Решение № 3365 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

И.д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Инфраструктура на електронното управление обжалва Решение 5814/05.10.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 5747/2023 г., с което е отменена Заповед ИА-ЧР-553/25.05.2023 г., издадена от изпълнителния директор на агенцията, за прекратяване, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, на служебното правоотношение с П. К. И. на длъжност главен експерт в сектор Наблюдение и управление на ЕЕСМ, отдел Управление и поддръжка на ЕЕСМ в дирекция Оперативно наблюдение и поддръжка на системи на ИА ИЕУ.

Заявено е оспорване на решението и в частта за размера на присъденото от административния съд адвокатско възнаграждение.

Ответникът П. К. И. е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

I. Касационната жалба против решението в отменителната му част е допустима, но неоснователна.

Решаващите изводи на първостепенния съд за противоречието на заповедта с материалния закон са правилни. Административният акт е материално незаконосъобразен на няколко отделни основания.

1. Заповедта е издадена по повод на молба по чл. 122 ЗДСл. на П. И. от 05.05.2023 г. за явяване в агенцията и възстановяване на заеманата от него длъжност. Предходната заповед от 08.02.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение с И. като началник на отдел в закритата Държавна агенция Електронно управление е отменена с влязло в сила решение на АССГ по адм. дело 1848/2022 г.

1. Практиката на ВАС е последователна в разбирането за дължимостта от изпълнение на задължението на органа по назначаването да възстанови служителя на предишната длъжност - чл. 122, ал. 1 ЗДСл., независимо от структурните промени в администрацията, на които се позовава касаторът, настъпили в периода между прекратяването на служебното правоотношение и съдебната отмяна на разпореждащия го акт. Структурните и персоналните промени не трябва да се преценяват като обективна пречка за изпълнение на съдебното решение. Органът е бил длъжен да създаде условията, обезпечаващи възстановяването на служебното правоотношение във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение.

1. В случая задължението по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. е останало неизпълнено.

Според мотивите на заповедта функциите на ръководения от И. отдел в ДА ЕУ са преминали в новосъздадена дирекция към ИА ИЕУ и се изпълняват от съответно звено в администрацията на агенцията, наред с други функции. На И. обаче е предложена експертна длъжност, въпреки че предишната му длъжност е била ръководна. Отликата между двете не се корени единствено в наименованието на длъжността и важността на титлата началник, както се твърди в жалбата. Ръководните и експертните са различни видове длъжности в администрацията, с отделни длъжностни нива и функции чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 4, ал. 1-3, чл. 5 и 6 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията.

1. Приложеното със заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. при съкращаване на длъжността, не е осъществено. Волеизявлението на органа е вътрешно противоречиво от правно-логическа гледна точка и почива на взаимно изключващи се факти.

а. Изпълнителният директор на агенцията е издал Заповед ИА-ЧР-552/09.05.2023 г. за възстановяването на И. на длъжност главен експерт, за която съдът правилно е констатирал, че няма данни дори да е връчена. Следователно служебно правоотношение за тази длъжност, прекратено с отменената от първата инстанция заповед, въобще не е възникнало вж. чл. 14, ал. 1 ЗДСл.

б. Изразеното пък от И. несъгласие да заеме предложената му длъжност по хипотеза не би могло да рефлектира върху съществуването й. Макар и обявена за съкратена чрез основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тя в действителност продължава да съществува.

1. При тези факти и правната им квалификация от органа по назначаването, постигнатият резултат може да се обобщи по следния начин: не е изпълнено влязлото в сила съдебно решение за отмяна на заповедта за уволнение от 08.02.2022 г., издаден е акт за възстановяване на служителя на друга длъжност и е наредено прекратяване на невъзникнало правоотношение поради съкращаване на съществуваща длъжност.

Очертаните пороци на заповедта, материалноправното им естество и тяхната тежест пораждат като правна последица основанието за отмяна на акта по чл. 146, т. 4 АПК.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация ще бъдат присъдени своевременно заявените разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лв. за платено адвокатско възнаграждение чл. 143, ал. 1 АПК.

Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатския хонорар. По същността си то е бланкетно и почива на презумпцията, че след като сумата превишава минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), тя следва да бъде редуцирана. При минимален размер по наредбата от 1000 лв., релевираният за възстановяване не е прекомерен нито с оглед значението на употребеното понятие, нито при съобразяването му с действителната правна и фактическа сложност на делото, респ. характера на незаконосъобразно прекратеното правоотношение, необходимата и осъществена съдебна защита срещу засягащия правата на служителя акт.

II. Касационната жалба в частта за присъдените с решението разноски е недопустима.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като молбата е инкорпорирана в касационната жалба и първата инстанция не се е произнесла по нея, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а искането изпратено по подсъдност на АССГ на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение