закон и е данъчнозадължено лице за целите на ЗДДФЛ, като получените от него доходи подлежат на облагане като търговски сделки по ЗДДФЛ. Установено е, че от лицето не са подавани декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди, а извършените продажби на произведените от него изделия не са декларирани. Установено е, че лицето не е осчетоводило приходите от извършените продажби на изработените от него изделия, за които са получени суми чрез наложен платеж и парични преводи. Същите са определени от органите по приходите като укрити приходи. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени уведомления по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК, в които е посочено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както и осигурителният доход за определяне на задължения за ДОО, ДЗПО УПФ и здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за ревизираните периоди ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. По отношение на определените с ревизионния акт разходи за дейността и установения облагаем доход за ревизираните данъчни периоди, определени въз основа на закупените от него разходи за материали, органите по приходите не са определили разходи за дейността по аналог по данни от лица, извършващи дейност със сходен предмет на дейност. С ревизионния акт е установено, че лицето основно е реализирало доходи от изработка на изделия от дърво сувенири, дейност, която се доближава до занаятчийската. В ЗДДФЛ са предвидени разходи за подобна дейност в размер на 40%, което е приел решаващият административен орган. Решаващият административен орган е приел, че след като ревизираното лице не е представило доказателства, че е член на занаятчийската камара, правилно получените от него доходи са обложени с годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ като доходи от стопанска дейност с 15 на сто данък, а не като занаятчийска дейност с 10 на сто данък по ЗДДФЛ. За 2019 г. на лицето е определен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 1509, 42 лв. и лихви в размер на 401, 45 лв., за 2020 г. в размер на 1867, 533 лв. и лихви в размер на 307, 33 лв., за 2021 г. в размер на 2019, 06 лв. и лихви в размер на 127, 54 лв. Когато органите по приходите установяват получени приходи, доходи от извършване на икономическа дейност, това е дало основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл. 122 чл. 124 от ДОПК. За 2019 г. са определени дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 2062, 74 лв. и лихви в размер на 638, 02 лв., дължими осигурителни вноски за ДЗПО УПФ в размер на 696, 87 лв. и лихви в размер на 215, 57 лв., дължими осигурителни вноски за ЗО в размер на 1114, 99 лв. и лихви в размер на 344, 92 лв. за 2020 г. са определени дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 2552, 11 лв. и лихви в размер на 517, 18 лв., дължими осигурителни вноски за ДЗПО УПФ в размер на 862, 20 лв. и лихви в размер на 174, 72 лв., дължими осигурителни вноски за ЗО в размер на 1379, 522 лв. и лихви в размер на 279, 55 лв. за 20211 г. са определени дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 2759, 19 лв. и лихви в размер на 277, 97 лв., дължими осигурителни вноски за ДЗПО УПФ в размер на 932, 16 лв. и лихви в размер на 93, 90 лв., дължими осигурителни вноски за ЗО в размер на 1491, 46 лв. и лихви в размер на 155, 61 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на П. И. Т. е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че е доказано наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК като основание за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 чл. 124а от ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че П. И. Т. е реализирал продажби на стоки изработени от него сувенирни изделия от дърво, които са доставяни до крайните клиенти чрез куриер, като плащанията са получавани чрез наложен платеж и пощенски парични преводи. От куриерското дружество са представени и електронни изявления за изплатени суми на П. И. Т., в които като получател на сумите е вписан П. И. Т. и е положен подписа му. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че не е било оспорено извършването на посочената дейност, както и автентичността на подписите, положени в представените електронни изявления. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са идентични на тези, съдържащи се в жалбата до първоинстанционния съд. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че въз основа на събраните и анализирани доказателства органите по приходите правилно са достигнали до извода, че по отношение на лицето са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Правилно е прието, че са налице доказателства за недекларирани от П. И. Т. доходи за извършване на търговия със стоки. Безспорно по правилото на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК изцяло в доказателствена тежест за органите по приходите е да докажат осъществяването на предпоставките за възникване на установените с ревизионния акт публични задължения, с която същите са се справили в хода на процеса, както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд. Събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства не са оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, доколкото декларацията не е тази по чл. 50 от ЗДДФЛ. Неподадената декларация по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК е от вида на декларациите по чл. 107, ал. 1 от ДОПК, доколкото декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ е от тези по чл. 105 от ДОПК. Обстоятелството по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ДОПК органите по приходите са обосновали именно с неподаването на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Правилно е и разбирането на първоинстанционния съд за наличието на обстоятелството по чл. 120, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Като е осъществявал дейност като търговец по Търговския закон, П. И. Т. е формирал предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството и за него следва задължението да води текущо счетоводно отчитане по чл. 3 от Закона за счетоводството. Правилно е разбирането на първоинстанционния съд за наличие на обстоятелството по чл. 120, ал. 1, т. 2 от ДОПК налице са данни за укрити доходи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че П. И. Т. е реализирал продажби на стоки изработени от него сувенирни изделия от дърво, които са доставяни до крайните клиенти чрез куриер, като плащанията са получавани чрез наложен платеж и пощенски парични преводи. От куриерското дружество са представени и електронни изявления за изплатени суми на П. И. Т., в които като получател на сумите е вписан П. И. Т. и е положен подписа му. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че не е било оспорено извършването на посочената дейност, както и автентичността на подписите, положени в представените електронни изявления. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства и изслушаната съдебна експертиза се установява, че през ревизираните периоди П. И. Т. е извършвал системно дейност по продажба на стоки с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност следва да се определи като стопанска дейност. Предвид обема и броя на продажбите, на размера на постъпленията от парични суми от тези продажби, правилен е направеният извод, че П. И. Т. извършва независима икономическа дейност, като не е декларирал доходите от същата. Правилно първоинстанционният съд е определил като неправилно разбирането на П. И. Т., че реализираните доходи са необлагаеми предвид обстоятелството, че са реализирани доходи от продажба на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети. Действително, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2, б. б, не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети. Посочената норма определя като необлагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, като изключенията, а именно облагаемите доходи са посочени в чл. 13, ал. 1, т. 2, б. а в, сред които по т. 2, б. б като облагаеми се определят доходите от продажба или замяна на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети. Дори и да се приеме, че лицето извършва дейност, посочена в приложение 4 към чл. 61з от Закона за местните данъци и такси, патентна дейност, то не се установява обстоятелството на подадена декларация по образец по реда на чл. 61н, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Съгласно посочения текст, лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на изхода на спора е основателно. Следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 1438 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение