Решение № 11580 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2016 г.

Решение № 11580 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Г. четиринадесета АПК, образувано по искане на В. А. В. за отмяна на определение № 8050/01.07.2015 г. по адм. д. № 7338/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Кметът на община А., ответник по искането за отмяна, не е взел становище. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна, подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК процесуално допустимо и като го разгледа по същество, констатира: С определение № 8050/01.07.2015 г. по адм. д. № 7338/2015 г. тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд е оставил в сила определение № 1648/11.05.2015 г. по адм. д. № 1063/2014 г. по описа на Административен съд В., с което подадената от искателя Василев с вх. № Ж-20/27.03.2014 г. жалба срещу бездействие на кмета на община А. е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Съгласно чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна, за която решението, респ. преграждащото развитието на делото определение или разпореждане, е неблагоприятно. Отмяната е средство за извънинстанционна защита срещу порочни съдебни актове, но единствено на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 239, т. 1 - 6 АПК основания, които не могат да бъдат прилагани разширително. Конкретно правно основание искателят не сочи, поради което искането следва да бъде разгледано в светлината на изискванията на закона във всяка една от хипотезите по чл. 239 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че влязъл в сила съдебен акт от категорията по чл. 237, ал. 1 АПК подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му. В случая искателят не твърди нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства. Не са налице данни, обективиращи основанията за отмяна по чл. 239, т. 2 и т. 3 АПК. Определението, предмет на искането за отмяна, е постановено в закрито заседание без участие на страните, въз основа данните по административната преписка и претенцията по жалбата, не се основана на свидетелски показания, на заключение на вещо лице, не се твърди престъпно действие на страна, на неин представител или на съдебния състав; не е основано на документ, признат за подправен по надлежния ред, или на акт на съд или друго учреждение, в последствие - отменен. С оглед обстоятелствената част на искането за отмяна основателността му би могла да бъде преценена на основанието по чл. 239, т. 4 АПК. В тази връзка искателят категорично отрича наличието на хипотезата на цитираната разпоредба, по негово искане е допусната поправка на протокола от проведеното на 29.09.2016 г. съдебно заседание, в който съдът е отразил, че искането за отмяна е подадено на това основание. Предпоставките за отмяна по този ред не са налице и поради факта, че предметното на искането определение и определенията по адм. д. № 6892/2014 г. и адм. д. № 15436/2014 г. на тричленни състави на Върховния административен съд са постановени по повод частни жалби срещу определения по адм. д. № 1063/2014 г. по описа на Административен съд В., т. е по повод едно и също първоинстанционно производство, а разпоредбата урежда хипотеза, в която в две различни съдебни производства един и същ правен спор /между същите страни за същото искане и на същото основание/ е разрешен по противоречив начин. Не се установяват и предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като по допустимостта на оспорването съдът може да се произнесе и в закрито заседание, т. е не са налице факти, които да обусловят извод за съдопроизводствено нарушение в резултат на което страната да е била лишена от възможност да участва в делото или да е била ненадлежно представлявана. Отсъства хипотезата и по чл. 239, т. 6 АПК, която предвижда установено с решение на Европейския съд за защита правата на човека нарушение по отношение на искателя на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Предвид изложеното разглежданото искане за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено, поради което, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,