Решение № 2015 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2015 г.

Решение № 2015 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Решение № 6655 от 02.11.2015 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 6841 по описа за 2014 г., с което е отказано исканото от касационния жалбоподател с молба изх. № 11-01-90 от 22.07.2015 г., на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, чл. 176, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, допълване на Решение № 4958 от 13.07.2015 г. по адм. дело № 6841/2014 г., с което по жалба на "В. Т. А. "ООД е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № /18.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С..

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че няма основание за допълване на решението, при неправилно тълкуване на приложимата разпоредба на чл. 173, ал. 2 АПК. Следвало съдът да постанови връщане на преписката за нова ревизия.

Ответникът по касационната жалба - "В. Т. А." ООД, чрез адв. И. Панева, оспорва жалбата.

Подадена е втора касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП", която по същество е частна жалба против Определение № 4904 от 11.09.2015 г., с което е отказано изменение на Решение № 4958 от 13.07.2015 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 6841 по описа за 2014 г., в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че присъдените с Решението разноски са прекомерни с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по тази жалба "В. Т. А. "ООД, чрез адв. Панева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на жалбите и направените в тях оплаквания, ги намира процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По касационната жалба.

Правилно административният съд е приел, че нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК визира хипотезите, при които спорът не може да се реши по същество от съда, а естеството на настоящия спор, предмет на делото пред АССГ не е такова. Напротив, в производството по обжалване на РА първоинстанционният съд е длъжен винаги да разгледа спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Налага се изводът, че административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия в производство по оспорване на РА, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Единствено в ал. 3 на същата разпоредбата е предвидена възможност съдът да върне преписката на органа по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и това е тогава, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, но ал. 4 на същия текст изключва прилагането на алинея 3 за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, съдът няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в специалния ДОПК. Позоваването от касатора на разпоредбите на АПК е неправилно, тъй като по силата на § 2 от ДОПК, разпоредбите на АПК се прилагат само при неуредени в кодекса случаи. Правомощията на съда са изрично уредени в специалния кодекс, поради което правилно съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да остане в сила.

2.По частната жалба.

За да отхвърли молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските, първоинстанционният съд е съобразил, че преди постановяването на съдебния акт по съществото на спора са проведени повече от две открити съдебни заседания, извършени са различни процесуални действия, изискващи процесуално представителство, предметът на ревизионното производство е свързан с множество доставчици, по чиито фактури е отказано право на данъчен кредит, поради което не може да се направи обоснован извод, че делото не представлява фактическа и правна сложност.

Определението е правилно.

Съдът обосновано е приел, че с представените своевременно доказателства е доказано извършването на присъдените разноски за адвокатски хонорар. Правилно съдът е приел, че обвяването на нищожността на РА от първоинстанционния съд не лишава делото от фактическа и правна сложност, защото последната се определя обективно от броя и тежестта на повдигнатите спорни фактически и правни въпроси при проучването на делото от процесуалния представител на страната, както и от извършените, при процесуалното представителство, действия - критерии, които в настоящия случай са изпълнени. Затова обявяването на нищожността на РА от първоинстанционния съд, само по себе си, не може да обоснове обратен на направения от административния съд извод за сложността на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение