Решение № 4169 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2018 г.

Решение № 4169 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район срещу Решение № 2747/23.04.2018 г. на Административен съд – С.-град по адм. дело № 2099/2018 г., с което е признато за установено, че правото на изпълнение на Заповед № ДК-02-СО-56/03.07.2009 г. на началника на Столичната РДНСК за премахване на незаконен строеж "Масивна преградна стена с входна врата" в жилищната сграда в УПИ II, кв. 219 по плана на гр. С., е погасено по давност и не съществува.

Ответниците Й. Я. и М. Я. са на позиция за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Административният акт е влязъл в сила през 2009 г., покана за доброволното му изпълнение е връчена на 03.01.2012 г., нова покана е изпратена на 06.07.2017 г. и получена на 15.02.2018 г., след което са предприети и други действия по изпълнението на заповедта. При тези фактически установявания на съда (чл. 220 АПК), които не са и оспорени от касатора, правилен от материалноправна страна е решаващият извод, че задължението за премахване на строежа е станало неизискуемо.

1. По аргумент от чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК получаването на поканата по чл. 277 АПК е юридически факт с последицата по чл. 116, б. "в" ЗЗД – с осъществяването му се прекъсва давността, започнала да тече от датата на влизане в сила на изпълнителното основание, и от този момент се поставя началото на нов давностен срок с продължителността по чл. 285, ал. 1 АПК. В изтеклия период от време между първата и втората покана, който надхвърля 5 години, не са предприемани действия по изпълнението на заповедта. Правният резултат от бездействието на взискателя в определения от закона срок на давността е погасяване на правото му на принудително изпълнение.

1. Без значение за релевираните с иска по чл. 292 АПК и установени от съда последици на давността е проявената от органа активност за привеждане в изпълнение на заповедта след изтичането на срока по чл. 285, ал. 1 АПК. Достатъчен за отричането на допустимостта на принудителното изпълнение е фактът на изтичането на непрекъснат от действия по изпълнението 5-годишен период. По хипотеза прекъсната може да бъде само давност, която все още не е изтекла.

1. Неоснователна е тезата на касатора, че исковата молба била подадена на етап връчена покана за доброволно изпълнение, т. е. не били започнали действия по принудително изпълнение, и затова всъщност тя била насочена срещу неподлежащата на самостоятелно оспорване покана. Отрицателният установителен иск по чл. 292 АПК може да бъде предявен и преди принудителното изпълнение, а моментът на сезиране на съда няма отношение към индивидуализацията на изрично заявения от ищците и допустим предмет на защитата.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение