Решение № 12176 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 53 от 15.03.2021 г., постановено по адм. д. 109/2021 г. Административен съд Перник, е отхвърлил жалбата на Н. Икониев против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/3389 от 27.09.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - гр. София, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 350,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Икониев от гр. Трън, общ. Трън, обл. Перник, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв.А. Динев. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни доводи се излагат в жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Перник и да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба заместник - изпълнителен директор на ДФ Земеделие гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Н. Икониев против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/3389 от 27.09.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - гр. София,, с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и му е установено публично държавно взимане в размер на 9 415,81лв., представляващо - 25% от общата изплатена сума по декларирана мярка 211 за кампаниа 2011, 2012,2013,2014г. на основание чл.14,ал.1,т.4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че последният е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че актът е законосъобразен, като издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Посочено е, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., като размерът на подлежащата на възстановява субсидия е правилно определена в акта и безспорно е установена по делото. Посочено е, че не са налице и основанията по чл.15 от наредбата за изключване на прилагането на чл.14. На отделен ред е направено тълкуване на последната разпоредба, според която при наличие на извършени компесаторни плащания и неизпълнение на задължението на получателя им да подаде заявление за подпомагане е налице основание за изключване от подпомагане по мярка 211 и за установяване на публично държавно вземане. Решаващият съд е изложил мотиви, че издаденият акт е в съответствие с целта на закона. Доводи в тази насока са обосновани с това, че развитието на селските и планинските райони се постига чрез безвъзмездното финансиране при дългосрочно осъществяване на подпомаганата дейност, като специално за мярка 211 е прието, , че продължителността й следва да е пет години. От това е обоснован извод, че преждевременното прекратяване е в противоречие с целта на мярката, формулирана в чл.2,т.9 ЗПЗП, в частност на тези посочени в чл.1,ал.4 от цитираната Наредбла 11 от 03.04.2008г. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Перник е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. Навеждат се доводи, че в хода на производството по издаването на обжалваният АУПДВ са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото същият не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт за изключване от подпомагане. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че през 2011г. жалбоподателят е регистриран с УРН, като за кампания 2011 г. е подал заявление с УИН 14/180511/28864 и е регистриран по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя и по мярка 211 Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. По силата на това заявление е поел петгодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район, като по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони за кампания 2011 е оторизирана и съответно платена сума в размер на 7 218,27лв, а при извършена последваща оторизация и сумата 274,60лв.; за кампания 2012 г. - сума в размер на 9 221,97 лева, а за кампания 2013 г. - сума в размер на 8 553,71лева.; за 2014г. общо 12 394,88лв. За кампания 2015 г. е установено, че лицето не е подало заявление за подпомагане по мярка 211 НР 1, което съставлява неизпълнение на изискването на чл.4,ал.1,т.2 и т.3 от Наредба 11/03.04.2008г. кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба да извършват земеделска дейност в съответния неблагодетелстван район най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. С АУПДВ 01-6500/3389 от 27.09.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - гр. София, се изключва от подпомагане Н. Икониев и на същия се установява публично държавно взимане, представляващо - 25% от общата изплатена сума по декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) за периода 2007 г. 2013 г. в размер на общо на 9 415,81лева. Основните възражения на касационния жалбоподател са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради това, че не е налице влязъл в сила акт за прекратяване на поетия от Н. Икониев ангажимент, които акт се явява законово предпоставка за издаване на последващ АУПДВ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото е безспорно установено, че с подаване на заявление с УИН 14/180511/28864 през 2011г. Н. Икониев е поел петгодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. Безспорно е също така и че при извършената по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП административна проверка е установено, че за кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане, с което е нарушил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Последици от това са и предвидените в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. изключване от подпомагане и задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г. (след четвъртата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4, възстановяването е в размер на 25 % от получените компенсаторни плащания. Актът е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/03.04.2008 г., като в съответствие с този текст от наредбата с АУПДВ земеделският стопанин е изключен от подпомагане и е задължен да възстанови 25 % от общата изплатена сума на основание чл. 14, ал. 1, т. 3, тъй като е прекратил участието си в мерките след четвъртатагодина. Ясно е, че фактическото и правно основание за изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е едно и също неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент и по точно след четвъртата година (за 2015 г.), което обуславя прилагането на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11/03.04.2008 г. Именно поради тази причина няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления на административния орган да бъдат обективирани в един административен акт, противно на изложеното от касационния жалбоподател. Следва да се посочи, че обективирането в текста на един документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за унищожаемост, като в чл. 21, ал. 1 АПК, чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК или в Наредба 11 от 03.04.2008 г. не е предвидено ограничение за обективирането на повече от едно волеизявление и не съществува процесуална пречка изключването от подпомагане и установяването на публично държавно вземане с оглед задължението за възстановяване на получената помощ (изцяло или частично) да бъде постановено с един административен акт - АУПДВ, което е и сторено в процесния случай. Необосновано касаторът счита, че издаването на АУПДВ се намира в зависимост от наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент. В тази връзка не се споделят доводите на касационният жалбоподател, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен по причина, че липсва влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, който да служи като правно основание за издаване на акта за възстановяване на посочената сума. Нещо повече следва да се отбележи, че според предишната редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 с доп. ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г. ДФ Земеделие прекратява многогодишния ангажимент за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Посоченият текст е отменен с решение 4401 от 13.04.2016 г. по адм. дело 4639/2015 г. на ВАС, оставено в сила с решение 959 от 24.01.2017 г. по адм. дело 6752/2016 г. на петчленен състав на ВАС. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г. В тази връзка и доколкото правомощието на административния орган да прекратява многогодишен ангажимент е било изрично отменено от ВАС, то твърденията на касатора за задължително прекратяване на ангажимента по мярка 211 влязъл в сила АА, преди издаване на отменения АУПДВ, е необосновано. Отделно от това, този спор вече е разрешен с отменителното решене на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, 1391 от 03.02.2021г. , постановено по адм.д. 7698/2020г., с което решение е било отменено първоначалното отменително решение на Административен съд Перник 116 от 09.04.2020г. постановено по адм.д. 790/2019г. и са дадени указания на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото в смисъл, че отсъствието на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента не е съществено нарушение на административно-производствените правила. При новото разглеждане на делото при условията на чл. 224 АПК тези указания са спазени и изпълнени от първоинстанционния съд. Те се споделят и от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Неподаването на заявление в този смисъл представлява самоволен отказ на бенефициента от подпомагане за кампания 2015 г., което има за последица не само неотпускането на директно плащане, но и изключването от подпомагане и задължението за възстановяване на получените компенсаторни плащания по чл. 14, ал. 1 от Наредба 11. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд Перник не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,