Решение № 13922 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 209/2014 г.

Решение № 13922 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 209/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Таймекс кънсълтинг България" ЕООД моли да бъде отменено решение № 6996/13.11.2013 г. по адм. д. № 10666/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2141202859/22.05.2012 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2141202859/22.05.2012 г. на ТД на НАП-София, с който за периода 11.05.2010 г. - м. 2.2011 г. е определен ДДС за внасяне 94 454,02 лв. с лихви. Дължимият ДДС е определен като не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от "Юнивърсъл пропъртис" АДСИЦ за неосъществени доставки на ДМА на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС, чл. 25, ал. 7 ЗДДС по двете авансови фактури. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Правилен е изводът на съда, че представените фактури, неподписани за получател, с описи на кухненско и ресторантьорско оборудване, хотелско обзавеждане на мотел "Ихтиман" не установяват приемо-предаване на фактурираните стоки и съоръжения. Последните са трайно прикрепени към помещенията на мотела, който е отдаден под наем на "МДЛ сервиз" ООД от "Юнивърсъл пропъртис" АДСИЦ по договор за наем от 21.11.2008 г. Наетият имот включва хотелска част на 3 етажа, ресторантско-търговска част и пристройка - стопанска част към кафе бар заедно с терена, като по т. 5.3. от договора наемателят се е задължил да ползва наетият имот по предназначение. Обосновано органите по приходите и съдът са приели, че фактурираните обзавеждане и оборудване на мотела не са напускали обекта и предвид тяхното наличие в него е определена наемната цена по договора за отдаване под наем на мотела. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е възприел заключението на вещото лице. Последното е дало заключение, че фактурираните на касатора ДМА не са отразени в счетоводството на доставчика като ДМА. Отразяването на фактурираните ДМА по сметка 206 - стопански инвентар, която е от група 20 - ДМА от ревизираното лице не променя фактическата обстановка по делото след като предаване на фактурираните вещи не е доказано по чл. 24, ал. 2 ЗЗД, нито са индивидуализирани в достатъчна степен в описите към фактурите, за да се приеме, че вещите са определени по съгласие на страните. Описите са приложени към фактури без подпис на получател, поради което по делото липсват каквито и да било доказателства за предаване на вещите от доставчика на касатора. При липса на доставка законосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че не възниква право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Обосновано предвид заключението на вещото лице съдът е приел, че не е доказано цялостно плащане по двете фактури за авансова плащане по предварителен договор за покупка на недвижим имот. При липса на осъществена доставка по предварителния договор законосъобразен е изводът на съда, че не възниква право на приспадане на данъчен кредит по авансовите фактури. В този смисъл е и практиката на СЕС в решението по дело С-419/02, т. 50. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1610 лв., поради промяната на чл. 7 и 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,