Решение № 339 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 311/2008 г.

Решение № 339 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 311/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на П. И. Ч. от гр. С. срещу решение от 2.06.2007 г., постановено по гр. д. № 2789/2005 г. на СГС, IV "Б." отделение, с което е оставено в сила решение № 3 от 30.01.2001 г. на СРС, ГК, 61 състав,, постановено по гр. д. № 6320/2000 г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на апартамент № ..., вх. "Б", ет. .., бл. ... в ж. к. "Л." гр. С. и лек автомобил марка "ЗАЗ ...", с рег. № А* и лек автомобил марка "М. ..." с рег. № С* жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което делбата на посочения апартамент и движими вещи да бъде допусната при законните делбени части. Ответниците по жалбата Т. А. Ч. и А. И. Ч. не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С въззивното решение съдът е приел, че по отношение на апартамент № ... не е възникнала съсобственост по реда на наследяването от общия наследодател на страните И, поради което не е допуснал делба по отношение на него. Досежно движимите вещи - леки автомобили - марка "М." ... и "З." делбата не е допусната доколкото макар и съсобствени, вещите не могат да бъдат обект на делба тъй като не е установено тяхното местонахождение към момента на допускане на делбата. Решението е правилно. Данните по делото сочат, че апартамент № 1* ет. .., вх. "Б", бл. ... в кв. "Л." заедно апартамент № ... в същия блок и вход са дадени като обезщетение на общия наследодател И за отчужден негов имот. Видно от заповед на Председателя на ИК на СНС № РД-44-1159/07-05-82 г., издадена по чл. 100 ЗТСУ (отм.) същият се е възползвал от възможността, дадена в разпоредбата на чл. 102 ЗТСУ (отм.) да прехвърли правото да бъде обезщетен с жилище на неговия син и ответник по иска за делба А. Ч. С оглед на това с издадената в негова полза заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) същият е придобил собствеността върху имота. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че апартамента не е бил в патримониума на общия наследодател И, същият не се явява съсобствен на страните по силата на наследственото правопроиемство и иска за неговата делба е неоснователен. Правилно въззивният съд е приел, че делбата на движимите вещи - леки автомобили не следва да се допуска, доколкото не е установено тяхното местонахождение. Последното е така, доколкото липсата на данни в тази насока препятства възможността за проверка на тяхното реално съществуване, а делба се допуска само на съществуващи вещи. Твърденията в касационната жалба, че по делото има доказателства относно местонахождението на двете коли вкл. и гласни такива, е изцяло голословно. С оглед на изложеното, обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.