Решение № 13985 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 919/2014 г.

Решение № 13985 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 919/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 7645 от 05.12.2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 990/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2031113483/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 2798/26.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни съществени процесуални нарушения обаче не се сочат. Доводите са за неправилност на извода на съда, че от доказателствата по делото се установява разваляне на предварителните договори именно на датите, вписани в тях - 28.10.2010 г. и 21.02.2011 г. Претендира се отмяна изцяло на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "СИАТЪЛ СКИ КЪНСТРАКШЪН" ООД в несъстоятелност със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Мария Луиза" № 9-11, ет. 5, офис 2А оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Бенев по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № РА № 2031113483/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 2798/26.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "СИАТЪЛ СКИ КЪНСТРАКШЪН" ООД не е признато на основание чл. 115 ЗДДС извършеното от него намаление на дължим към бюджета ДДС за данъчните периоди м. октомври 2010 г. и м. февруари 2011 г. във връзка с издадените кредитни известия /КИ/ и е определен по-малък размер на подлежащия на възстановяване ДДС от този, който е деклариран. След като е обсъдил доказателствата по делото, АССГ е установил точно фактическата обстановка по делото и е направил правилен извод за незаконосъобразност на РА. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от представените декларации от физическите лица - ирландски граждани, в които те посочват банката и банковата си сметка, по която да им бъде преведена подлежащата на връщане сума, платена авансово, поради развалянето на договорите, съдържат изрично посочване на датата, на която страните са подписали допълнителните споразумения. От фактическа страна по делото е установено следното: Между Джон Морлин, гражданин на Ирландия в качеството му на купувач и "СИАТЪЛ СКИ КЪНСТРАКШЪН" ООД в качеството му на продавач на 27.07.07 г. е сключен предварителен договор, по силата на който продавачът се задължава да построи и предаде на купувача апартамент № 5 в сграда С от жилищна сграда, наричана и рекламирана като "Съмит Лодж" в м. "Асаница" от землището на гр. Банско. Във връзка с авансово плащане в размер на 66 954.57 лв. е издадена от дружеството фактура № 23/27.07.07 г. с начислен ДДС 13 390.92 лв. В хипотезата на чл. 115, ал. 3 ЗДДС, предл. последно - разваляне на договора към фактурата е издадено КИ № 284/28.10.2010 г. Между Джеймс Куин и Шийла Куин, граждани на Ирландия, и ревизираното дружество е сключен предварителен договор за построяване и продажба на апартамент № 5, находящ се в сграда на А на описаната по-горе сграда "Съмит Лодж" в гр. Банско. Във връзка с авансовите плащания са издадени фактура № 64/18.12.07 г. за сумата от 75 299.46 лв. и начислен ДДС 15 059.89 лв. и фактура № 228/18.11.08 г. за сумата от 109 200.50 лв. и ДДС 21 840.10 лв. Отново в хипотезата на чл. 115, ал. 3 ЗДДС, предл. последно - разваляне на договора към фактурите са издадени КИ № 287/21.02.2011 г. и № 288/21.02.2011 г. Във връзка с развалянето на договорите ДЗЛ е представило в хода на ревизията допълнително споразумение от 28.10.2010 г., сключено между него и Джон Морлинг, и допълнително споразумение от 21.02.2011 г., сключено от него и Джеймс Патрик Куин и Шийла Куин. Обстоятелството, че е налице неизпълнение на поетото по предварителните договори задължение от продавача да построи недвижимия имот и да получи акт за установяване годността за приемане на строежа не по-късно от 01.12.08 г., не се оспорва от ответника по делото. Напротив, в мотивите на решение № 2798/26.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /стр. 6 и 7/ е посочено, че събраните доказателства - удостоверение изх. № 33-00-8675/17.07.08 г., удостоверяващо изграждането на обекта на етап "груб строеж" съгласно Акт за приемане на конструкция № 14 от 11.07.08 г. и Акт за приемане на конструкция от 30.03.09 г. потвърждават тези констатации и съответно наличието на основание за развалянето на договорите. Изрично също така в цитираното решение се съдържа констатацията, че са налице данни за прекратяване на договорните отношения между ревизираното дружество и ирландските граждани. Представеното в съдебното производство определение от 29.01.2013 г. на СГС, ТО по т. д. № 2443/11 потвърждава обясненията на ревизираното лице в хода на ревизията, че авансовите плащания, подлежащи на връщане поради развалянето на договорите, не са върнати, тъй като дружеството не е разполагало със средства и именно поради това чуждестранните граждани са заявили претенциите в качеството си на кредитори в производството по несъстоятелност. Независимо от това, както отново е приел и решаващият орган в мотивите на своето решение, обстоятелството, че авансово платените суми от купувачите в изпълнение на предварителните договори не са им върнати, не обосновава извод за това, че тези договори не са развалени. От страна на ревизиращите органи и на ответника по делото се твърди, че не са налице достатъчно доказателства, които да доказват, че допълнителните споразумения за развалянето на предварителните договори действително са влезли в сила като подписани и от двете страни на посочените в тях дати. Правилно е приел първоинстанционният съд, че при положение, че развалянето на предварителните договори не се оспорва и при положение, че те съдържат дата на подписването им, по отношение на която органът по приходите не е установил оспорване от която и да е от страните, при положение, че не се оспорва авторството на допълнителното споразумение като частен диспозитивен документ, за да откаже да признае направените от дружеството корекции на начисления ДДС в подадените справки - декларации на основание издадените КИ, органът по приходите не е достатъчно само да твърди, че корекциите не е следвало да бъдат направени именно в тези данъчни периоди, а в други, а е следвало на базата на събрани доказателства да обоснове твърдението си като посочи кога според него са развалени предварителните договори и в кои данъчни периоди всъщност следва да се извършат корекциите. Независимо от това, от страна на ревизираното дружество са представени в хода на ревизията декларации от страна на ирландските граждани на банките и банковите им сметки, в които изрично се съдържа изявлението "във връзка с подписано от нас допълнително споразумение към предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот - апартамент, находящ се в жилищна сграда "Съмит Лодж", Банско, надлежно подписано от нас на /посочва се датата, вписана в самото допълнително споразумение/, изразявам волята си сумата /посочена като цифрово изражение/ да бъде преведена по моя сметка. Данните за пътуванията на посредника Пол Флъд от Ирландия до България в периода м. февруари 2011 г. потвърждават възможността това лице да е предало на управителя на дружеството - жалбоподател подписаното допълнителното споразумение с Джеймс Патрик Куин и Шийла Куин. С оглед изложеното по-горе, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство и не представя доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение