Решение № 3877 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2010 г.

Решение № 3877 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено на 11.05.2010 г., от адв. Евгени Начев, като процесуален представител на Елисавета Александрова Таскова, с постоянен адрес гр. София, за отмяна на съдебно решение № 48 от 23.06.2009 г. по адм. д. № 2321 от 2009 г. на Административен съд София - град, влязло в сила на 14.07.2009 г., с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № з-3563 от 13.03.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната по чл. 76, т. 3 и чл. 78 от ЗБДС до погасяване или пълно обезпечаване на вземането. Сочат се основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 6 АПК, свързани с обстоятелството, че по идентичен случай с решение № 3909 от 24.03.2010 г. по адм. д. № 13704/2009 г. на ВАС, Седмо отделение, е оставено в сила решение № 34 от 11.08.2009 г. по адм. д. № 4288/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отменена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС по отношение на държавите- членки на Европейския съюз. Искането е подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Представеното с искането съдебно решение по адм. д. № 13704/2009 г. на ВАС не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да е основание за отмяна на решение по адм. д. № 2321 от 2009 г. на Административен съд София- град. То е постановено по друго дело, по което жалбоподателят е друго лице и е оспорил наложената му с различна заповед принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната". В случая посоченото решение на ВАС е постановено след решението на Административен съд София-град, чиято отмяна се иска, но не е от значение за делото, решението по което се иска да бъде отменено, тъй като не е относимо към това решение - постановено е по друго дело и не е съществувало към момента на постановяване на решението на Административен съд София- град, в този смисъл не е налице изискването да не е могло до бъде известно на страната. Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, която изисква наличие на решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Не е основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК решението на Върховния административен съд по друго дело. С тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС е постановено, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случая, което следва да се има предвид доколкото настоящото искане за отмяна има за основание съдебно решение по идентичен случай, въпреки че се сочи разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение